Кийра Найтли: Всички мамим, манипулираме и нараняваме

- Г-це Найтли, вие играете ролята на Ана Каренина в най-новата екранизация по едноименния литературен шедьовър на Лев Толстой. Какво ви привлече към този образ, който толкова пъти е бил пресъздаван в киното и театъра?

- Прочетох книгата за пръв път, когато бях на 19 г. И аз като всички си помислих: "Господи, това е невероятен персонаж." Преди 6 г., докато снимахме "Изкупление", с режисьора Джо Райт обсъждахме най-великите женски роли и нямаше как да подминем Ана Каренина. А преди две години, докато работих по "Опасен метод", Джо ми се обади и каза: "Ана Каренина?" А аз отвърнах: "Да." После той ми съобщи, че ще направи този филм само ако Том Стопард се съгласи да адаптира текста, което ми се стори страхотно. Два месеца по-късно Стопард беше вътре и проектът се задвижи. В началото идеята беше за класически прочит, но десет седмици преди да започнат снимките, Джо ме извика и ми разказа как е решил да превърне "Ана Каренина" в крайно стилизиран филм, който да се отличава от всичко правено досега. Беше като полудял и аз наистина щях да се притесня от подобно поведение, ако не бях работила с него преди. Но Джо си е такъв. Никога не си е падал по стандартните неща.

- До каква степен можете да се идентифицирате с Ана Каренина?

- Мисля, че тя е много плашещ образ. Започваш да я съдиш и искаш да хвърляш камъни по нея, но в един момент си задаваш въпроса: "По-добра ли съм от нея?", а отговорът е: "Не." Всички мамим, манипулираме и нараняваме хората, които най-много обичаме. Никой няма право да съди Ана Каренина, но всички го правят и това за мен е ужасяващо. За мен тя представлява плашещо огледало, защото в процеса на интензивната работа с образа осъзнах, че осъждам един човек, който не е по-лош от мен. Мога да я разбера. Тя е на 28 и е омъжена от 18-годишна. Никога не е изпитвала оргазъм. Никога не е преживявала романс. И когато изпитва страст за пръв път в живота си, тя слага знак за равенство между това усещане и любовта. Ана не познава многото форми на любовта, чувства се объркана, когато нещата се променят след бурното начало и това е голямата трагедия. Всички познаваме серийни романтици. Много от нас са минали през подобни периоди. Напълно разбираемо е.

- От няколко месеца сте официално сгодена. Има ли някой още да не знае това?

- Не знам, но за всеки случай показвам годежния пръстен на всички без изключение (смее се).

- Бихте ли споделили нещо повече за тези, които не познават вашия годеник?

- Щеше да е ужасно, ако и аз не го познавах, нали (смее се). Казва се Джеймс Райтън и е прекрасен музикант.

- Има ли истина в слуховете, че планирате да се омъжите по дънки и блузка?

- Изобщо не съм се замисляла още. Наслаждавам се на годежа, но сватбата още не е планирана в такива детайли.

- Таблоидите в Обединеното кралство се погрижиха да раздухат всички слухове около годежа ви...

- Да, май така стана. Но пък аз не ги чета.

- Смятате ли, че днес знаменитостите действат на хората така, както аристократите по времето на Ана Каренина?

- Да. Според мен един от важните елементи в "Ана Каренина" е социалният аспект.Как обществото се обръща срещу индивида. Смятам, че правилата може да се променят, но обществото си е същото. Проблемът обаче не е само с живота на знаменитостите. Същият процес може да се види на детската площадка, в офиса,  медиите, политиката. Така живеем ние - групово. Сформираме глутници и се обръщаме срещу индивида. Случва се сега, ставало е и преди. А ако имате предвид клюките като част от живота на звездите днес и аристократите в миналото - да, определено е същото.  Човешката природа не се е променила.

- Има ли някакъв ключов елемент, който може да помогне на човек да стане наистина добър актьор?

- Смятам, че емпатията е най-трудното нещо на това да си човек. Съчувствието ме привлича неудържимо към актьорската професия. Не е задължително да си особено интелигентен, за да играеш в киното или в театъра. Но е задължително да си съпричастен с образа, който пресъздаваш. Всеки ден, всеки час, всяка минута - а това е трудно. Когато срещнеш някой, когото не одобряваш, реагираш емоционално. Не си казваш веднага: “Защо ли този човек се държи така”, а по-скоро: “Не ми харесва.” Но в актьорската професия е много важно да проявиш емпатия към образа, който ти е поверен, независимо дали има отвратителен характер и е морално неприемлив за теб.

- Добрите костюми сигурно също помагат. Вие сте известна с това, че често играете роли, които по исторически причини налагат носенето на корсет. Как беше този път?

- Всъщност за “Ана Каренина” бях късметлийка и не носих корсет. Най-накрая (смее се). Нейната суета е добре известна и е важна част от образа. Дизайнерката по костюмите Жаклин Дюран създаде нещо много красиво от гледна точка на персонажа. Говорихме с нея в продължение на часове за перспективата на образа. Символиката играеше огромна роля. Идеята зад костюма е, че Ана Каренина е птичка в клетка. Тя изпитва клаустрофобия и е заобиколена от смърт, която предадохме под формата на животинска козина. А за материята на роклите използвахме плат от фино дамско бельо и чаршафи. Така се съчетаха идеите за секс и смърт. Рамката под роклите беше клетка. А за бижутата използвахме кървавочервени рубини.

- Запазихте ли скъпоценностите като сувенир от снимките?

- Бижутата във филма са автентични... Но не останаха за мен (смее се). А би ми се искало.

- Коя беше най-трудната сцена?

- Невероятната сцена с бала беше сериозно предизвикателство. Имахме на разположение три дена, но малко преди да започнем, много хора от екипа се разболяха. Да се предаде движението в епизода с танците ми се стори истински трудно. Друго си е, когато те снимат в близък план и не трябва да се притесняваш за тялото. За пръв път изпитах този ужас, когато излязох на сцена. Не бях свикнала да използвам цялото си тяло. Затова се упражнявахме в продължение на три седмици преди балната сцена. Тренирахме много различни движения и импровизации, за да определим стила и посоката на всеки от персонажите.

- Изпитвате ли желание да си отдъхнете от филми с исторически епохи в близко бъдеще?

- Току-що приключих с работата по два съвременни проекта, но всъщност всичко зависи от историята. Няма значение кога и къде се случва действието. Харесвам различните епохи, които те предизвикват да използваш фантазията си като инструмент за драма. Да играеш във филм с епоха означава да оставиш себе си на заден план и да се потопиш в свят, който не познаваш с правила, които не разбираш напълно. Харесва ми да използвам въображението си постоянно. Със сигурност се идентифицирам по много различен начин с персонажи в исторически или фантастични филми, отколкото с такива, които ни представят съвременния свят. Те са много по-воайорски по своята природа.

- Какво можете да ни кажете за новия филм, по който работите - “Джак Райън”?

- На финала на снимките на “Ана Каренина” осъзнах, че в последните пет години съм играла в много мрачни филми и съм умирала в повечето от тях. Тази година реших, че е време да се разведря с позитивизъм и чисто забавление. Снимах се в “Може ли една песен да спаси живота ти”, който е за приятелството, възможностите и правенето на музикален албум. А “Джак Райън” е страхотен проект - холивудски трилър от старата школа. Комерсиален филм, който се надявам, че ще поднесе истинско забавление на зрителите.

- На другата противоположност беше ролята ви в “Опасен метод” (2011 г.) на Дейвид Кроненбърг. Как се работи с майстора на физическия и психологическия ужас?

- След като прочетох сценария, се обадих на Дейвид Кроненбърг и му казах, че обожавам филмите му и колко много искам да работя с него. Но му споделих, че не съм сигурна дали бих направила сексуалните сцени, които се изискват от мен. Той отвърна, че би било трагедия да откажа ролята само заради това и каза, че при необходимост ще махне притеснителните моменти. После говорихме още и той ми обясни, че не иска сцените да са секси и воайорски, а държи да изглеждат клинични, защото моята героиня има психологически проблем. След много детайлни разговори за състоянието на персонажа аз се съгласих и му казах: “Добре, ще го направя, но не искам да изглеждам секси. Бруталния ужасяващ аспект ще го има и това няма да е възбуждаща сцена с напляскване.”

- Кога започнахте да играете?

- В актьорския бизнес съм от 7-годишна, но съм поискала агент още на три. Не си го спомням, но всички ми казват, че е било така. Едва ли съм знаела какво правят агентите, но явно ми се е сторило несправедливо родителите ми да имат, а аз - не.

Източник: в. "Труд"