Елиф Шафак с нов роман за Америка

"Когато хората общуват на общ чужд език, думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание и да съществуват, докато отсъстват".

Новият роман на Елиф Шафак - най-четения автор у нас, рисува завладяващ портрет на съвременна Америка. Историята в „Светецът на неизбежната лудост” пленява с нежна тъга, проницателна мъдрост, но и носи онова неповторимо и жизнерадостно чувство за хумор, което почитателите на Шафак добре познават. Книгата елегантно навлиза в темата за различието, изглажда острите ръбове на думата идентичност в условията на една нова, често негостоприемна среда.

Героите в „Светецът на неизбежната лудост” са млади емигранти. Турският студент по политология Йомер в Бостън става Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в Гейл. Първият урок на Йомер в САЩ е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са „мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности”.

Гейл е привлекателна американка, майсторка на шоколад, която в действителност се казва Зарпандит, чувства се като чужденка в собствената си страна и прикрива своята несигурност и срамежливост зад необичайни мании. Именно тя ще прокара в романа "сладката нишка на кулинарните удоволствия", запазена марка на Елиф Шафак.

Абед се стреми към научна степен по биотехнологии и се тревожи за всичко – за Йомер, за неочакваното посещение на майка си, за стереотипите за арабите в Америка и за приятелката си, която е оставил в Мароко.

Пию е испанец, който учи за зъболекар въпреки страха си към остри предмети, озадачен от многобройните роднини на мексиканската си приятелка Алегре и донякъде от нея самата.

Страница след страница взаимоотношенията между всички тях се развиват и променят, за да създадат объркана смесица от приятелства и любови, някои пълноценни, други незавършени, водовъртеж от емоции, в които думи като изгнание и принадлежност, Изток и Запад, придобиват ново значение. (Изд. "Егмонт България")