Мишо Шамара: Предлагаха ми пари, за да мълча!

Михаил Михайлов, по-известен като Мишо Шамара и Биг Ша, изгря като рап изпълнител, но напоследък повече “пее” по контрапротестите и в медиите.

През 1994 г. създава групата „Гумени глави“, с която продава над 120 000 копия на дебютния си албум „Квартал 41“, пише ''Блиц''. Всяка дума на варненеца е бомба със/без закъснител, както ще се убедите и от интервюто му:

- Мишо, вярно ли е, че рапърът Никс е починал в ръцете ти?
- Да, борехме се там, колкото бе възможно за живота му, но... Бяхме доста хора и отидохме в студиото, в което записваме в София. Точно като влизахме, го чух, че ме извика, казахме си здрасти. Влезнахме в студиото, там аз в момента спортувам и не пия, но другите си наляха по не повече от едно 50 грама да си кажат наздраве. Той каза един виц, седна на дивана и... го изключиха от матрицата просто. Господ си го прибра. На мен за втори път в живота ми се случва покрай мен да почине момче от порок на сърцето. Един мой приятел наистина, ама съвсем буквално, в ръцете ми почина. Това се случи, когато бях на 17 г. Сега не мога да кажа, че Никс ми е бил някакъв голям приятел, но винаги съм имал добро чувство към него. Това е изключителна драма.

- Какво показа аутопсията му?
- Доколкото разбрах - порок на сърцето. Внезапна смърт.

- Напоследък като че ли си непрекъснато забъркан в някакви скандали. Колко пъти си викан в прокуратура, районно управление на МВР и т.н.?
- Не мога да ти кажа, доста пъти съм се занимавал с полиция. Само последните години поне 5-6 пъти съм ходил да давам обяснения за политически истории в София, Варна, Следствената прокуратура и т.н. Преди това са ме викали за стари работи, сигурно са ме разработвали, но аз съм рапър и покрай мен е имало много хора всякакви. Аз не мога да знам кой с какво се занимава. Но ако ти кажа, че съм бил най-добрият човек на света, ще излъжа. Но не съм бил и лош, не съм правил и неща, които да заслужават повече от 10 години затвор. Майтапя се. Надявам се хващаш тъпото ми чувство за хумор.

- А бил ли си арестуван?
- Като бяхме малки – малко над 20 години, бях един път арестуван, защото се сбихме с едни метали и ни прибраха в една караулка. Ако това е арест – да, арестуван съм. Там само ни държаха няколко часа и ни пуснаха, целта им беше да ни усмирят. После пък един път ми бяха затворили заведението за шум, а пък до мен имаше много по-голямо чалга заведение, което оставиха да работи. Понеже беше супер нечестно, аз бях побеснял и ме бяха прибрали полицаите. По пътя към ареста им се обадиха да ме освободят, защото се досетиха, че ще стане голям скандал и че ще се разбере за цялостната им измама. Това се случи някъде преди десетина години. Тези неща са се случвали, не ги крия, няма да ставам политик...

- Коя е най-голямата нелепост, която си чувал за себе си?
- Много са и излизат постоянно. Ами на мен думите ми излизат малко по-бързо, отколкото мисля, и някой път изтърся някоя глупост. И бях казал за Дянков, че е „еврейска гад“, ама нямах предвид, че евреите са лоши, имам сред тях много приятели, и сега ме изкарват расист. Ценностната ми система в живота, която следвам, е равноправието на хората. Особено се гневя на разделението на хората, но пък имам брутално чувство за хумор и по някой път кажа някоя тъпотия, която не ми се разбира както искам. Но пък да ме изкарват расист точно мен, дето винаги заставам на страната на бедния, онеправдания, е малко нелепо! По принцип чувам и слухове, че няма град в България, в който да не са ме били и е*али. Сещам се само един случай, дето ме пребиха в Хисар и голям бой отнесох, защото ми скачаха сто човека. Сбихме се с шефа на заведението и охраните му скочиха. Победиха ме... Иначе на други места само съм вървял и съм получавал усмивки от хората. Но много хора си измислят неща, свързани с мен. Даже имах един случай, в който едно дете идва да ми взима автограф и ми казва: “Ти, Мишо Шамара, може ли един автограф... Дядо ми те е бил...”. И аз го питам: а къде е дядо ти? А пък той застанал зад него, почервеня такъв. Аз го питам: “Бе, ти ли си тоя, дето ме е бил?”. А пък той нещо мрънка: “Май беше някой друг...”. Казах му, че няма проблем, да си говори каквото си иска на лапетата. Какво да му кажеш?...

- Участваш активно напоследък в политическия живот. Получавал ли си заплахи ти лично или някой от твоето семейство?
- Да, постоянно. Тия хора вече полудяха, психично болни са! Лично съм получавал обаждания, намеци: защо не си гледаш хубавата жена?... Разни анонимници ми се правят на гангстери, просто много филми са гледали и изпращат вкъщи бели рози... Правят се на гангстери все едно ще ме стреснат. Опитвали са се да ме подкупват много пъти, то няма партия, която да не е пробвала.

- Колко пари са ти предлагали?
- Няма да казвам конкретна сума, но ставаше дума за наистина сериозни суми. Не съм взимал от никой пари, да кажа конкретните суми, звучат гадно. И то най-много пари са ми предлагали ГЕРБ, за да си мълча. Така че няма как да стане! Роден съм на този свят с едни ташаци, няма къде другаде да ги слагам.

- Не са ли ти предлагали да станеш народен представител от някоя парламентарно представена партия?
- Аз в един момент видях, че щом такива глупаци може да управляват държавата, определено всеки друг може да влезе в политиката, и се бях надъхал нещо. Реших, че щом Бойко Борисов е там, като противовес можех да играя някаква роля, но осъзнах, че да си народен представител не е лесна работа – трябва да бачкаш, да ставаш рано, пък аз не съм такъв, по бачкането. Шегувам се. Всеки човек трябва да си знаем мястото, просто бих изиграл една лоша шега на хората, които са срещу диктатурата. Затова реших да помагам от разстояние.

- Пречи ли ти участието в политически събития на кариерата на изпълнител?
- Пречи ми - много хора ме намразиха, спряха ме от много участия. Но съм казал, че съм по убеждения – мога да карам кола, ще стана таксиметров шофьор и пак ще си нахраня децата. На никой няма да се моля. Не съм роден на този свят да бъда роб!

- Отстрани изглежда, че имаш някаква лична омраза към Бойко Борисов?
- Всеки, който няма лична омраза, на сто процента е работил за него. Защото лично той прецака всеки българин, който не го боготвори.

- Пострада ли бизнесът ти от кризата - спомена, че си имал заведения?
- По-скоро затворих, защото наслагаха всякакви лицензионни режими и стана много по-трудно да работиш в България. Точно затова бизнесът умря, защото убиха всичко чрез извиване на ръцете на бизнесмените.

- Като баща на две деца одобряваш ли, че в много от песните на рапърите се пее за насилие, мутри, наркотици, стрелби и т.н.?
- Рап музиката е огледалото на реалността. Реалността създава рапа, а не рапът - реалността. Това е вид реализъм и го има както в изобразителното изкуство, така и в музиката.

- Поддържаш ли още някакви взаимоотношения с Ванко 1?
- Много рядко се чуваме с него.

- Коментирано бе, че когато той влезна в затвора, ти си го изоставил и дори не си го посетил там...
- Това не е вярно! Аз ходих няколко пъти да го видя, после заминах в Америка и нямах възможност да го посещавам. После той като излезе от затвора, не се обади една година. Започна да работи с Азис, със Спенс, защото явно аз тогава вече фалирах и не бях интересен. Не знам каква е причината, но аз така си го обяснявам.

- Как фалира? Какъв бизнес имаше тогава, освен пеенето?
- Аз няколко пъти съм фалирал. Когато Ванко влезе в затвора, аз имах четири дискотеки и хората, които имат дъщери, казват: “Ти луда ли си да ходиш там на дискотека?!”. И те фалираха. Заведенията бяха във Варна, София, Хасково и Търново, и бяха бая големи. Отчайваш се малко, след като фалираш, защото мислиш за децата и т.н., но никога не ми е било чак такава драма. Ходил съм навсякъде по света, обиколил съм всичко, бил съм съвсем сам в страни, за които нищо не знам, и на петия ден вече съм лидер в компании. Винаги съм бил сигурен, че ще се оправя по някакъв начин.

- Като теглиш една черта, колко пари загуби при тези няколко твои фалити?
- Аз не съм се занимавал само с дискотеките, продавахме 7-8 изпълнители към нашия рекърд лейбъл. Само от приходи от продажба на дискове сме достигали до 50 000 лева на месец. Още поне толкова от участия, от заведенията... Имах склад за дрехи, имах магазин, зареждах много магазини. Умря цялата работа, защото то, като започнеш от единия джоб да вадиш и да слагаш в другия, не можеш да му хванеш края. Списание имах, телевизийка една малка кабелна имах... Всичко с времето си. Падаш, пък после ставаш, изтръскваш се и продължаваш. За мен да изкарвам много пари или повече пари не означава, че съм по-щастлив. Щастието не е в парите, но човек трябва първо да го мине, за да го разбере...

Интервю: Живка Ангелова, в. “ШОУ”