Жана Бергендорф: Няма нищо, което може да застане между мен и музиката

Жана Бергендорф прикова вниманието на цяла България не само с необикновеното си, малко извънземно лице и с дрезгавия си тембър ала Джанис Джоплин, но и с признанието, че е в Х Factor, за да върне детето си, с което е разделена, защото е останало в Дания при баща си.

Историята на Жана е необикновена и противоречива като самата нея.

В Южна Корея, където заминава на 18 години като музикант, й казват „чокум фейс“ - „малко лице“.

Наричали я й Джанет за по-лесно, защото буквата „ж“ им била непосилна за произнасяне, а Джана е „спя“ на корейски и не им звучало добре.

А тя си е Жана, момичето, което – въпреки че от 6-годишно се занимава с музика – смята, че не е професионалист. И иска да стане такъв с помощта на X Factor, където бе в отбора на Любо Киров. При „възрастните“ участници. По някакви стандарти Жана може и да е възрастна с нейните 27 години. Но съвсем не е опитомена от живота. А той й е сервирал какво ли не.

Най-напред в списъка на особените ястия е майка й, в чиито вени тече и немска кръв. Ако зададете на Жана въпроса „Откъде си толкова дива?“, тя без пауза ще ви отговори – от майка ми, от Ани. Оттам е и особеният тембър на Жана, и забързаността, и лицето. Родителите на Ани са тежки юристи, но тя избира акробатиката за своя професия, после кара трамвай, тролей, сега е такси драйвър. Като по-млада се подвизава на мотор, скача с парашут. Не одобрява желанието на Жана да „работи“ музика, защото според нея това пари не носи. Но сега подкрепила с две ръце участието й в X Factor. Защото...

„Няма нищо, което може да застане между мен и музиката – казва Жана. – Това е най-добрият ми приятел, моята храна.“ На 18 заявява на майка си, че тръгва с група за Южна Корея, и Ани казва само: „Щом искаш...“ Жана заминава през 2004-а, остава до 2010-а. Оттам за спомен й остават татуираните вежди – корейките масово го правели, и говоримият корейски. Връща се, само че не в България, а в Дания. Защото...

Защото се е запознала със Стефан Бергендорф, датчанин, корабен инженер и мъж на място. Той я вижда в една от бирените къщи, където свири групата й. Двамата заживяват заедно, не се засичат често, защото тя пее, той пътува с корабите, но са щастливи. Една сутрин тя се събужда с абсолютната увереност, че ще има дете. „Леон е най-хубавото нещо, което ми се е случило“ – казва Жана. Само че е разделена с него. Защото...

Когато забременява, със Стефан решават, че ще живеят в Дания. При работата му и при майка му. „Как ме посрещна тя ли? – казва Жана. – Като свекърва.“

Жана и Стефан се женят, но от това стресът й не намалява – от новата държава с нови нрави, от това, че не работи, че е бременна и хормоните я подлудяват.

Майката на Стефан се опитва да доминира, раждането на Леон не смекчава отношението й. Жана не може да забрави как на първия му рожден ден тя става в 7, за да му направи торта, и докато я доукрасява в кухнята, синът й духа пред гостите свещичката на друга торта, поднесена от баба му. Жана си замълчава, защото „възпитанието ми не позволи да направя скандал“, но това много я наранява. Между тях със Стефан зейват пукнатини, тя усеща, че той е охладнял.

Отношението на датчаните към нея като към източноевропейка също е леко подценяващо. Когато отива да извади паспорт на сина си в общината и казва, че е от България, чиновничката искрено се учудва, че не е чернокожа. Но това, което наистина я връща в България, е нейната „велика“ баба. Защото...

Тази жена, която 38 г. е била окръжен съдия в Сливен, е най-важният човек за Жана, тя я е отгледала, тя е подкрепяла музикалните й занимания – внучката пее първо във вокалната формация „Врабчета“, после и в детския радиохор. „Тя видя таланта в мен и реши да го развие.“ Затова когато майка й се обажда,че баба й е паднала и не е добре, Жана веднага си хваща куфара за България. Остава да гледа баба си, която починала миналата година. През това време разбира, че България е мястото, където иска да остане и да прави музика. Възникват усложнения с мъжа й, въпреки че той идва тук с Леон, живее известно време и дори му харесва. Но после взема сина си и се връща в Дания, защото там условията за отглеждане на дете били по-добри. „Баща му му е дал някакво обяснение защо сме разделени, но важното е, че той е едно щастливо дете.“ Леон се разбира с майка си на датски и английски, разбира и български, но още не го говори.
Покрай Х Factor на Жана започнаха да й се случват хубави неща, да се отпушват затлачени пътища. Най-хубавият й подарък е, че Леон и баща му пристигнаха в София за рождения й ден – 20 октомври. Факторът проработи.

Още за нея:

В Дания Жана участва в тамошния X Factor. Стига до лагерите. Тогава продуцентите й казват, че няма шанс, защото е българка и не знае достатъчно добре датски. Но тя се чувства победител.

Жана има 20 татуса и три пиърсинга. Първия направила, когато била на 16 – този край устата, без да иска разрешение от майка си. Има поне две татуировки, посветени на сина й.

Когато навършва 18, заминава за Берлин – отново без знанието на майка си. Обажда й се оттам по телефона: „Здрасти от Берлин.“

Жана е суеверна, освен това се интересува от нумерология. Казали й, че в предишните три живота е живяла в Бразилия, Атина и Куба, както и че отвътре е 100% мъж.

Източник и снимки: eva.bg