Радина Кърджилова: Баща ми никога не ме е шамаросвал (видео)

Нашумялата в момента Радина Кърджилова придружи баща си, художникът и писател Христо Кърджилов тази неделя в студиото на Лора Крумова.

Водещата поговори с тях за новата книга на Христо, за детството на Радина и за любовните й отношения с плейбоя на родната сцена Деян Донков, пише inews.bg.

"Баща ми много пътуваше и аз получавах подаръци, с които другите деца не бяха привилегировани", разказа Радина връщайки се към времената на детството си.

Двамата си спомниха първия си дом – стара, аристократична сграда в центъра на София, на 100 метра от тогавашния ВИТИЗ.

Кърджилов си спомни още за огнения характер на дъщеря си, когато била дете и сподели, че винаги когато я водил на детска градина тя се държала доста агресивно и го карала да послъгва учителките.

"Баща ми никога не ме е шамаросвал", заяви Радина, запитана от Лора какви методи на възпитание е използвал родителят й. Въпреки това Христо коментира, че често бил на границата да не го направи, защото тя била "крайно невъздържана".

Радина сподели още, че до 18-годишна възраст е имала вечерен час: "Трябваше да си бъда вкъщи в 22:30 часа. Не ми беше позволено да се разхождам по улиците и по заведенията по нощите."

"С баща ми имаме еднакво чувство за хумор. Приличаме си и по това, че той е много добър", коментира Радина приликите с бащиния характер.

Младата актриса сподели, че в тинейджърска възраст е писала, но е изоставила това си хоби с течение на годините.

*Деян и Радина

Запитан дали ревнува дъщеря си от момчетата, от театъра или от Деян Донков, с когото дъщеря му има връзка Христо отговори отрицателно: "Никога не съм я ревнувал, това чувство ми е непознато".

Всъщност, повод за гостуване на семейството в ефира на bTV бе не Радина, а новата книга на Кърджилов - "Свински Парчета".

"Романът е една гротеска на отлетелите и позабравени години на безвремие; той е шарж за едни и обвинение към други – ония, които по-сетне дълго се трудиха, за да увеличат обиколката на врата си и да забият страната ни в дъното на Европа", сподели идеята си писателят.

Книгата се чете леко, на един дъх, едновременно разсмива и натъжава до сълзи. Тази метафора на "забавно” пропиляния живот при социализма провокира спомени у едни, невесели размисли у други, но не оставя никого безразличен.