Ивайло Захариев: Искам много деца

Научихме за Ивайло Захариев от праймтайма на БНТ и „Под прикритие“, където играе внедреното сред мафиоти ченге Мартин.

С напористия младеж от бандата на Джаро Ивайло Захариев дели само силното чувство за справедливост. Актьорът приема ролята в сериала на „Камера“ заради криминалния жанр.

У нас е слабо развит и предизвикателството го блазни. Две години по-късно продукцията е хит, а набеденият за секссимвол брюнет говори за звезди само ако завърже астрономически спор.

Тази есен любителят на физическия театър ще украси червения килим на две премиери – трети сезон на „Под прикритие“ и гангстерската комедия „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. Открихме го, за да научим повече подробности.   

- Разкажи за „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. Това е твоят кинодебют. Как попадна в каста?

- Дебютът ми всъщност е в „Номер 1“, който взе „Златна роза“ миналата година, но нямаше толкова масова дистрибуция по кината. „Пистолет“-ът е по-скоро дебюта ми в екшъна (смее се) и го снимах още преди старта на „Под прикритие“. Отбих се на кастинга без претенции, защото бързах да отида на театър. До последно бях на ръба да си тръгна, за да не ми изгърми билетът за представлението. 

- Твоят герой е Красивия, но ми прилича на уличен биткаджия. С какво е заслужил прякора си?

- Като малък е бил доста суетен и се е обличал по-ексцентрично, за което е отнасял я подигравка, я тупаник от по-големите. Сега е само уплашено момче, което е принудено да си изкарва джобните по кофти начин. Във филма нямам сцена с директен бой. Това с Красивия е иронично, защото чарът му хич не рита жените по капачките. Ще видиш, че и романтичните сцени са недодялани.   

- През последната година и половина стана едно от най-популярните лица у нас. Тежи ли ти това?

- Не. Още преди медийния бум бях наясно, че е важно да си върша работата, независимо от това колко често ме заговарят непознати по улицата. Вниманието на другите ме ласкае, но не ме разсейва. Често, като си плащам на касата в супермаркета, чувам зад гърба си шушукане „Я, виж, Мартин!“ (б.а. героят му в „Под прикритие“). Иначе фенове са ме спирали дори за да ми предложат по-бърз начин за обир на банка (смее се). 

- Съпругата ти как се справя с интереса към теб?

- А, тя е пич. Когато момичета искат да се снимат с мен, обикновено Миряна е фотографът. Пък и при мен положението не граничи с истерия, аз не съм рок звезда, та да разритвам спящи под балкона ми девойки. Този интерес е признак на успех. Ако го нямаше, по-скоро и на двама ни щеше да ни е притеснено.

- Почти нищо не си споменавал за сватбата ви. В тесен приятелски кръг ли я направихте, или беше по-близко до светско събитие?

- Слава Богу, опазихме се от светския момент. Направихме един обяд за роднините, а вечерта продължихме купона в градината на столичен хотел. Като протестанти имахме право да се венчаем на открито. Написахме си и обети с Миряна, както често се вижда по американските филми, но това си е наша религиозна традиция. Чупихме питка и се захранвахме с мед на два пъти. Първо аз получих по-голямото парче, а после тя, така че ще се командваме и слушаме по равно.   

- Има и друг ритуал, в който младоженците обикалят с кутийка по масите, за да събират пликчета с кеш…

- Знам, но ние избегнахме сватбарския рекет. На входа сложихме две маси, едната за подаръци, а другата с кутийка за пликчета. Гостите сами избираха какъв да е жестът към нас.

- Наложи ли ти се да поведеш хорото?

- Кумът го поведе, което почти ме шокира. До последно твърдеше, че няма да танцува, защото е с два леви крака. Тайно от нас обаче е ходил на уроци и сам припна с бялата кърпичка. Ние иначе бяхме викнали цяла фолклорна формация да му помогне, а той се оказа професионалист!

- Остана ли ви време за меден месец?

- Бяхме в Малта за две седмици. Искам да се върнем, защото гледките бяха като фототапет, а островът е огромен и не ни остана време да го разгледаме от-до. 

- За какъв наследник мечтаеш някой ден – момче или момиче?

- И за двете, дори по две. Нямам търпение вече. С Миряна мислим за голямо семейство и няма да се ограничаваме в бройката. Когато едно дете расте сред други, то се учи на толерантност и съобразителност. Преодолява егоизма си от рано, а това ще му позволи да създава здрави приятелства и връзки като възрастен.   

- В момента текат снимките на „Под прикритие“. Ти взе ли участие в морските каскади?

- Не, Мартин е на сухо (смее се). Аз съм само наблюдател. За снимките в София обаче ще трябва здраво да тренирам, защото има гонки с колелета и други екшън сцени, които изискват перфектна форма.

- Можеш ли да подскажеш в каква посока ще се развие героят ти Мартин? Има ли опасност да премине от другата страна и да предаде Попов?

- Битката вече не е само между Попов и Джаро, намесен е и Иво. Този сезон Мартин ще поддържа двойния си статус още по-внимателно, защото Иво го подозира, че е ченге. Липсват му обаче доказателства.

- Какво се случва с центъра за наркозависими, в който помагаше?

- Продължаваме да се събираме веднъж седмично в помещение до Халите. С група приятели организираме беседи и се опитваме да насочим съдбата на тези хора в друга посока. Правим го изцяло на доброволчески начала. Не сме клиника, за да ги лекуваме с медикаменти. Не сме и комуна.  Опитваме се да им припомним, че наркотичната действителност е илюзия. Човек се ражда добър и с редица таланти, но дрогата го кара да забравя това.

- Какъв е личният ти мотив да подкрепиш точно тази кауза?

- Приятелите, с които движим тази група – „Изход“, са бивши наркомани. Направиха нещо стойностно с живота си именно с помощта на такива беседи. Мисълта, че мога да рестартирам емоционално един пристрастен, ме вдъхнови. Едно 14-годишно момиче взе решението да приключи след 4 години зависимост, докато я водех към „Пирогов“, защото й беше много зле. И наистина се отказа.

Източник: в. "Монитор"