Елена Петрова: Човек или е интересен, или не е

Eлена Петрова излиза пред публиката като лейди Макбет в четвъртък,11 октомври, на сцената на Студио 5 в НДК.

Режисьор на постановката е Николай Георгиев, сценографията е на художника Михаил Лалов, а хореографията е на Петя Йосифова. Сред участниците в представлението са Георги Арсов, Димитър Димитров, Николай Андреев и музикантите от Random Station.

- Елена, как стигна до ролята на лейди Макбет?

- Тя ми е като подарък, който точно в този момент е трябвало да ми бъде направен. Нито по-рано, нито по-късно. Моят учител Николай Георгиев ми се обади с много джентълменско и провокативно предложение и успя да ме убеди.

- Какво от героинята откриваш в себе си?

- „Аз, лейди Макбет”е много сериозно и дълбоко изследване на мен самата. Макар да не е моноспектакъл и да играя със студенти, съм оставена почти на себе си. Не мога да си позволя грам опиране на онова, което знам досега. Трябваше да се върна назад и да залича всичко познато. Да се обърна към времето, когато съм учила театър и всичко беше спонтанно, диво и първосигнално.

- Оригиналния текст на Шекспир ли представяте?

- Привлече ме точно това, че не е едно към едно Шекспир. Опрем ли се само на него, сме загубени. В днешно време освен Кралския Шекспиров театър никой друг не си позволява да го прави в оригинал. Нашият поглед е много различен – той е срещата на две жени, от която накрая едната трябва задължително да си тръгне. Само че не се знае коя – решава се в процеса на спектакъла дали ще бъде Макбет или Елена.

- Публиката ли го решава?

- Не, нямаме такава интерактивност. Но от нейната реакция аз ще реша дали ще стигна докрай и дали ще пусна тази жена да ме завладее или обратното. Смятам, че във всяка жена живее по един Макбет и по една лейди Макбет. Има го и силното, има го и слабото. И в днешно време пред очите на зрителите жената се превръща в Макбет, защото него го е страх да бъде това, което е. Пиесата е в безвремие - може да се случи сега или преди хиляда години, или след двадесет години. Спектакълът е базиран на психологията и емоцията. Затова не мога да се скрия в опита. Напротив, трябва да се съблека. Да си извадя душата.
Искам да покажа какво може да постигне една жена и това, че не го прави и не стига до край и не се превръща в чудовище, е само защото знае, че това е привилегия на мъжа.

Този спектакъл е добра проверка на егото ми. В постановката искам да го смачкам и да го изградя наново.

- Тоест лейди Макбет те научи на смирение?

- По принцип съм смирен човек. Недемонстративен. Не обичам хората, които се правят на интересни. Човек или е интересен, или не е. Или е важен, или не е.

- Притесняваш ли се от критики?

- Театърът може да ме научи на много други неща, но аз си мисля, че съм в театъра заради моето постоянство, заради уважението ми към това изкуство, към колегите и публиката. Никога не съм си позволявала да постъпя безотговорно или непрофесионално.

- Родена си в Деня на будителите - 1 ноември, от какво трябва да се събудим днес?

- От глупостта, ограничението, неграмотността. Тези неща пречат на развитието. Злобата и завистта дори ги оставям настрана, защото те са породени точно от неграмотност, ограниченост на съзнанието.

Голям фен съм на писателката Елиф Шафак. Тя говори за седемте стъпала към истината. За съжаление, повечето хора остават на първото стъпало – изключителна занимавка със собственото си его, без да погледнат отстрани сериозно. Трудно ми е да се погледна отстрани и да кажа на кое стъпало съм, но искам да вървя напред.

Източник: в. "Монитор"