Отиде си певецът Боян Иванов

Певецът Боян Иванов, любимецът на поколението от 60-те и 70-те години, издъхна от инсулт в Бургас на 69 г., дори ненавършени.

Той е бил със съпругата си на почивка във вилата на Йорданка Христова в Резово, когато му е прилошало. След инсулта музикантът развил мозъчна енцефалия и издъхнал в 6.30 призори.

Изпълнителят на знаковия за времето си хит "Зеленоокото момиче" е роден на 4 септември 1943 г. в София. Още от детските си години се занимава с музика, ходи на уроци по цигулка.

По-късно учи в Средно музикално училище "Любомир Пипков" в София - специалност кларинет.

Едва 16-годишен тръгва да пее по увеселителните заведения в София, като репертоарът му включва шлагери на Пол Анка, Тони Долара и др.

Концертната си дейност започва от 1961 г. Бил е солист на оркестрите "Балкантон", Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио, "София" и много други.

Първия си запис осъществява през 1965 г. и това е именно парчето "Зеленоокото момиче" (м. Борис Карадимчев). Това е първият тотален роден хит, пише blife.bg.

Участва на първия фестивал "Златният Орфей", където получава диплом за изпълнение, във фестивала в Сопот, Полша - 1971 г. Има концертни изяви в европейските страни и Куба. През 90-те години заедно с приятелите си Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров, също естрадни звезди от онова време, създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст.

Шоуто им се радва на голям успех и песните излизат в албума "Момчета с късмет". През 2007 г. те го преиздават на диск заедно с най-добрите си солопарчета през годините и правят юбилеен концерт в Зала 1 на НДК.

В едно интервю преди две години по повод проблема с пенсиите на естрадните певци и изгорелите архиви на Концертна дирекция, Боян Иванов казва:

"Винаги на нашия жанр се е гледало съвсем с лека ръка.

Лекият жанр, леката музика... Мисля, че е коректно човек, като изработи годините в живота си и през цялото това време е плащал данъци, когато остарее и му дойде време за пенсия, да получи такава. Но на нас никога никой не ни е обръщал внимание.

Неговите 180 лв. пенсия обаче са по болест, тъй като е инвалид първа група, а не са пенсия за прослужено време и стаж.

Иванов признава още, че има приятели в цялата страна, но болестта е отнела усмивката му и го направила намръщен и затворен:

"Бях луд. весел, а сега съм едно болно, смръщено старче и не мога да се понасям."