Орлин Павлов: За малко да вляза в... затвора

- Гледа ли „Чужденецът“, хареса ли ти?

- Филмът е хубав, основното послание, което носи е, че чувствата нямат граници, езиковите различия не са пречка за любовта.

- Как се нави да участваш и да запишеш песен към филма?

- Ники ме убеди, че ще бъда адекватен като визия и глас, за това, което иска. Имаше и много хубава песен с добър текст.

- В песента пееш за любима жена, за страсти, романтичен ли си?

- Много рядко, но ми се случва. Живеем в забързан свят и хората не се замислят над тези неща.

- Как се работи с близки хора, във видеото на песента до теб танцува приятелката ти Яна?

- Много е лесно, ако знаеш какво искаш. На снимките на клипа трябваше да се забавляваме на сцената, да сме си ние, без точна хореография. Да покажем едни хора, на които им е хубаво заедно, с помощта на различни форми – дали с песен, танц, или във филм. Ники ни изрежисира, каза ни да се държим естествено и да бъдем себе си.

- В „Отплата“ играеш лошо момче?

- Имах късмета да работя с много добър екип, имам страхотни колеги, с които сме в невероятни отношения. Режисьорът е млад, но много добър и знае винаги какво иска. Не казва просто „изиграй сцената както искаш“, такъв момент няма. Винаги казва какво иска от дадената сцена, когато не съм точен в изразните средства и в характера на моя герой, той ме насочва.

- Героят ти в сериала е доста корав, суров. Различен образ от този на музикалната сцена, където те познаваме като лъчезарен, усмихнат, позитивен.

- Трудно е да играя такъв образ, но мисля, че се получава добре. Режисьорът ми каза: „Няма да бъдеш този човек, който си бил досега, трябва да си друг.“ Героят ми не прави нещата с усмивка, чар, може би го пази някъде в себе си. Той е мъжкар, отмъстителен,  много държи на своя приятел и държи да направи всичко за него.

- Такива приятелства не се случват често?

- В затвора и казармата има приятелства, които остават за цял живот. Макар че аз не съм ходил в казарма, но не смятам, че съм изпуснал нещо. А в затвора... за малко да вляза... Шегувам се! 

- Гледахме те в два епизода на „Домашен арест“, игра един унгарец?

- Там ролята беше по-свободна, забавна.

- Малко хора знаят, че си завършил за актьор?

- Защо трябва да знаят? В България хората, когато кажат: „той има диплома за нещо“... докато не се уверят в тебе, не могат да кажат: „добре, той е“. Имам шанса да го покажа сега, за което съм благодарен.

- Това ли ти беше мечтата - да снимаш в киното, да се реализираш като актьор?

- Една от мечтите ми, защото все пак съм учил за това. Играл съм на сцената в театъра, но тук в сериала е малко по-различно. Благодарен съм, че ми се падна такава роля и че режисьорът ми гласува това доверие.

- Лошите момчета по-трудни ли са за игра, отколкото добрите?

-Зависи как ги играеш. Нямам кой знае колко опит, за да кажа със сигурност. Но това, което играя, ми доставя удоволствие, помага ми като актьор и не е лесно като роля.

- Имаш ли идеи за развитие в киното?

- Аз съм един талант, както много други хора, и имам нужда от мениджъри и от продуценти. Сцена винаги има, но зависи как ще му се случат нещата, как ще се насочи. Не можем да вършим всичко едновременно, затова има мениджъри, които хващат талантите и изкарват пари от тях.

- Кое ти е любимото четиво?

- Любимата ми книга е за Лукчо. С този интернет е трудно да се изкушат младите хора да четат. Малко медии се обвързват с това, но има и такива, които стимулират младежите да хванат книгите. Въпрос на време, култура и възпитание е, трудно е. Важни са и първите седем години на всеки. Ако не са те научили да четеш, как да стане? Насила не се получава.

- Имам обаче един колега, много ерудиран човек, писател, който оборва тезата, че четенето се възпитава от рано. Споделял ми е, че е почнал да чете чак на 20 г., но оттогава не е спирал.

- Да, възможно е. Зависи кой какво е преживял, какво му се е случило, от какво е имал нужда, как е имал нужда да го разбере. Аз самият за съжаление напоследък нямам много време да чета. Някои книги ме чакат.

Източник: dartsnews.bg