''Мидълмарч'' от Джордж Елиът

Малко писатели са опитвали да нарисуват толкова всеобхватна картина на своето време, каквато създава Джордж Елиът със своя безспорен шедьовър ''Мидълмарч''.

Тя не оставя незасегнат дори най-беглия аспект на обществения живот в малкото градче Мидълмарч в Централна Англия в периода 1830–1832 година.

Джордж Елиът разгръща повествованието си в две успоредни направления, които постоянно се пресичат – съдбата на изпълнената с идеалистични намерения и оптимизъм Доротия, която, вместо да се омъжи за заможния земевладелец сър Четам, за когото е сгодена, решава да се обвърже с педантичен учен, който според нея се труди над гениална творба – „Ключ към митологиите“. Доротия решава да му помогне във великото начинание и да сподели интелектуалния живот на съпруга си.

Втората линия на повествованието проследява нещастния семеен живот на амбициозния лекар Лидгейт и вулгарната Розамонд Винси. На този фон Джордж Елиът тъче богато платно, изпъстрено с драматични обрати и разкази за любов, смърт, предателство и прошка. Благодарение на нейното остро психологическо прозрение произведението звучи напълно съвременно и кара Вирджиния Улф да възкликне: „Един от малкото английски романи, написани за зрели хора“. Всеки, докоснал се до него, ще усети присъствието на голямата световна литература.

„Мидълмарч“ – панорама на бурна епоха

• „Мидълмарч“ е един от малкото английски романи, написани за зрели хора.“ Вирджиния Улф (1925)

• „Никой друг английски роман не може да се мери с „Мидълмарч“ по своята всеобхватност и интелектуална сила. Съвременните писатели вероятно трудно биха могли да се поучат толкова много от друг викториански автор, както от Джордж Елиът.“ В. С. Причет (1946)

• „В „Мидълмарч“ геният на Джордж Елиът се проявява в проникновения анализ на индивида.“ Ф. Р. Лийвис (1948)

• „В някои отношения „Мидълмарч“ е най-впечатляващият роман на английски език и е възможно да се сравнява с произведенията на Толстой… Бъдещите писатели все по-често ще се обръщат към „Мидълмарч“, както към никой друг английски роман.“ Арнолд Кетъл (1951)

• „Романът „Мидълмарч“ е една истинска съкровищница от детайли.“ Барбара Харди (1967)

•„Джордж Елиът съумява да постигне съвършена пропорция в един огромен роман като „Мидълмарч“.“ А. Е. С. Вайнър (1971)

• „В лицето на Джордж Елиът жените са създали най-великия англоезичен писател досега.“  Мартин Еймис (2010)

•„Мидълмарч“ е вероятно най-великият английски роман.“  Джулиан Барнс (2011)

Изложените по-горе мнения на изтъкнати писатели и критици от различни епохи показват, че популярността на Джордж Елиът и шедьовъра й „Мидълмарч“ не помръква. Изявени съвременни английски творци като Мартин Еймис и Джулиан Барнс потвърждават тезата на Причет и Кетъл, че Елиът ще е високоценена писателка сред идните поколения британски автори. Нещо повече, през 2006 г. критичката Карън Чейс издава обзорната книга „Мидълмарч  през ХХІ век“, където разглежда романа преди всичко като „отворен текст“, подлежащ на най-различни интерпретации от съвременна гледна точка. „Мидълмарч илюстрира възгледа на Елиът – заявява тя, – че тълкуванията може да са неограничени на брой.“ Не е случайна и друга висока оценка – романът е включен в книгата Първите десет (The Top Ten, 2007), под редакторството на Дж. Пидър Зейн, в която се разглеждат десетте най-значителни литературни творби за всички времена, избрани с гласовете на 125 утвърдени съвременни писатели. Оттук естествено възниква въпросът какви са особеностите на романа, които го правят непреходен.

Джордж Елиът замисля творбата си през 1867 г., по времето на втората парламентарна реформа през ХІХ в. в Англия, период на интензивен социален и интелектуален кипеж. Средновикторианският период, когато писателката издава творбите си, се определя като „златната ера“ на британския капитализъм. Ръстът на производството и печалбите достига връхната си точка. Докато през първата половина на ХІХ в. експортът се свежда преди всичко до стоки за потребление и най-вече текстилни изделия, през втората половина на века започва износът на средства за производство – машини, железопътни релси, локомотиви, желязо, въглища и други. Именно през този период Великобритания става популярна като „работилница на света“.

И все пак авторката обръща поглед към времето на първия законопроект за парламентарна реформа, изготвен през 1832 година. Вероятно за един творец е по-благодатно да се извърне назад, за да обхване с най-малки подробности един вече напълно приключил период. Вероятен подтик е и носталгичното чувство към детството. Истината обаче е, че този сравнително ранен период на бурна индустриализация, научни открития и технически изобретения е не по-малко уникален в историята на Великобритания. Тогава се раждат нови идеи, а старите бързо се променят. От Ренесанса насам не са наблюдавани подобни радикални промени в нагласите и мисленето. Това е повратен момент в историята на Англия, защото от времето на Magna Carta (1215) не е приемана подобна реформа с историческо значение, която я превръща в модерна държава и дава силен тласък за прогрес. Джордж Елиът улавя именно този дух на неимоверно оживление и събудени надежди в цялата страна. Както заявява един от героите: „Реформата лека-полека ще огрее всички… страшно важна мярка е… направо азбучна истина, която трябва да се подкрепи, за да последва всичко останало“ (гл. 51, с. 542).

Вероятно никой друг викториански писател не е бил толкова високоерудиран, за да предприеме подобна грандиозна задача и да представи такава бурна епоха в цялата й многопластовост. Известно е, че Джордж Елиът е била добре информирана в областта на историята, теологията, антропологията, философията, социологията, психологията, музиката, изкуството, а също и относно всякакви точни науки като физиката, геологията, химията, астрономията, биологията и т.н. Най-голямата й любов обаче е била литературата и тя е четяла книги в оригинал на осем езика. И всичко това е постигнала чрез неспирно самообразование през целия си живот.