Иво Аръков: По ръцете ми има мазоли, защото работя здраво

- Говорите много за студентските си години в НАТФИЗ. Трудно ли ви беше да се адаптирате в София?

- Много трудно. Не издържах и си заминах. Но при мен мотивацията е много силна. Винаги е било мой принцип, когато си тръгнал нанякъде, започни да го вървиш този път, не се обръщай назад. Не се отказвай просто защото са те заболели краката. Много обичам планината, разходките. Правил съм преходи по 8-9 часа. Вървиш 8-9 часа – високо нагоре, надолу. Хората си мислят, че като вървиш надолу, е лесно. Не е така. Като се качваш нагоре, полагаш усилия, но след това същите усилия ти коства, за да слезеш плавно надолу. И след това отново нагоре. Когато се захванах с ресторанта, минах през зверски много трудности. В България да се опиташ да направиш нещо хубаво, е безобразно трудно. И ти се ще в един момент да спреш и да си кажеш – не, не искам да се занимавам повече. Имах ги тези моменти почти всеки ден. Казвах си - защо се занимавам с това. Не искам повече. Дотук ми дойде. Обаче минават няколко часа и си казвам, че не бива така. Това се превърна в мотивация за мен. Колкото е по-трудно, толкова повече ме мотивира. Така се случи, че дойдох в София без нито един приятел, без нито един познат. А сега се оказа, че цяла София се превърна в мое семейство. Аз наистина обичам всички, които са в този град, защото го усещам като огромно туптящо сърце.

- Обявиха ви за един от новите секссимволи?

- Да, не знам защо така се получава. В началото си мислех, че е пиар кампания и ще отмине. Но започна да се генерира някаква вълна, започнаха да ме определят като такъв. Имам предвид женската аудитория. Много е неловко. Приемам го като комплимент. Явно по този начин  искат да покажат някаква симпатия. Имаше заигравка с Яна Маринова, на която обещах да казвам при такива случаи: „Хора, не съм символ на секса, а на любовта.”

Времената са други и сексът вече е просто навсякъде. Чрез поезията си, в творчеството си искам да покажа, че сексът не е най-важното. Сексът е най-повърхностното, най-пошлото и най-глупавото нещо, ако искаш да правиш нещо хубаво. И затова се опитвам да мотивирам и да пласирам любовта. Ако искаш да правиш нещо, прави го. Независимо какво е.

- Е, все пак думата „секс” добре продава?

- Аз не търся да се продавам. Аз искам да се търся заради това, което имам като послание. Заради това, което хората биха оценили. Всички изживяваме трудни моменти. И аз имам да плащам парно и ток. Чувал съм да казват - той е актьор и въобще не знае как се копае нивата. Тогава ние бяхме с Валери Йорданов и само се спогледахме. Как да не знаем как се копае нивата?! Още от малък, от 10-годишен, баба ми ме е водила да копаем нивата и лозята. Ние сме хората, които познаваме земята. Ние сме хората, които познаваме природата. Защото аз съм отглеждал растение от семе. По моите ръце има мазоли, защото съм работил здраво. И като кажат – надувка, откъде имаш пари да си купиш разни неща. Ей, пич, аз не съм имал почивен ден това лято, и миналото също. Всеки ден аз имам идея и искам да я осъществя. Всеки ден се старая да движа напред. Дали защото баба ми ме е направила такъв – да обичам труда. Колкото повече обичаш труда, толкова повече ще бъдеш облагородяван.

- Явно баба ви е изиграла важна роля във възпитанието?

- Да, и майка ми и баща ми. На баба ми Иванка съм кръстен, но косвено. Баба ми ме научи на труд, майка ми Виолета – от каква любов имам нужда на този свят, защото майка ми е детска учителка. Тя пише детски стихчета. Баща ми Максим ме е научил как да бъда кавалер, джентълмен, как да бъда мъж.

- Като заговорихме за секссимволите, свързват ви с различни жени?

- Нека ме свързват. Елен Колева в едно интервю беше казала, че „Иво е много красив мъж и обичам да ме свързват с него”. И аз ще кажа същото. Хубаво е да ме свързват с красиви хора. Хора, които никога няма да оставя да избягат от живота ми.

- Какви жени харесвате тогава?

- Давах едно интервю за телевизията и ме попитаха какъв тип жени харесвам. Отговорих им – „осъзнати”, и започвам да разсъждавам по темата. Те ме гледат недоумяващо и аз се зачудих какво толкова съм казал. Тогава изтърсих: „Обичам малки, палави, сладки женички.” И те: „Да, да.” Другото изрязаха и точно това пуснаха в ефир. Така че вече съм объркан (смее се).

- След „Фамилията” увеличи ли се броят на фенките?

- Не знам къде са тези фенки. Казват ми, че имам адски много фенове, ама никакви ги няма. Изобщо не ги виждам. Чувствам си се много спокойно да се разхождам свободно и необезпокояван из града. Много съм си окей, явно моите фенове са някъде на почивка.

Източник: в. "Монитор"