Ели Гигова: Не съм гадже с Бареков!

Ели Гигова е родена на 17 март 1982 г. в София. Дъщеря е на оръжейния и футболен бос Николай Гигов.

След 11 клас заминава да учи в колеж специалността "Аудио-визуална журналистика" в Париж, а по-късно завършва и "Международни комуникации" във френската столица. Кариерата й на водеща започва с предаването "Стилисимо" по "Евроком". По-късно води "Спортна треска" по БНТ, сутрешния блок по Нова тв, а сега е водеща на "Голата истина".

Ели имаше дългогодишна връзка с плейбоя Петко Димитров, която приключи през февруари миналата година. Тогава Гигова отиде да работи в Брюксел в Европарламента като част от екипа на Илияна Йотова.

- Здравейте, Ели. Къде ви хващам?
- Здравейте, на път за снимки за предаването "Голата истина".

- Кой формат ви харесва повече - "Голата истина" или "Господари на ефира"?
- Няма да говоря за чужди предавания, а само за нашето. То е ново в българския ефир и на мен лично ужасно много ми харесва, защото е коктейл от социални, културни и политически събития в страната. Защото предаването съчетава в едно много житейски точки от моя личен жизнен опит, тоест включва медиите, политиката и актьорското майсторство, което ми е голямата мечта.

- Тя обаче е сбъдната вече мечта. Къде имате роли?
- В последния епизод на сериала "Адвокати и съдружници". Имам и роля във филма "Нюрнберг", където играех журналистка, която преследва Херман Гьоринг да му вземе интервю по време на процеса. Взеха ме за тази роля, защото говоря френски. Участвах и в сериала "Фамилия".

- Колко време прекарахте в Брюксел като част от екипа на евродепутатката Илияна Йотова?
- Година и половина.

- И напуснахте Белгия и политиката заради телевизията?
- Не, не е така. Напуснах телевизията и се отдадох на политиката, защото точно в този момент имах потребност от ново предизвикателство. Затова се възползвах от поканата да стана част от екипа на Илияна Йотова. После се откъснах от политиката, за да се посветя отново на телевизията.

- Какво ви даде Брюксел?
- Много познания и богат житейски опит. Живеех постоянно в една огромна сграда с 27 националности. Това е неописуемо, да опознаеш културата на 27 народа, членове на Европейския съюз. Това е несравнимо богатство.

- Богатство или товар е да си дъщеря на Николай Гигов?
- Повечето хора си мислят, че известната фамилия отваря врати. Но истината е, че и затваря доста врати. Ако нормално момиче трябва да положи 100 процента усилие, за да се докаже, аз полагам 300 процента, за да преборя скрупулите заради известността на баща ми, с които хората подхождат към мен.

- Лесно ли се работи с Любо Нейков, не е ли чешит?
- Не. Любо Нейков е човек, с когото съм говорила с часове по всякакви теми и той се изказва изключително адекватно от литература, през гурме кухня до история. Той е бил на много места по света и е много приятен събеседник. Истината е, че за мен е чест да работа с актьор от неговия ранг. И още нещо, аз не просто се забавлявам с него на снимките, аз си умирам направо от смях.

- В какви отношения сте с бившето ви гадже и пресен младоженец Петко Димитров?
- Ние сме много добри приятели. Разделихме се толкова отдавна, не сме се карали и сме в чудесни отношения.

- Чувате ли се като приятели?
- Да, понякога.

- Скоро чували ли сте се?
- Не, скоро не сме.

- По жълтите издания постоянно пишат, че сте гадже на Николай Бареков. Истина ли е?
- Не. Това е някаква страшна щуротия и няма нищо общо с истината. С него се познаваме, аз познавам много хора от професията, но не сме били гаджета. Но аз имам и по-куриозен случай от връзката ми с Бареков, за която постоянно пишат.

- С кого?
- С Пламен Константинов. По това време работех в спортната редакция на БНТ, водех "Спортна треска" и постоянно споменавах името му, а и той тъкмо бе станал и Мъж на годината, но физически никога не го бях виждала, когато на корицата на едно списание написаха, че двамата сме гаджета.

- И станахте ли гаджета?
- Не (бел. ред. - смее се бурно). След време се засякохме някъде с него и стана така: "Здрасти, аз съм твоето гадже", каза единият, а другият: "А, да, четох, здрасти, приятно ми е" (бел. ред. - смее се развеселена).

- Имате ли гадже в момента?
- Не.

- Значи се търси?
- А, не, не се търси. В момента съм се посветила изцяло на кариерата.

- Нищо, кариерата не пречи на личния живот. Какъв мъж се търси?
- Не, не. Не се търси, аз не обичам стереотипи и вярвам в съдбата. Обикновено мен нещата ме намират, аз не търся никого и нищо. Сега такъв ми е периодът.

- А какво смятате за политическото бъдеще на Бареков?
- Няма да отговарям на този въпрос, защото в предаването ние изразяваме позицията, с която сме солидарни, режисьорите, сценаристите и ние, водещите.

- Бихте ли водили отново сутрешен блок? Защо си го причинихте това, кому се доказвахте или искахте да постигнете рутина в професията?
- (Смее се - бел. ред.) Никога не казвай никога. Защото от личен опит знам, че като се зарека никога, отново ми се случва същото. Истината е, че аз мога да издържам до късно през нощта, но сутрин ми трябват часове, за да стана адекватна. В този период ставах в 4 часа сутринта (говори шепнешком - бел. ред.).

- Заради суета ли се подложихте на това ранно ставане?
- Не, просто в този период имах нужда от някаква промяна и предизвикателство и то се случи по този начин - сутрешен блок.

- Майка ви съветва ли ви след ефир, както прави всяка майка?
- Да, тя е най-големият ми критик.

- А хвали ли ви?
- Много рядко, но за да го направи, значи наистина ме е харесала.

- Последно какво ви каза?
- Че един кичур не ми бил застанал добре (смее се - бел. ред.).

- Кой е любимият ви град в Европа?
- Париж без съмнение. Живях там доста години, харесвам философията му и ми създава неповторимо чувство за хармония и баланс.

- Без коя вещ не излизате от дома?
- Без телефон. Той е постоянно около и до мен. Дори тичам с него.

- Колко често тичате?
- Напоследък по-рядко, защото имам травма на коляното.

- Нещо сериозно ли е?
- Не, нищо сериозно. Отшумява вече.

- Как се виждате след 10 години?
- Въобще не се виждам, защото се научих да не правя планове. Направя ли такива, те не се случват. Това обаче не значи, че нямам мечти и лични желания. Винаги си поставям високи цели и ги преследвам, доколкото е възможно. Истината е, че се надявам след 10 години да съм щастлива в професионален и в личен план. Дано!

- Пожелавам ви го от сърце.
- Благодаря.

Интервю: Венелина Иванова, ''България Днес''