Димо Алексиев: Не съм тарикат

- Димо, що за птица е вашият герой в "Още нещо за любовта"?

- Аз съм Гого Тариката - събирателен образ. Всички познаваме поне по няколко подобни личности. Има много режисьори, които ти казват какво и как да правиш. Благодаря на Магдалена Ралчева за свободата, която ни даде - нещата да се случват така, както си ги представяме. Но все пак гледах да не прекалявам, да спазвам прилична граница.

- Вие тарикат ли сте в живота?

- Едва ли. Не се оплаквам. Имам да преодолявам чисто организационни спънки в бита си. Но с тях се сблъсква всеки, който изкарва парите си с честен труд. Хората мислят, че актьорите по цял ден пият кафе или нещо друго, а взимат едни мно-о-о-го големи пари. А ние правим чудеса от храброст за въпросните хонорари.

- Разкажете драматични случки по време на снимките.

- Един от дните, в които ме привикаха на терен, между София и Варна имаше ужасна мъгла. И понеже бях адски изморен, имаше опасност да заспя. Ана, моята приятелка, през цялото време ми говореше по телефона. Беше дълго и кошмарно пътуване. Когато стигнах в уречения час, ми казаха: "Спокойно, снимаш следобед".

- Как се спогодихте с камилата?

- Сложно. Когато сте на екран с камила, зрителите винаги гледат нея - каквото и да направиш. Битката ни беше огромна - камилата спечели. Все пак тя беше специална - добре поддържана, а не оръфана и смачкана.

- Как се почувствахте в обкръжението на Велко Кънев?

- Нямах общи сцени с него, но се мернахме. Велко Кънев беше от хората, които знаят какво са - няма нужда да се показват и да се правят на нещо друго. Те са се ситуирали в пространството, далеч от фалша. Късметлия съм, че партнирах на Мария Статулова. Разбрахме се, без да се познаваме. При подаването на топката се усетихме бързо кой какъв е. Допаднахме си, смея да кажа - без да е натруфено и претенциозно.

- Бунтувате ли се срещу спирането на "Седем часа разлика"?

- Разбира се, но какво от това. Сега е моментът зрителите да кажат: "Върнете ни сериала!". Нали всяка телевизия обслужва интересите и желанията на своята публика. Хората обаче са ужасно обезверени и разделени на единици - твърде лесни са за управление. Забравихме легендата за пръчките. Повечето българи са оскотели и бедни - винаги удобни за управление. Но сами са се подложили.

- Вярно ли, че ще влезете в кожата на Левски?

- Не се знае. Но Левски ще разбуни интереса на младите - да погледнат за какво са се борили българите, каквито отдавна няма в България. Хората, които не познават историята си, са обречени. Те са резнали корените си.

- Защо напуснахте Народния?

- Не се гордея с онзи епизод от живота си. Народния не беше моето място - там всичко е изкуствено, трамплин за хора, които искат да бъдат гъделичкани. Във Варна, където играя Калигула, има опит за трупа. Народния е сборище от единици. Но никъде не е твърде страхотно, нито пък много лошо. Човек има право да бърка и да се учи от грешките си - за разлика от всички останали, които правят най-прекрасните неща.

Източник: в. "Стандарт"