Гергьовден е!

Гергьовден е, близо 200 хиляди българи имат повод да почерпят днес. Толкова са мъжете, кръстени на светеца Победоносец.

В деня на Покровителя на овчарите и стадата и празника на армия поздравления и цветя ще приемат и 30 491 българки с името Гергана. По-рядко се срещат родните Гиргини - те са само 3 709.

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез, Адрелес сред мюсюлманите и българомохамеданите. В народните вярвания Св. Георги е повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В родните традиции този празник е по-почитан дори от Великден. Той се чества от древни времена и все още няма единство в мненията за произхода му. Според някои автори идва от тракийската древност, според други е славянски, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне – всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци. Имен ден празнуват още Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.

Гергьовден и за ромите е един от най-големите празници. Те го наричат Едерлез. Празникът трае 3 дни и задължително във всяка къща се коли агне, а от него се раздава и на съседите. Празнуването при ромите е свързано с вярването, че Свети Георги ги спасява от смърт. Легендата гласи, че змеят на зъл цар започнал да изяжда ромите, но пристигнал Св. Георги на бял кон, убил змея и ги спасил. На трапезата се слага баница и се пали свещ. Връзват се люлки, на които децата и момите се люлеят, гадае се за бъдещето.