Притча за блудния син

Тази събота, 27 октомври социалният ъндърграунд “Отечествен фронт” продължава историята на Ирен Кривошиева и сина й Влади.

“Миналата седмица чухте от първо лице историята на Ирен Кривошиева и Стефан Данаилов, която всъщност е историята на Владимир Стефанов Данаилов.” – разказва Мартин Карбовски.

“Тази история  всъщност подозрително прилича на взаимоотношенията между Мириам и Йешуа, преди тя да стане Богородица, а той – Христос. Профанизирането на Господ и на Стефан Данаилов не е препоръчително в този текст. Решете вие кой какъв е.”

Има ли сравнения, които не се наемаме да изречем? Бог присъства в живота на Исус досущ както Стефан Данаилов присъства в живота на Владимир – има го някъде там, можеш да се обърнеш към него, за да те отмине горчивата чаша, когато си разпънат, можеш да го попиташ защо те е изоставил.

А майката е до него и може само да му се радва, но не може да го отклони от предначертания път. Била ли е нормална Дева Мария, която зарязала уютния си живот в Галилея и тръгнала да скитори след сина си из цяла Юдея, да го утешава в подигравките и да го подкрепя в постъпките, които за едни били чудеса, а за други – пълна лудост? Какво ли е имала предвид майката, като е казвала на бебето, че то е цар? Повтарят ли в поведението си Ирен Кривошиева и Владо Данаилов този модел? В действителност ли е така или те го правят така да изглежда? И ако наистина има модел, следва ли един ден синът да започне да проповядва?…

“От бащинството на Стефан Данаилов до лудостта или вдъхновеността  има само една крачка – някакви си 26 години.” – коментира Карбовски.

“Търсих смисъла на това, което ни занимава, пазих се да не профанизирам образа на Ламбо и идеята за християнството в лицето на Влади. Истината дойде при мен от един поп. Той ми обясни така – най-голямото наказание за лице, което е реклама на комунизма, е синът му да е божий човек. А още по-голямото наказание е синът му да не е божий човек. Тълкувайте си сами. Идолите са си ваши, търкаляйте си ги накъдето ви видят очите.”