''Приключенията на Камо'' от Даниел Пенак

Каквото и да подхване единадесетгодишният Камо в книгата ''Приключенията на Камо'' от Даниел Пенак, все се превръща в най-фантастичното приключение с най-невероятния край. Ала край, който решава нечий проблем или прави някого щастлив.

Всички си кореспондират с връстници от Англия, за да учат английски. Но точно момичето на Камо ще се окаже, че му пише от XVIII век. И то тъкмо в момента, в който той е хлътнал до уши в нея.

Всички пишат съчинение какво ли би се случило, ако родителите станат деца, а децата - възрастни. Но точно съчинението на Камо ще се превърне в действителност и той ще изживее най-големия кошмар в живота си.

И Камо вече знае със сигурност - нищо при него не се случва както при другите...

Книгата е номинирана за Националната награда за детско-юношеска литература на Германия.

За автора и книгата:

Малко преди края на Втората световна война, през 1944 година, в семейството на френския офицер Пенакони, разквартируван в мароканския град Казабланка, се ражда четвърто момче, Даниел. Не след дълго бащата е преместен в друг град на Африка, после в Югоизточна Азия, а многолюдното семейство го следва, докато най-сетне се установява в алпийското селце Ла Кьор-сюр-Лу. Момчето тръгва на училище, но още началото се оказва провал - бори се почти година да усвои буквата "а". За учителите малкият Даниел е безнадежден случай, кретен, а бащата отбелязва сухо: "Само още 25 години и ще научи цялата азбука."

Но това не спряло момчето, израснало вкъщи сред книги, да се стреми към тях. Днес писателят казва: "За мен удоволствието от четенето завинаги е свързано с онази димна завеса, с която се обгръщаше баща ми, за да чете книгите си. Той очакваше само едно: да го наобиколим и да четем заедно, което и правехме."

И твърдо решен да може да чете сам, той преодолява с неистови усилия природната несправедливост и не просто започва да чете, но и както признава, "чрез четенето става писател". Част от ученическите години прекарва в интернат, където интересът му към литературата се засилва още повече, защото "...там не позволяваха на децата да четат, сякаш четенето беше подривна дейност."

Даниел се откроява сред съучениците си все повече със своите писмени работи и скоро започва да разменя домашни по литература срещу домашни по математика, където е отчайващо зле. Повечето предмети го отегчават до смърт и той започва да пише в училище, "за да превърне часовете в междучасия".

Даниел завършва все пак училище, завършва и университет като магистър по изкуствата, след което обаче работи като дървосекач, като шофьор на камион, за да се върне отново... в училище, този път като учител по литература, и да остане там цели 26 години. Училището, донесло му толкова мъки и трудности, става негова съдба.

На 28 години Даниел публикува първата си книга, в която осмива всички митове за военната служба, отрича легендата, че в армията мъжът съзрява и става мъж, и за да не навреди в работата на баща си, скъсява наполовина дългото и лесно разпознаваемо име Пенакони и става Пенак. Така остава и до днес.

Следват няколко книги за деца. Учителят по литература познава децата така, както само един учител може да ги познава. С техните луди и тихи моменти, с тайните ходове на техните мисли и със скритата страна на техните сърца. Едно от най-четените произведения на Пенак за деца са "Приключенията на Камо", в чиито странни герои авторът е превъплътил образи от своето детство. А невероятните истории, които връхлитат също толкова невероятния Камо - момчето, събрало в родословното си дърво половин Европа - имат една и съща цел и един и същи край: щастието на някой от героите. Следват и множество книги за възрастни, сред които серията за "професионалната изкупителна жертва", детективът в свободното време Бенжамен Малосен го изстрелва на върховете на съвременната френска литература.

Днес Даниел Пенак има зад гърба си над 30 произведения за деца и възрастни, множество награди и славата на един от най-креативните разказвачи на смешни истории във Франция. Но до ден днешен в сърцето му е останала неувереността, наслоявана от годините с учебни провали в детството. "Да, аз съм пристрастен към съмнението, както хората са пристрастени към петрола или към електричеството" - казва големият хуморист и така, съмнявайки се в себе си, пристъпва от произведение към произведение. Вече четиридесет години.