Излезе „Смъртта на крал Артур“ – една от най-емблематичните рицарски творби

Когато говорим за епохата на Средните векове и за рицарството крал Артур неизбежно изниква в съзнанието ни, а легендата за безстрашния британски предводител подхранва редица емблематични художествени творби от този период.

Такава творба е и „Смъртта на крал Артур“ – трагичен роман за краха на рицарството. Това е последната пета част от романния цикъл Ланселот-Граал, в която на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство до този момент е гарантирал именно крал Артур.

За рождена година на романа е приета 1230 г. В началото (което е представено като своеобразно продължение на „Търсенето на Светия Граал“) и в края на произведението авторът се назовава с името Уолтър Мап, но днес е известно, че този висш служител в двора на английския крал Хенри ІІ Плантагенет умира през 1209 г., което значи, че е невъзможно той да е написал „Смъртта на крал Артур“.

Анонимният автор на творбата е прибягнал до литературна мистификация – често използван прийом от средновековните писатели, които предпочитали да обвържат творбите си с някое известно име, вместо да изтъкват своето.

Фабулата в „Смъртта на крал Артур“ разкрива дълбоката криза, обхванала двете ценностни системи, на които се основава средновековната литература – християнската и куртоазната. В творбата виждаме как ключовите за всеки рицар качества – чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност, които са били залог за престижа и разцвета на рицарството в миналото, могат да предизвикват сблъсъци с трагичен край когато са насочени към членовете на общността. Войнските качества на рицарите обслужват жаждата за отмъщение, а не куртоазната етика на толерантност и признаване на себеподобните. Любовта на Ланселот и Гениевра пък не само не ощастливява влюбените, а води до самоунищожаването на рицарската общност. Всичко това поражда хаос, анархия и всеобщо насилие. Тягостното усещане се засилва и от факта, че анонимният френски автор набляга не на пространствено-времевите, а на причинно-следствените връзки в романа. Както отбелязва научният редактор на поредицата Стоян Атанасов в предговора към изданието: „Въпреки че довежда романната форма до своеобразно съвършенство, мястото на „Смъртта на крал Артур“ е между Есхил, бащата на трагедията, и Расин, неин връх от епохата на френския класицизъм.“

„Смъртта на крал Артур“ е част от „Библиотека Романия“. Сред останалите ценни заглавия в тази поредица са „Роман за Граала“, свързван с името на Робер дьо Борон, „Куртоазни новели-Ле“ на Мари дьо Франс, „Тристан и Изолда“, в която са събрани някои от най-ранните писмени версии на едноименната легенда от втората половина на XII век, дело на различни автори, друг роман на Кретиен дьо Троа – „Ерек и Енида“, анонимната творба от началото на XIII век „Търсенето на Светия Граал“ и най-типичният рицарски роман на Кретиен дьо Троа – „Ивен, Рицаря с лъва“.