Мариан Вълев: Куката е глупак!

Той е една от най-любопитните личности в българския шоубизнес и въпреки това същността му, извън многобройните роли в киното и театъра, сякаш остава забулена в мистерия.

През последната една година, нашумява като Куката от хитовия сериал на БНТ „Под Прикритие”.

Пристигайки, Мариан Вълев веднага очарова с небрежна усмивка и джентълменско поведение. Отговаря на въпросите открито, вдишвайки поредната доза тютюн. Изглежда толкова различно от героя си, но носи в себе си типичната за Куката неустоима харизма...

- Познат сте като най-харесвания герой от българския сериал „Под прикритие” - Куката. Как предпочитате да бъдете възприеман от феновете си: като Мариан или като Куката?
- В началото, се дразнех, защото тази сръхпопулярност, която носи телевизията води до едно объркване у хората. Но после започваш да гледаш малко по-широко на нещата и, чисто рационално, да разбираш, че телевизията е голям лост за популярност и е съвсем нормално да ме наричат „Куката”. На никой не се сърдя, всеки има право да ме нарича както иска. Аз съм избрал да бъда актьор, а този избор води до популярност, която тежи.

- Какво би казал Мариан Вълев на Куката?
- Мариан Вълев на Куката би казал само едно нещо: „глупак”! Куката е момче с добро сърце, той обича семейството и приятелите си, готов е да умре за ценностите, които ние днес наричаме “old school”: чест, любов, вяра, приятелство. Но той е направил един избор в живота си, който в реалния живот никога не може да завърши добре. Като актьор, съм имал възможността да наблюдавам много такива хора. Не го крия, имам много познанства сред така наречените „лоши момчета”. Някои ги наричат бандити, гангстери, престъпници. Познавам доста такива момчета и за съжаление, при тях нещата никога не завършват добре!

- Какво отличава „Под прикритие“ от останалите български сериали?
- Това е много хубав, но и много подвеждаш въпрос. Аз никога не абсолютизирам нещата и не мога да кажа, че „Под прикритие” е по-добър от другите български сериали. „Под прикритие” просто създаде една кино действителност, която не присъства в другите сериали. В „Под прикритие” нещата са много динамични, което отговаря на начина на мислене в 21-ви век. Средата, която БНТ осигури, е единствената възможна среда за осъществяване на такъв проект. Надявам се скоро и други телевизии да осъзнаят, че, доброто кино се прави с доста пари. Динамиката, кино образността отличава „Под прикритие” от сапунка.

- Как от престъпник Куката се превърна в идол за много млади хора в България?
- Виж, аз самият обичам Куката. Аз съм влюбен в Куката. Но точно в тази метаморфоза е големият въпрос, това беше голямото ми желание, да го превърна в идеал. Парадоксално е, но този човек, макар да е поставен в такава среда, се бори със злото. Той защитава любовта, защитава честта, защитава приятелството. А плюс това е весел и забавен. Прототипът, който съм използвал при създаването на Куката е точно такъв. Той обича да танцува, обича да дрънка глупости, но всъщност е много дълбок и емоционален човек.

- Бихте ли могли да ни разкриете кой е прототипът на Куката?
- Той е един възрастен бандит...

- Как избирате ролите си и по-конкретно, кое Ви накара да приемете ролята на Куката?
- Избирам ролите си много трудно. Всъщност, аз съм отказал повече роли, отколкото съм играл. Само в последния месец, за съжаление, отказах три роли. Основната причина не е, че сценарият е лош или, че не вярвам в екипа, а че не мисля, че ще бъда полезен. Преди 20 години четох едно интервю на Робърт Де Ниро, в което той казва, че „силата на актьора е в това да избира какво да играе”. Чак сега започвам да разбирам какво е искал да каже. Когато си на гребена на вълната, може да се подведеш, да те обземе някакво чувство на звездомания. При мене никога не се е случвало и надявам се, няма да се случи, аз съм голямо момче. Много е важно да запазиш скромност, рационален начин на мислене, да знаеш какво можеш и какво не можеш, а това е свързано с това да отказваш.

- Коя е любимата Ви сцена или реплика от сериала?
- Тук ме затрудни... Една от любимите ми сцени е когато Иво отива при Куката в капанчето му на морето и го провокира да се върне. Тогава Куката осъзнава, че колкото и опити да прави да се измъкне от злото, той всъщност е такъв. Това е големият драматизъм в образа на Куката: той осъзнава, че прави нещо неправилно, бори се да го преодолее, но просто няма силата. Когато в първи сезон аз подхвърлих топката на Митака Митовски и сценаристите, те доразвиха именно тази идея за невъзможността на Куката да бъде нещо различно от престъпник. Често измислям разни истории за Куката, те ми помагат да го изиграя по-добре. За никого не е тайна, че аз обожавам литературата и, че най-голямата ми слабост е да пиша. Още на никого не съм го казвал, но предстои една приятна изненада за всички почитатели на „Под прикритие”. Готвим един нов проект, който ще е за голям екран. Аз ще съм сценарист, няма да издавам кой ще е режисьор, макар че то е близко до ума. Това ще е една гангстерска епопея, ще е по-скоро психологическа, отколкото екшън.

- Желаем Ви успех!
- Много благодаря (казва го с тон, иронизиращ моя развълнувам глас- б.а.).

- Какво според Вас кара феновете и най-вече фенките, да полудяват като Ви видят на екрана?
- Не знам, наистина. Ако знаех, щях да го използвам и в реалността. Но аз имам една теория за кореспонденцията между актьорите и зрителите. Зрителят, без да си обясни, винаги разбира кога творецът го обича. Тази теория е много проста, но много дълбока. Когато ти обичаш хората, за които твориш, те ти отговарят със същото. Когато ти работиш с много страст, много себеотдаване, зрителят не го осъзнава, но ти дава десетократно повече любов. Това е теория, засягаща всеки вид изкуство. Има ли любов от твоя страна, дори да имаш само един зрител, той ще е щастлив. Това е идеята на изкуството, да споделяме щастие помежду си.

- На какво ви научи Куката?
- Куката ме научи на много неща. Куката ме научи на честност. Аз съм така възпитан, че да премълчавам обидите. Докато Куката не е такъв, Куката ще отговори. И се усещам как и аз ставам такъв и вече не ми пука. Вече важното за мен е да излезе истината. С тоя Кука, станах и по-екстровертен тип. По принцип аз винаги съм бил по-труден в контактите си с хората. Бил съм нараняван много пъти. Изработил съм си някаква защитна реакция да се затварям в себе си, да си пусна някой любим филм (например „Имало едно време в Америка”) и по този начин да се лекувам. Куката ме научи и на емоционалност, на това да не се крия от чувствата си. Сега вече не се притеснявам, ако да речем, отида с някоя мацка на кино и се разплача на филма. Преди гледах настрани от екрана, стисках зъби, а сега не се страхувам да се разплача. В крайна сметка, окей, аз съм такъв, ти ме приемаш такъв, какъвто съм, а ако не ме приемаш, к’во правиш с мене?

- Кое се играе по-лесно: добро или лошо момче?
- Лошо се играе по-лесно. Несравнимо е. Зрителят просто има генетично кодиран афинитет към лошите. Когато си гледал Марлон Брандо като Кръстника,  когато си гледал Ал Пачино в „Белязаният”, когато си гледал Робърт де Ниро в „Нов страх”, на базата на тези умни, енигматични актьори, ти започваш да харесваш лошия. А и в лошия има конфликт, той  е непредвидим, той носи харизма в себе си.

- Ако можехте да избирате, кои закони бихте спазвали- тези, които обществото ни налага или тези, които герои като Куката създават?
- Моралните закони са били най-важните през целия ми живот. Като всеки човек и аз съм правил какви ли не глупости, но не мога да си спомня да съм наранявал някого. Това е първият закон: каквото и да правиш, прави го на твой гръб, не наранявай никого никога. Винаги съм вярвал в моралните закони. Писаните закони.. сред тях има големи глупости, но те спомагат за изграждането на обществото. Аз винаги съм бил малко бунтар, малко анархист, малко пънкар, но може би с течение на времето, осъзнавам важността на писаните закони. Мисля, че е крайно време, след хилядолетия на цивилизация, най-после да сме свободни. Но, когато знаеш, че в тази цивилизация, днес, над 40% от населението на Земята няма достъп до нормална питейна вода, че 25% от хората на планетата живеят в бедност, това е страшното.

- Участвал сте в студентска стачка за сваляне на комунистическия режим през 1989-та. Какво е отношението Ви към протестите в страната днес и бихте ли участвали в тях?
- Знаеш ли колко откачен бях аз на студентската стачка? Аз бях един от организаторите даже. Сега, бих участвал във всеки един протест, в който виждам рационалност и перспектива. Не бих участвал в хаотични или в манипулирани протести. Но по принцип, да, аз съм протестиращ човек.

- Живели сте и в САЩ. Защо се върнахте?
- Никога не съм бил някъде с идеята да остана там завинаги. Винаги съм знаел, че принадлежа на България. Пътувал съм, защото така се чувствам свободен. Истината, че аз съм страшен авантюрист. Доколкото до САЩ, влюбих се. Любов, нали знаеш. Зарязах театър, кино и газ в Америка. Те ме бяха направили звезда на 20 години, аз им казах, че ще следвам любовта си. Не мисля, че съм сгрешил: аз вярвам, че човек трябва да следва любовта си.

- Може ли сериал за мафията да има щастлив край?
- Не. Не и за нас, гангстерите.

- Добро или лошо момче ще е Куката в 4-ти сезон?
- Зависи. Ако се намери нещо, което да провокира злото у него, той ще бъде много, много лош.

- Звучи обещаващо! Но, за съжаление, сякаш по-голямата част от подрастващото поколение в страната ни се интересува от лошата страна на Вашия герой...
- Това ме притеснява много, мисля го много. И не знам какво да направя, братче. До някаква степен, се опитах да превърна в Куката в малко по-добър герой. Но аз съм длъжен да запазя същността на характера му. Той е такъв, какъвто е. Той е животно. Аз искам по някакъв начин да ви покажа, че това не е окей. Наркотици, агресия, не е окей. Затова съм тук и ти ще ми помогнеш за това. Пусни го в Интернет това интервю, аз не си спомням да съм давал толкова искрено интервю никога! Не се друсайте, не го правете! Не всичко е беемвета и мерцедеси, не всичко е нощен живот! И най-важното, не взимайте наркотици, хора, това може да ви съсипе! Ама това било една цигара марихуана, братче, няма такова нещо. Това е лошо, много лошо. Наблюдавал съм стотици приятели, качествени момчета и момичета, талантливи актьори се превръщат в алкохолици и наркомани. Това е най-важното, с това завършваме, не се друсайте, хора!

Интервю: Никол Левакова; заглавна снимка: Велислава Каймаканова-Ножарова