Тони Димитрова пази любовта си в тайна

Тони Димитрова живее в розова мансарда в центъра на Бургас.

От терасата се вижда морето. Жилището е отесняло малко за певицата и 12-годишната й дъщеря Магдалена. Особено когато Маги си покани гости. Но Тони толкова обича мансардата, че изобщо няма намерение да я сменя с нещо по-просторно.

Асансьорът спира и два етажа се изкачваш по вити стълби. Стигаш до коледно украсена врата, а зад нея е домакинята. Сърдечна, в празнично настроение. Пред нея тича Сара - малко кученце, което Тони шеговито нарича “моя питбул”.

За Коледа е украсила цялата си розова къща. Както се казва, празникът е влязъл в уютния й дом през всички врати и прозорци. На чаша кафе на прага на новата година Тони си спомня за приятелите, които е изгубила, за добрите хора, които никога няма да забрави - Пламен Ставрев, Велко Кънев, д-р Георги Георгиев, Живко Жеков...

За тези, които си отидоха:

“С Пламен Ставрев, когато това се случи, думата тъжно е недостатъчна. Пламен отвори един огромен кратер в душата ми. Беше неочаквано. Приемала съм го винаги като човек до мен, на когото мога да се опра и да разчитам. Пламен бе сдържан. Никога няма да дойде и да ти каже “Ама много си готина...” Аз много пъти съм му казвала на сцената “Панчо, много те обичам!”, а той отвръща “И аз, Тонинке!”. И с това се е изчерпвало всичко. Смятам, че за Пламен незаслужено се мълчеше приживе. За мен той беше респектиращ и убийствен певец. Сега четох разни работи - колко е велик и така нататък, но защо не го казаха преди това, не знам.”

“Отиде си и Велко Кънев. Той също беше един изключително добър човек. Познавах го по-малко, но го чувствах близък. Винаги съм го обичала от цялата си душа. Велко имаше не само голям талант, но велико добродушие”, разказва певицата пред в. "Труд".

“За жалост тази година си отидоха и други хора, които са присъствали силно в моя живот. Например доктор Георги Георгиев, известният бургаски акушер-гинеколог. Малко преди да си отиде, бяхме на един рожден ден. Беше толкова хубаво и толкова се смяхме..."

“Когато съобщиха, че човекът, който изчезна в Охотско море, е Живко Жеков, изтръпнах, защото го познавах. Разбрах, щом видях снимката му във вестника. В началото на ноември се запознах с него, със съпругата, с децата му...Знам, че му бях любима певица.”

За живота над водата...

“Сега, пред празниците, се сещам за всички тях. Никога няма да ги забравя. Но животът ме държи над водата. Най-лесното е да се предадеш и да се настроиш пораженчески. Аз преминавам през живота с много чувство за хумор, с оптимизъм и малко тъга. Понякога, естествено, изпадам в дупка. Тогава сядам у дома и мълча. Преминавам през живота с моята песен “Веднъж се обича, веднъж се живее”. И често се шегувам, че за живеенето е сигурно, но може би не само веднъж се обича.”

...и особено за любовта

“Все говорят за големите ми любови. Наистина, имало е няколко, но никой не ги знае кои са. Аз никога не бия камбаната. Нито когато се влюбя, нито когато разлюбя. А сега има един човек, който страшно много ме вълнува. Той разтупква сърцето ми. Той знае, че много го обичам, но не знае че ми ускорява пулса.”

Бяло, нежнозелено, жълто, розово. През тези цветове на дома си е минала Тони Димитрова.

Презлятото направили ремонт, но преди това седнали и с дъщеричката обсъдили как апартаментът да стане по-цветен. “Ако има цвят, който да не обичам, това е сивото”, споделя певицата.

Постен гювеч, зеле с булгур, капама с няколко вида месо и спаначена баница - това са специалитетите на Тони, които ще спретне за посрещането на 2012 г.
Между Того и Северна Корея

И певицата отсича - “За 2012 г. няма да си пожелавам песни, защото през тази година вече ги направих, напук на кризата. През новата година бих отишла на някое екзотично място. Искам в Того или на Мадагаскар. Даже ми се иска да видя и Северна Корея. Не съм седнала тук да си бърша праха, искам да науча колкото се може повече за света.”

Любимата й страна от тези, които е видяла, е Дания. Любопитни са й още Монголия, Перу, Великденските острови.

От средата на декември до средата на януари животът на певицата е изпълнен с празници. На 20 декември е родена дъщеря й. Следват Коледа и Нова година, рожденият й ден на 10 януари, именният й ден (Антоновден).

По повод празнуването Димитрова не пропуска да разкаже, че когато дъщеря й си покани гости, тя им нарежда: “И само да ми слушате чалга!”

На Коледа човек не може да не се замисли за приятелствата. Тони Димитрова е отворена към хората. Пряма, даже повече от очакваното. Не се държи като звезда. Но твърди, че може безпогрешно да различи фалша.

“Съвсем обикновен човек съм, но съм мечтала като всяко момиче да бъда актриса, да съм известна, да ме поканят в предаването на Кеворк Кеворкян, даже тренирах подписа си - как ще напиша нещо и ще се подпиша, както правеше събеседникът му в края на “Всяка неделя.”

Приказката на Тони за Тони

“Мечтаех за театър, но театърът не ми се случи, защото бях срамежлива. Моите интереси бяха книгите, марките, свирех на китара, четях пиеси, пишех стихчета. Но не кандидатствах във ВИТИЗ. Изразително рецитирах, само че вкъщи.

От малка знам, че пея вярно, сигурна бях, че песните ще ги изпея, но така и не се реших да отида и да опитам. Вместо това завърших курс и започнах работа като машинописка във Военната болница в Бургас. Но в сърцето ми бяха театърът и песента. Вървях по коридорите и си пеех “Не се сърди, не се сърди, винаги си бил дете голямо...”.

И тогава една врата се отвори, изскочи едно момиче и извика “Пееш страхотно!” Тя беше в самодейна група. Казваше се Роси и ме заведе на прослушване в Поморие. И така се започна. После тръгнах да пея по ресторанти. Първото нещо, което си купих, не бяха дрехи или гримове, а микрофон. Това е моята история, моят път към сцената.”