Благой Георгиев: Грешен съм!

- Да ти кажа, интересуват се от живота ти! Известна личност си все пак.

- Може и да е така, но повече става дума за завиждане и плюене. И аз не знам откъде идва толкова злоба към мен. Може би заради писаниците кой колко пари взима, какви коли кара, къде ходи на почивка. Хората тук няма какво да ядат и явно са натрупали завист.

- Нали знаеш, че спекулациите около теб ще продължат.

- Нека си говорят, свикнал съм. Никога не съм се нервирал за такива неща, моите близки повече се палят.

- Гадже ли си с Биляна Евгениева, бившата годеница на Ицо Стоте манекенки?

- Не сме заедно. Разбрах, че са ни снимали от предаването на Николета Лозанова. Щом искат, да го излъчват, да правят сензации.

- И в един чалга клуб ви бяха засекли?


- Не се ли страхуваш за семейството си?

- Семейството си го гледам много добре! Никой не знае каква е ситуацията при мен и при жена ми. Семейството е едно от най-важните неща, да. Но трябва да има разбирателство в него.

- В твоето има ли?

- Мисля, че има.

- Създава се впечатление, че си грешен.

- Отдавна съм грешник! На никого няма да се извинявам, не се бъркам в живота на другите.

- Виждам нови татуировки по теб.

- Татуировките са краста, болест. Като направиш една, искаш още и още. Отдавна съм изгубил точния им брой. Със сигурност имам над 30. Имам още малко място за нови. Всичките татуировки са ми любими. Не съм от хората, които си правят нещо и после съжаляват.

- Тази година навлизаш в Христовата възраст, по-специална ли е за теб като вярващ човек?

- Сложиш ли вече тройката отпред пред броя на годините, става лошо. Колкото си по-млад, толкова по-хубаво. Но си се чувствам млад и ми е о`кей. Дай Боже, на тази възраст да достигна тавана в кариерата си и да премина в "Динамо" (М). Господ си знае работата.

- В Русия как е животът?

- С нищо не се различава от българския. Нищо не ми липсва. Знам добре руския език. За семейството ми не е важно къде сме, важното е да сме заедно. Малкият Давид вече проходи, мисля, че се справям добре като баща.

- Би ли останал в Русия и след края на кариерата си?

- Нищо не се знае, имам доста контакти вече там. Може да се пробвам като мениджър един ден. Имам и ресторант в Москва, бизнесът върви засега.

- Познаваш ли се с Шарапова и Гришо?

- Не ги познавам лично. Щом са щастливи заедно, това е най-важното. В Русия също много се говори за тях, радват им се хората. Гришо израсна много бързо, има голямо бъдеще в него. Трябва да се радваме като българи на неговите успехи. Ето, и гимнастичките станаха първи. Това са хубави неща.

- Защо не си в националния отбор?

- По-добре не ме питай по тази тема, няма какво да се връщаме назад. Не съм обиден на никого, отдавна беше всичко. Виждате, че отборът израсна и тази година ще покаже още по-добри игри и от миналата. Винаги трябва да има по двама-трима опитни играчи в един тим, но Любо Пенев си знае. Голям шанс имаме да се класираме на европейското след две години?

- Какво си говорите с Любо, когато се видите?

- Виждаме се чат-пат, когато тренираме заедно на Царско село. Говорим си общи неща, но не и за националния отбор. Той не ме е викал, аз съм му казал, че това е затворена страница за мен.

- И ти като Бербатов си непоклатим?

- Бербатов, като си каже нещо, няма връщане назад. Има примери, когато някои се връщат, но всеки си знае.

- Имаш ли Фейсбук?

- Не. Всъщност имам 20, но нито един не е мой. Не знам каква им е целта на тези, които си правят мои фалшиви профили.

- Обиждаш ли се, когато те наричат Джизъса?

- Неприятно ми е. Господ е само един - Исус Христос. Не може да наричаш другите с това име, аз не съм Бог.

- Откъде тръгна вярата ти?

- Не ми се е случило нещо лошо или повратно в живота. Дойде от само себе си. Родителите ми не са религиозни.

- Следиш ли гей скандалите в българската църквата?

- Естествено. Вярвам в църквата, но има хора, които се опитват да опетнят името й. Ти не отиваш в църквата заради някой свещеник, а за да се молиш на Бог. Свещениците също са хора, те са грешни. Няма безгрешни хора. Ходя постоянно на църква.

- Господ прощава ли греховете?

- Естествено. Той ако не прощаваше, лошо...

- Чувал ли си за живия светец дядо Добри?

- Да, четох за него. Няма вече такива хора. Искам да се запозная с дядо Добри.

Източник: "България днес"