Рут Колева: Музиката ме намери в най-тежкия момент

-Гледай ти каква хубава татуировка! (Над глезена на Рут е изобразен ключ сол.) Имаш ли и други? 

Да. Ключ сол олицетворява музиката, която искам да бъде с мен и никога да не ме оставя. За първи път се татуирах на 15 години на гърба. Докато пеех в Music Idol, си направих ръкав на лявата ръка.  Ето, има водно конче. То живее кратко и винаги е в движение. Харесва ми да живея динамично, колкото и дълго да е. Имам и надпис Faith с крила – за да не губя вярата в това, което правя. И един лотос на гърба - символ на будизма и източните учения. Те са ми много интересни.

Засега съм приключила с татуировките. Интересното е, че с изключение на сегашния ми приятел Божидар, който си татуира ретро касетка на ръката, след като станахме гаджета, не съм била с други татуирани мъже. Боби е тромбонист и е по-малък от мен с три години и половина. На 19 е.

-Кой кого свали, ти - него или той - теб?

Спорно е. Той доста явно си ме сваляше. Спомням си на един негов рожден ден, тогава нямаше нищо между нас, просто го гледах и си мислех: „Ей, колко е готин! Ау, колко е готин!“ Ако го видиш какъв сексапил излъчва на сцена. Тромбонист е в „Саут Уик“ - една група. Правят много готин фънк.

Ей, аз не съм имала гадже музикант. Аз пък не съм имала друго. Музикантите имат сходен начин на живот, мислят по един начин и си говорят за музика. И се привличат с това. Готино е да видиш човека до себе си на сцена. И как се движи, и как изпълнява музика, и как я усеща, чувства. Има магия в това. Красиво е.

-Любимата ви музика за правене на любов е?

-Ди Анджело.

-При теб как се появи музиката, Рут?

-Като спасение. Родителите ми се разведоха. Аз бях на 10 и много го преживях. В училище ме подиграваха, че баща ми бил пенсионер, че не нося нови и скъпи дрехи. Баща ми е бил на 48 тогава. Спортистите ги пенсионират рано. И сега, на 59, изглежда идеално и се справя идеално като президент на Федерацията по вдигане на тежести. Но аз съм свидетел как децата могат да бъдат жестоки. И тогава се намерих в музиката. Тя ме кара да се чувствам щастлива. Винаги съм обичала да пея. Бях на 3-4 годинки и майка ми ме учеше да свиря на пиано. По-късно си пуснахме кабелна телевизия, слушах и записвах на видео - от Cypress Hill през Pearl Jam до Jamiroquai.

Свалях си текстове в интернет клуб. Дебнех да съм сама вкъщи и пеех. Усетих, че ми се удава, че го чувствам със сърцето си. От едно момиче от квартала, което се занимаваше с пеене, взех телефона на добра учителка. И въпреки че баща ми не даваше, ходех сама на уроци - с трамвая до квартал Толстой, което беше доста далече, а после и в Пловдив, с влака.

-Защо не ти даваше? Може би е искал да се занимаваш със спорт?

-Не. Като малка ми беше любопитно да наблюдавам спортистите как вдигат тежести, но баща ми не ми позволи да се занимавам с това. Тренирах лека атлетика и се развивах супер. На едни IQ тестове получих доста висок резултат, имах и много добри оценки по математика и литература и всъщност баща ми се надяваше да имам по-сериозна професия, да уча в университет - бизнес, финанси, икономика. Аз уча медии и комуникация сега.

-Ти при кого остана след развода на родителите ти?

-При него. Избрах го в деня, в който майка ми си тръгна. Тя взе със себе си брат ми, който е по-малък от мен с 15 минути. Горда съм с моето решение. С баща ми сме много близки. Уважавам го безкрайно. Той ме е отгледал. Възпитал ме е добре. Научил ме е на много ценни неща. Не ни беше лесно.

-С брат ти виждахте ли се, докато живеехте разделени с вашите?

-Заради по-тежкия развод - не. Беше ми много мъчно тогава. Но се събрахме не след дълго. С брат ми сме тотално различни в интереси, ценностна система, поведение, идеали, мечти, даже музика, която харесваме. Аз съм по-одухотворена. Той е по-материален. Като външност е по-висок, по-слаб. Има различна структура на лицето, зъби като за реклама! Абсолютно прави. Много го обичам. Идва на всичките ми концерти. Баща ми също е идвал. И въпреки че не искаше да се занимавам с музика, ми казва, че се гордее с мен.

-Сърдиш ли се на майка ти?

-Абсолютно съм в мир със случилото се. Аз съм от хората, които директно махат всичко лошо от себе си. От друга страна, майка ми е много креативна. Занимава се с изобразително изкуство. Може би затова и мен ме влече към музиката.

-Срещала си се с много големи звезди, доколкото знам. Разкажи за това.

-Срещала съм доста известни личности - с хипхопъра Моус Деф, стиснах ръката на Куинси Джоунс на един от най-големите джаз фестивали - Нордсий Джаз. Веднъж си говорих с Орландо Блум в парка до нас, когато живеех в Лос Анджелис. Отидох да го питам дали е той, защото съквартирантът ми и една приятелка не вярваха. Блум си извади личната карта. Поздравих го за филмите му и той ми пожела успех. На концерта на Боби Макферин тук в София пях с него на сцената. Виж - показва ми на телефона си - има клипче в YouTube. А в Hollywood Music Academy, която Стиви Уондър поддържа, ни изнасяше лекции Пола Абдул. Главен хореограф ни беше един от най-известните хип-хоп хореографи Шейн Спаркс, който е работил с Майкъл Джексън.

-Как попадна в тази академия и как си намери американски мениджър?

-С Джо Флечър се свързах в сайт за мениджъри на млади таланти. Хареса нещата, които му изпратих. Предложи ми да запиша няколко песни в Ню Йорк и с тях да ми намери музикална компания. Но ми я намери още докато записвах. Те ме чуха и ми предложиха сериозен договор със сериозен артистичен аванс. Бяха дъщерна фирма на “Дисни”, казваха се нещо като Wiskids. Искаха да ме направят артист като Джъстин Бийбър и Хана Монтана, да пея тийнейджърски поп, което тогава в Щатите тепърва прохождаше. Обсъдихме го с баща ми, който трябваше да подпише договора, защото аз бях на 15, и решихме да не го правя. Компанията впоследствие фалира. Сега Джо работи по кампании на Обама и още поддържаме връзка. А Академията ми се случи две години по-късно. Все ме влечеше към Щатите. Тук през 2004-2006-а нямаше възможности за изява. А там има много места, където предлагат уроци и курсове с пеене и танци. И открих конкурс онлайн. Изпратих видео, което записахме с приятели в двора, ей така, за половин час. Беше готино монтирано. След месец и половина получих писмо, че съм одобрена и имам стипендия. Имаше опция и да остана в Щатите, но си дойдох да завърша 12-и клас. И сега пак искам да се върна в Ню Йорк. Това е моят град - като музикална сцена, мащаб, динамика. Има дух, който усещаш и ходейки по улиците с всичките ти сетива.

-И това го казва човек, живял на толкова екзотични места като Бахрейн, Индия и Тайланд.

-Да, това са страни с великолепна природа, но аз съм градски тип човек. Иначе имам много колоритни спомени. В Бахрейн например ходехме на по-специален плаж в отделна заградена част от острова. Там ходеше и емирът. В Бахрейн по принцип хората се движат и по плажа облечени с едни „чаршафи“. Имаше малко чужденци в страната тогава и може би сме правели впечатление. Емирът много ни харесваше двамата с брат ми и ни носеше миринди, лимонади. Беше поканил родителите ми на кафе, но майка ми отказала от притеснение. Беше спокойно, за разлика от Индия след това.

-Какво й беше на Индия?

-Там животът беше доста екстремен. По едно време живеехме в Бангалор, където имаше кобри. Много хора умираха от ухапване. Спомням си съседът под нас – кореец беше специалист в убиването им. Чупеше им вратовете с две пръчки като щеки. Имаше две много впечатляващи случки. Веднъж майка ми излезе на балкона и видя десет човека да носят седемметрова убита змия. А друг път бях останала с баща ми. Майка ми и брат ми бяха в България. И една вечер татко се прибра късно, с побелял кичур коса. Години по-късно разбрах, че една змия му се увила около крака и заспала. Седял, докато не се махнала. После живяхме три години в Тайланд, където сега съм изпратила албума ми за презентация на един фестивал в Банкок.

-Каза, че се интересуваш от будизъм.

-Вярвам, без да съм религиозна. Източните учения ги усещам най-близко до себе си, мотивират ме и ме олицетворяват като човек. Запалих се преди години. Четях Ошо – той ми е любим, „Кришнамурти“, Робин Шарма. Следя Дийпак Чопра в twitter. Пише готини неща. Сигурно това с Изтока има общо с детството ми.

-А как изглежда животът ти всеки ден, Рут?

-Ставам в 9. Даже и да сме свирили до късно – което ни се случва обикновено от четвъртък до събота, понякога и в сряда. Боби спи до късно, буди се трудно и му отнема половин час да стане. Аз за 2 секунди съм скочила. Вземам душ. Закусвам. Не пия кафе. И след 15 минути започвам да действам. Пиша текстове, записвам, давам интервюта. Сега подготвям серия тениски и чанти с моя идея за дизайн с елементи от татуировките ми. Малко по-градски, ърбън неща. Ще са леки, от органичен тънък памук, с готини щампи. И рисувани чанти тип торби. По концертите ще се продават заедно с албумите и значките.

-Усещам те като мъжко момиче. Каква си?

-Не съм мъжкарана. Умея да организирам. Знам какво искам и го следвам. Чувствам се по-добре, когато изложа идеите си, и го правя смело, без значение какъв отговор ще получа. Не съм много емоционална, но съм лесно ранима. Приемам критика, но не обичам злорадство, арогантност, интриги. По тази причина нямам много приятелки. И се страхувам от кучета и летене със самолети, но се боря. За да се развива кариерата ми и аз като човек, се качвам на самолет с мъка и сълзи. Дори с идеята, че мога да не сляза. С Боби си взехме куче на втората ни седмица заедно. Такова беше общото ни „семейно“ решение. Съгласих се отчасти, за да се преодолея.

-Каза, че имаш малко приятелки жени. Радина как стана от тях?

-През 2006-а с тогавашния й приятел основахме заедно един лейбъл. Ради ми беше интересна. Има силно излъчване. Станахме приятелки на второто ни виждане. И заформихме много силна женска компания. Ние сме Рут, Ина, Тина и Радина. Не сме си преплитали гаджетата никога, но по едно време четирите ни гаджета бяха също приятели. И постоянно излизахме заедно. Изкарвали сме по цял ден – пазаруваме, ходим си по къщите. Радина ми прави грима за бала. До края на вечерта Ради постоянно ходи след мен с една пудра, оправя ме, пръска ме с парфюм. Седя до 5 сутринта.

-Какво ти е важно в един мъж?

-Мисля, че за да има страст, игра и провокация, но без мамене, лъжи или непристойно поведение. И другото е да знам, че във всеки момент мога да разчитам на този мъж. Да имаме мечти заедно, да е в плановете ми за бъдещето. Ако обичаш някого,  искаш да сте заедно днес, утре, независимо дали ще се случи.

-Най-скъпоценното, което притежаваш?

-Душата ми.

-Любимото ти занимание?

-Да готвя. Правя торти, суперготини супи, индийски, тайландски ястия. Не умея много неща с месо, но телешкият ми стек с лук, кисело мляко и балсамов оцет е супер. Правя най-якия сос за спагети евър, леко пикантен, с нарязани на кубчета домати, италианска наденица, чушка, червен лук, много чесън и чаша хубаво ароматно вино – пино.

-Май разбираш от вина?

-Това пия. И мохито. Харесвам бургон, пино ноар, божоле. Приятно ми е да направя чаша с резенчета моркови с лимон, сол и вода за мезе. Ако е червено вино, да има сиренце, особено от онзи чедър с боровинки.

-Добре си живее явно твоят Божидар! И той си има божи дар.

-Да, онзи ден ме изюрка да му направя печени картофки с копър в 2 през нощта. И му направих. Те поне стават бързо.

Интервю: сп. EVA