Колин Фарел: Преди бях луд, правех откачени неща

Колин Фарел има сериозната задача да изиграе ролята на Арнолд Шварценегер в римейка на фантастичната класика “Зов за завръщане”.

Бившето лошо момче от Ирландия си партнира с Джесика Бийл и Кейт Бекинсейл в този футуристичен разказ за подменена реалност, двойна идентичност и сънища фантазии по поръчка.

- Мистър Фарел, какви спомени бихте изтрили от мозъка си?

- Никакви всъщност. И без това трите години на активно пиене са унищожили достатъчно спомени. Има някои неща, които никога няма да си върна. Определени вечери и нощи, които вече са история, и това най-вероятно е за добро.

- А каква фантазия бихте желали да си имплантирате?

- Искам да изпитам усещането от това да пилотирам самолет в опасна близост до планините. Никога няма да имам куража да го направя наистина, но чувството би било страхотно.

- Практикувате ли някакви екстремни спортове?

-Не. Екстремна сауна. Екстремно спане.

- С други думи, не си падате много по адреналина?

- Преди бях луд, правех откачени неща. Но не точно в сферата на спорта. Сега вече не. Имам адреналин в себе си и ако ми потрябва, се надявам, че ще съм способен да образувам адреналинов пик. Но по принцип не се нуждая от такива усещания сега.

- Значи се намирате в период от кариерата си, в който може да го давате по-спокойно?

- Изобщо не знам в какъв момент от кариерата си се намирам. Наистина.

- Какво обичате да правите, когато не сте на снимки?

- Релаксирам много сериозно. Мотая се с децата. Имам две и с тях гледаме филми, пазаруваме, правим си вечери. Освен това практикувам йога, кисна в сауната, такива работи.

- Къде се случва всичко това?

- От шест години живея в Лос Анджелис.

- Колко често се връщате в родината си Ирландия?

- Не толкова често, колкото би ми се искало. Децата са тук в Ел Ей и когато не съм на снимки, искам да прекарвам колкото е възможно повече време с тях.

- Вие очевидно сте много много богат и успешен актьор. Пречи ли това да възпитавате децата си и да не ги разглезвате прекомерно? Като например да им купувате абсолютно всичко, което поискат, и да ги водите в “Дисниленд” на всеки пет минути?

- Да, не е лесно. Веднага щом се върна у дома, ще заведа момчетата в “Дисниленд”. Мен така и не ме заведоха там, като бях хлапе.

- И въпреки това ви се получиха нещата...

- Така е, но и на много разглезени деца им се получиха нещата, като пораснаха. Аз не знам как да бъда родител, нямам си идея. Но все пак не мисля, че ще им подаря ферарита, като станат на 17. Аз съм голям късметлия и се радвам, че мога да живея комфортно, но нямам екстравагантен вкус. Не си падам по лъскавите, бляскави неща.

- Кои неща от живота, над които нямате контрол, ви ядосват най-много?

- Боледуващите деца навсякъде по света! Ще ми се да имам контрол върху това. Щях да забраня самата идея за болни деца.
Бих искал да имам контрол над папараците. Много интересно се общува с тях. Въпросът е доколко да ги допуснеш в живота си. Трудно е да навигираш отношенията си с тях. В продължение на години много се ядосвах на папараци, обръщах колата и тръгвах да ги следя, щом видех, че са по петите ми. Посягах и изтръгвах от ръцете им камерите и фотоапаратите. В Лондон набих един... Създавах си само проблеми и постоянно бях в заглавията и по първите страници на жълтите издания. Прекарвал съм по цели дни в опити да се скрия от папараците. Те определено усложниха живота ми.

- Напоследък не създавате много работа на папараците...

- Вече не се занимават толкова с мен, но в Лос Анджелис има страшно много папараци. Много от тях са бивши затворници. А и с напредването на технологиите вече е много по-лесно да се занимаваш с това. Всяка камера е с автофокус. Просто си купуваш един дълъг обектив за 180 долара и си готов. Виждат те да си караш колата и започват да те следят. Поне не си правят лагер пред къщата ми. Сега вече се опитвам да ги игнорирам, но няма как да не ги усещам, когато са наблизо. Веднага ме удря импулсът да се сбия или да избягам. Ето и това е адреналин. Преследващите те папараци отключват много първична част от теб, усещаш ги като заплаха. В крайна сметка ти си преследван. Много древно усещане е това. А от теб се очаква да действаш в пълен разрез с интуицията си. Да не правиш двете неща, които биологически и психологически са заложени в теб - да побегнеш или да се обърнеш и да започнеш бой. Еволюцията подготвя човешкото същество за подобни ситуации, но най-добрият вариант е да не правиш нито едно от двете.
Но папараците вече не ме притесняват толкова. Смешно ми е, когато ме питат за децата ми или как се чувствам след смъртта на Уитни Хюстън. Просто им казвам да се разкарат.

- А как реагирате на феновете, които ви заговарят?

- Съвсем друго е. Нямам проблеми с феновете, стига да се държат добре и да са мили.

- С коя роля сте най-разпознаваем за тях?

- “Специален отряд”. Осем от десет пъти ме заговарят за “Специален отряд”. Този филм май направи най-много пари.

Източник: в. "24 часа"