Води ли щедростта до повече секс?

Датчанинът Тор Норетрандерс поглежда теорията на Чарлс Дарвин за произхода на човека от друг ъгъл, за да стигне до заключението, че характеристики като щедрост, сътрудничество и интелигентност са тясно свързани с инстинктивното сексуално привличане, което изпитваме към другия.

В изследването си „Щедрият“ (ИК „Изток-Запад“) ученият показва, че именно това, което изпитваме към даден обект на желание изважда наяве най-доброто у всеки от нас – мъдрост, красота, алтруизъм и пр., и е основна движеща сила в развитието на обществото и културата от векове насам.

Датският изследовател Тор Норетрандерс разглежда теорията на Чарлс Дарвин за произхода на човека чрез биологична еволюция, напомняйки, че тя има две страни – освен добре познатия ни естествен отбор, при който става дума за оцеляване и ефективност, съществува и полов отбор, който се базира на прелъстяване на другия с цел осигуряване на поколение.

Именно на половия отбор – описан от Йенс П. Якобсен в превода му на основните трудове на Дарвин като „избор на партньор“, е акцентирал Норетрандерс в книгата си „Щедрият“.

Авторът твърди, че половият отбор е основната движеща сила не само в историята, но и в развитието на културата и обществото. Умствените ни заложби, творческите ни възможности и способността да работим съвместно са се развивали чрез брачни ритуали и ухажване, смята още датчанинът.

„Днес обаче – продължава Норетрандерс – се наблюдава драматична промяна в представите ни за човека – от идеята за студена, рационална борба за оцеляване в природата и на пазара към представата, основаваща се на щедрост, взаимна полза и на това да се подкрепяме. Началото на тази промяна се поставя от решителните пробиви в няколко научни области – поведенческата икономика, теорията на игрите, еволюционната теория, антропологията, социологията на знанието, технологичната теория, теорията на благосъстоянието. Заедно те очертават една удивително проста картина, показваща не само произхода на старанието, помощта и общността, но също и на креативността, любопитството и желанието за опознаване на света.“

В „Щедрият“ (с подзаглавие „Защото щедростта е секси…“) са разгледани двете личности, които според учения „битуват у човека“: Homo economicus, създаден от инстинктите за оцеляване на естествения отбор, и Homo generosus, който според автора е следствие от инстинктите за ухажване на половия отбор.

Позовавайки се на проучвания от последните няколко десетилетия в областта на биологията, които показват простата взаимовръзка, че за да спечелят обекта на желанията си, хората демонстрират най-доброто от себе си, Норетрандерс стига до заключението, че се стремим към доброта, съвършенство и филантропия не за друго, а заради секса.

Макар и да правим всичко, подтикнати от едничката цел за сексуални наслади, допълва още датският учен, пътят ни към тях е осеян не с извратени мисли (както медиите постоянно налагат на обществеността), а с отдаване на творчески мисли и действия, великодушие, щедрост…