Борис Бажанов разказва какво е да си секретар на Сталин

Русия, 1917 г. – време на глад и революции, на болшевики и меншевики, на преврати и политически промени, накратко: годината, в която Великата октомврийска социалистическа революция поставя началото на нов строй, който ще бележи дълбоко световната история.

Тези и други ключови събития от периода са подробно описани от Борис Бажанов, секретар на Политбюро (1923–1928) и помощник на Генералния секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия Йосиф Сталин в сензационната книга „Аз бях секретар на Сталин“.

През 1917 г. седемнадесетгодишният Бажанов (1900–1982), роден в град Могильов-Подолски, Украйна, учи във физико-математическия факултет на Киевския университет, но не успява да го завърши, тъй като след поражението на Германия нейните войски напускат Украйна, а университета е затворен. Недоволни от прекъсването на обучението, студентите протестират пред университета. Бажанов взима дейно участие в събитията и е ранен от куршум в челюстта от гвардейския отряд. Постъпва в болшевишката партия през лятото на 1919 г. Година по-късно заминава за Москва, където продължава образованието си в Московското висше техническо училище. На 9 август 1923 г. Бажанов е назначен за помощник на генералния секретар на болшевишката партия на СССР Йосиф Сталин и за секретар на Политбюро. Става свидетел на борбата за властта след смъртта на Ленин, на първите Сталинови чистки и на изграждането на репресивния апарат, довел Сталин до абсолютната власт. На 1 януари 1928 г. бяга от Съветска Русия през персийската граница. Бажанов посвещава остатъка от живота си на разобличаването на белязалия милиони хора едноличен режим на Сталин.

„Аз бях секретар на Сталин“ е разказ на очевидец за случилото се в Русия в първите години на Сталиновото управление. Първите публикации на Бажанов излизат във Франция през 1929 г. – едва година, след като той бяга от Русия. Видял процеса на изграждане на скритите механизми на комунистическата власт – по това време практически непознати за Западния свят – той подчертава: „В своите описания винаги съм се старал да бъда скрупульозно точен, описвайки само това, което съм видял или зная с безусловна сигурност. Властта в Кремъл никога не направи и опит да оспори това, което съм писал (и не би могла да го направи), а предпочете тактиката на пълно мълчание – моето име не трябваше да се споменава никъде. Най-ревностният читател на моите статии бе не друг, а Сталин. Бегълци от съветското посолство във Франция твърдяха, че той е изисквал всяка моя нова статия незабавно да му се изпраща със самолет.“

Ценното в „Аз бях секретар на Сталин“ е разкриването на генезиса на събития, които разтърсиха света: утвърждаването на комунизма в Русия и Втората световна война, последица от която бе и прекрояването на световната политическа карта.