Златка Димитрова: Искам да съм ТВ водеща!

– Здравейте г-це Димитрова! Първо искам да ви попитам за работата ви при г-н Енчев и каква е целта на вашето посещение при един от най-добрите пластични хирурзи в България?
– Здравейте! Работата ми с д-р Енчев е, че малко ще си пооправя носа, защото претърпях една малка контузия по време на тренировка. С моя спаринг партньор малко се поувлякохме и получих натъртването, което трябва да се пооправи. Иначе, конкретно за д-р Енчев, за мен той е един от най-добрите пластични хирурзи. Той е и много добър човек и в професионален план винаги съм получавала това, което искам. До сега съм работела само с него. Първо си направих гърдите, а после и контур на носа. Смятам, че всяка една жена, която държи на себе си и на стила си, и на това да бъде добре изглеждаща, трябва да прави всичко възможно за тази цел. За в бъдеще сигурно пак ще си правя и други интервенции, но от сегашна гледна точка, това ще е чак след като родя. За мен пластиката е нещо нормално и в XXI век наистина е редно да се приема нормално. За пример са почти всички по-известни холивудски актьори, а и не само те се допитват до услугите на пластичните хирурзи. За себе си смятам, че не съм прекалила с това, което съм направила, защото има много жени, които не са направили 1-2 интервенции, а много повече. Но не искам да прозвучи сякаш казва: "А бе гледайте я тая! Тя изглежда толкова добре, защото е цялата пластика." Напротив всеки сам си преценява, прави го и така.

– А операциите по вас, заради мъж ли са или просто самата вие сте изпитала нуждата в един момент от корекции във външния си вид?
– И трите ми интервенции до сега не са били с цел да се харесам на някой мъж, нито пък тогава съм имала приятел, който да е държал например да имам по-голям бюст или да ми е направил някаква друга забележка. Не правя, каквото и да било заради мъже, а го правя заради себе си, защото така ми харесва, искам го и така се намирам привлекателна.

– Малко сега ще се отклоним от темата, за да ви попитаме за по-ранните години на Златка Димитрова - времето, когато сте била дете, ученичка и как сте прекарала детството си?
– Мога да кажа, че съм имала едно много хубаво детство! Играли сме си със съучениците и приятелките пред блока. Имах и много хубаво семейство, което продължава да ми дава все повече и повече, като продължават да се грижат за мен, въпреки че съм в една такава възраст, в която вече сама трябва да се грижа за себе си, но вътре винаги ще си остана едно дете разбира се. Нямам ясни спомени, но според майка ми винаги съм била едно спокойно дете, много лъчезарна, много щура естествено в добрия смисъл - щура. Никога не съм правила проблеми в училище, даже напротив. За разлика от сестра ми, която бе едно по-бурно дете, винаги се замесваше в скандали и дори я изключваха веднъж от училище. Докато аз никога не съм имала такива проблеми с учителите ми и като цяло винаги съм била една добра ученичка. От малка дори съм и много самостоятелна, каквато всъщност е и сестра ми. Никога няма да забравя, че във втори клас майка ни оставяше бележка, че "яденето е във фурната", като така ни учеше, че трябва винаги да можем сами да се грижим за себе си, което за в бъдеще ми направи много голяма услуга. В момента дори съм самостоятелна, като от 17-годишна съм независима от моите родители. Възпитанието ми от по-ранните години изигра голяма роля за развитието ми и именно на онова време отдавам заслугата, че сега с всичко се справям сама и за това майка ми много се гордее с мен. Казвам майка ми само, защото баща ми почина. С годините успях да ѝ спечеля доверието.

– Как майка ви възприе в началото, че вие сте модел и дори имате няколко голи фотосесии?
– В началото тя много се притесняваше от този факт, като на всички е ясно, че в България професията модел е много криворазбрана. Гледа се с много лошо око на почти всички жени в бранша и се опитват да ни слагат под един общ знаменател, което за мен е абсолютна глупост! Но за съжаление нещата тук са така. Винаги съм казвала, че България, колкото и да е хубава страна, всяко едно разбиране е крайно изкривено. Било то за семейство, за работа, за начин на работа, поведение мъж към жена, към приятели и т.н.

– Сега леко ще се изместим към професията ви. На голямата сцена сте от пролетта на 2009, когато първата ви по-значима изява бе в "Бягство към победата". Това ли бе най-значимата ви стъпка в кариерата или конкурсът за "Плеймейт", който спечелихте бе по-значим?
– Ако трябва да правя сравнение между двете неща, в които съм участвала, мога да кажа, че в 'космоса' ме изстреля конкурса "Плеймейт". Старта все пак ми започна с предаването "Шоуто на Слави" и "Бягство към победата" и до сега винаги съм го казвала във всяко едно мое интервю. Но смятам, че най-голям тласък ми даде "Плеймейт", защото с едно око се гледа на момиче, което го е спечелило и съвсем с друго око се гледа на момиче, което просто е участвало. Относно титлата все пак за мен това си остава нещо преходно. До момента е имало цели 8 'плеймейтки', но само три хората и до момента ги знаят - Николета Лозанова, Златка Райкова и аз. Другите не останаха с нищо друго. Имената им не се помнят, защото не са направили нищо друго в своя живот, та дори било то и скандално. Спотайват се, опитват се да се скрият от целия свят и това е. Няма нищо лошо, но щом един път си се решил да направиш такава крачка и да станеш известен, трябва да имаш все по-високи и по-високи цели. В крайна сметка на това се гради живота! Трябва да дойде един момент и да погледнеш назад и да кажеш: "Ето, аз направих нещо!" Независимо това дали си 'плеймейтка', защото в крайна сметка не може всички да бъдем политици, нали така? (смях) Някой хора ще ме попитат: "Не се ли срамуваш от това, че си 'плеймейтка'?" И ще им отговоря, че не се срамувам! Аз не съм известна само с голите си снимки, а имам и участия по различни филми, сериали, тепърва ми предстои да заснема още два филма, единият от които е холивудска продукция, снимала съм и 'западни' корици, а това малко хора са го правели в България.

– Нещо да кажете за хората, с които сте имала възможност да работите в тези си начинания?
– Хората, с които съм работела до сега и хората, с които занапред ще работя, винаги са били доволни от съвместната ни работа и са горди от това, като винаги са имали удовлетворение от резултата, а това е много важно! Това отваря 'адски' много врати! Така тези хора те препоръчват. За пример е сериалът, в който участвах - "Женени с деца", където имах епизодична роля, разбира се. Тези хора ме препоръчах за един друг сериал - "Сутрешен блок". Това са наистина много важни неща! Това те прави професионалист. Когато хората ти кажат, че трябва в 8 да си на снимачната площадка, ти трябва да си в 8 без 15 там. Това са много важни тънкости, които много хора не ги спазват и в един момент нишката се къса и талантът се пропилява.

– Заговорихте за кино. Преди време изразихте амбицията си, да бъдете ТВ водеща, а в последствие се появихте в български кино продукции, като една от тях бе "Корпус за бързо реагиране". Сега, кое определяте като по-добрия път за в бъдеще?
– Аз все още си гоня тази голяма цел - да бъда ТВ водеща. Това ми харесва! Чувствам се спокойна на сцената, разговорлива съм, комуникативна съм и това адски много ми помага. Въпреки, че все пак има хора, които си казват: "А бе тая, защо не вземе да млъкне? Не се ли чува, какъв акцент има?" Напротив, мисля, че това даже ме прави по-сладка. Надявам се, че ще осъществя тази моя мечта! Но все още смятам, че за водеща съм прекалено млада. Предполагам, че ще ми трябват поне още 3-4 години, за да натрупам още малко опит. А това с киното, там нещата станаха съвсем случайно. Нямах никакви такива намерения, честно казано. Обадиха ми се тогава продуцента и режисьора на филма ("Корпус за бързо реагиране"), казаха ми каква е ролята и им отговорих, че ще я направя, тъй като го приех, като предизвикателство. Това все пак ми е първата роля и нещата наистина взеха, че се получиха от първия път. Останалите актьори, с които участвах, бяха много скептично настроени и си мислеха, че изобщо няма да се справя. Но уви, справих се чудесно! Сега имам покана за втория филм, като снимките трябваше да започнат сега през август месец, но възникнаха известни проблеми и се отложи за януари. Сега вече ще имам главна роля и това много ме радва! Аз съм човек, който обича да прави неща, които ме правят щастлива, а това наистина ми действа така! Свикнала съм да работя с големи екипи, а това е много важно, защото трябва човек да умее да се съобразява с много хора. До сега винаги съм била човек, който винаги съумява да балансира и да не влиза в конфликти.

– Сега ще продължим малко темата в тази насока, като в самото интервю, казахте че сте много темпераментна, а това става ясно също и от историята за детството и кариерата ви. Как бихте определила тази си черта от характера?
– Аз наистина съм много темпераментен и първичен човек, като винаги гледам да действам на мига, почти не се замислям. Свикнала съм да рискувам, като преди три-четири години поех един такъв риск. Тогава с бившия си приятел скочих с главата напред и заминахме за друга държава без да знам защо, какво, какво ще стане с него, но интересното е, че до момента винаги съм печелела от това. Нямам логично обяснение на това. Може да прозвучи малко клиширано, че Господ обича силните хора и винаги им помага. При мен това просто ми е характера, такава ми е натурата и не мога да се променя. А пък и винаги съм си казвала, че ако някой не ме харесва, ще му се наложи да ме приеме такава, каквато съм, защото аз не се променям, пък каквото ще да става! В момента даже, с най-добрата си приятелка, с която живея, си сядаме вечер и четем по форуми, насам, натам и се питаме, как може хората да са толкова глупави и да вярват на всичко, което се пише по статии и клюки?! Когато ме опознаят, ще видят един съвсем друг човек, който няма нищо общо с човека от списанията, филмите, кориците и т.н. През всичките тези години съм се съхранила, като човек. Сега мисля, че направих нещо, чрез което хората могат да се докоснат до мене, като личност и да ме видят, като самата Златка, чрез страницата ми във фейсбук и това ме прави много щастлива! Аз съм много емоционална и дори много често ми се случва да плача вечер.

– Славата по някакъв начин влияе ли отношенията ви със старите и новите приятели?
– Лично на мен - не! Вече славата в такава степен се е намесила в моя живот, за да не мога толкова често, колкото преди да се срещам с моите приятелки и близки. Те сега са далече от мен - живеят си в Бургас, а аз съм в София. Естествено е, че славата играе много важна роля за това. Но държа да кажа, че това не е променило отношението ми към моите приятели.

– По скоро ни интересува обратното - дали отношението на приятелите ви към самата вас се е променило?
– Да, да. Имам приятелки, които изведнъж спряха да ми звънят и естествено и аз спрях да им звъня,но не знам защо стана така. Иначе с повече от тези хора успях да запазя взаимоотношенията си и се разбираме много добре. На практика нещата са си както преди, което се дължи на факта, че самата аз не съм се променила. И все пак имам много такива познати, чиито имена не искам да назовавам, защото те категорично не мога да ги нарека приятели. Познаваме се от времето, когато още си бяхме в Бургас и дефилирахме за по 20лв. И сега, като се срещнем и ме поздравява едно такова подмолно, което за мен е супер изкуствено и се стремя на такива хора изобщо да не им обръщам внимание. Това са едни такива хора, които са жадни за слава и едва ли не са чакали с нетърпение славата да ги застигне и да се превърнат в едно такова изкуствено нещо. Аз ще им кажа, че в България няма 'звезди', защото тук звездите са само на небето. За мен най-важното си остава да успееш да се запазиш, но много от въпросните хора не са го направили и лошото е, че са наистина много.

– Сега искам да ви попитам нещо по-конкретно за бъдещото ви семейство. Споменавате, че имате приятел от доста време и ми е интересно да разбера дали в близките ви планове влиза едно такова бъдеще, в което се виждате, като булка, майка и любяща съпруга?
– Аз естествено си го мечтая това. Коя нормална жена не иска здраво семейство, в което да няма разправии, да има любящ съпруг, който да я обича и всичко да е по мед и масло, както се казва, но аз принципно съм реалист човек и знам, че огън без дим няма. Все пак това е нещо, за което мечтая и искам много, но смятам, че е все още рано, защото с приятеля ми сме само от една година заедно.

– Точно това ме интересува - дали това са близки планове или са в едно малко по-далечно бъдеще?
– В малко по-далечно бъдеще, защото сега ми предстоят много важни неща и искам първо да свърша с тях. За мен е много важно, като се появи това детенце и иска нещо, да можем да си го позволим. Аз съм на едно такова мнение, че, да - мъжът е главата на семейството и той трябва да е една стабилна опора, но е хубаво в XXI век една жена да е независима за някои неща от своя съпруг. Аз всъщност това целя. Естествено, не мога да кажа, че съм напълно независима от своя човек! Помага ми наистина. Говорили сме си с него за едно дете и за сега той иска, аз искам и да видим, какво ще стане. Но трябва да се знае, че на днешно време няма гаранция за абсолютно нищо! Дали ще бъдете още 1-2 години заедно или 1-2 месеца, дали няма да се разделите? Или дали пък поради обстоятелствата няма да се разделите, защото аз в предната си връзка с Благой се разделихме, защото той бе в Щатите, а аз тук, после се получиха някакви дразги - кой какво казал, кой къде го бил видял и в общи линии знае как става от разстояние. Трудно е! А пък и той е много млад, като и аз бях в една такава възраст, макар, че колко по-млада? Преди година и половина. И все пак хората неслучайно са казали, че човек с една година, като остарее и помъдрява. Та мисълта ми е, че нищо не може да се гарантира в една връзка, дори и да се роди едно дете. Вече почти няма жена, която да търпи мъжа си, само заради детето.

– Как се виждате след десетина години?
– Хмм, не знам, честно казано. Надявам се, че ще успея, ще се реализирам и ще постига това, което съм си поставила, като цели. Надявам се, че ще съм с детенце, с любящ съпруг и така се виждам. Опитвам се да гледам по-позитивно на нещата, защото това е много важно. Нагласата се отразява много на живота и ежедневието, като цяло. Стремя се към позитивизъм, макар, че както казах - доста плача, на моменти съм доста тъжна, особено в последно време и не знам защо става така. Но все пак след всяка буря пеква слънце.

– Кое е нещото, което определя живота ви до този момент?
– Няма нещо конкретно, което да определя живота ми, а по-скоро комплексно - майка ми, приятеля ми, работата... това е! Дори и хората, които ме заобикалят нямат голяма роля, защото до сега не съм допускала разни хора да се месят в живота ми и да се превръщат във фактори, които да ме стимулират. Моята воля играе тази роля, като единствено ѝ помагат приятеля ми и майка ми.

– И сега за финал. Искате ли нещо да кажете на нашите читатели, които ще могат сега да се докоснат до вас?
– Първото и най-важното, което искам да им кажа е да бъдат живи и здрави, да не се ядосват, да се обичат, да казват по-често на половинката си "Обичам те", да са по-мили, да правят жестове, да бъдат позитивно настроени, да си поставят цели и да си ги постигат, да не са злобни, да не отвръщат на лошото с лошо, а напротив, защото все пак се живее един живот и не е важно просто да се съществува, а и да се живее!

Интервю: Десислав Янкулов, megalife.bg