Съдби
Мария Игнатова: Мразя моловете и шопинга, искам да съм момче
20 юли 2011 | 16:51
Водещата треперела от страх при първата жива среща с публиката
Мария Игнатова е първата и засега единствена жена, водеща в „Господари на ефира”, а героинята й в „Пълна лудница” Марчето вече е култов персонаж.
Почти колкото Жоро Бекъма на половинката й Митко Рачков, който вече е с мерак да стане президент. Много ясно, че тогава Марчето ще е първа дама, пише monitor.bg.
Скоро „Пълна лудница” тръгва на турне из България и се очаква наистина лудницата да стане пълна.
- Мария, какво прави героинята ти Марчето, незабравим образ е... Искало ли ти се е ти самата да определяш облика й? На улицата не те ли „бъркат” с нея?
- Незабравим образ е наистина. Тия големи уши не могат да се забравят. Ако някой иска да ги постигне, мога да му кажа тайната. Смешно е, но много хора си мислят, че и на мен са ми така ушите. Често моделирам Марчето, аз си я направих такава. Тя беше доста по-разкрепостена, бяха ми сложили пластмасов бюст, но лека-полека реших да я направя малко смотана, по-плаха, добричка и глуповата. Така че Марчето си е абсолютно мое творение, не на сценаристите. Обръщали са се към мен с „Марче” на улицата и аз го приемам абсолютно позитивно. Никога не бих се обидила на подобно нещо.
- Промени ли се начинът ти на живот, когато избухна твоята популярност?
- Не, но станах по-предпазлива. Научих се как да се пазя от неща, които много са ме наранили. Славата според мен действа по два начина. Първият те издига в облаците, забравяш къде се намираш, вторият е да се затвориш в себе си, да се капсулираш. Имам усещането, че точно второто ми се случва през последната година. Опитвам да се боря с това, защото не го искам, но то просто се случва. Това лято ще завърши с грандиозно турне на „Пълна лудница”. Обмисляме го от дълго време, но поради заетостта на всички го отлагахме. Сега тръгваме. Това е нещо, което всички до един много искаме. А на мен ще ми е първо турне и съм в трепетно очакване. Ходили сме със скечове в Ямбол. Бяхме аз, Геро, Мария Сапунджиева и Митко. Такава истерия не съм виждала никога. Имаше сигурно 10-12 000 души. Полицаите в един момент им изпуснаха контрола и щяха да ни смажат. Адски се изплаших,беше страшно. Хиляди хора, които няма как да удържиш.
- Кое най-много те дразни от писанията за теб?
- Всичко, което не е истина. Много хора ми се карат затова. Дори и Маги Халваджиян често казва: „Марийке, престани да се ядосваш.” Не мога, не съм перде. Последното писание, което ме разстрои, беше за майка ми. Мислила съм как да опазим Виктор и на Митко сина. Те са на абсолютно еднаква възраст. Ние не можем да ги опазим да не видят, да не прочетат нещо. Няма как да стане, но трябва да им се обясни, за да могат да правят разлика от това, което идва отвън, и това, което идва от мама.
- Направи еротични снимки само на 2 седмици „служба” в „Господарите”. Ще има ли нови?
- Сега не бих я повторила, защото наистина се опитвам да се пазя. Тогава точно бях минала пробните две седмици. Дойде предложението, а харесвах много самото списание. Като седнахме да говорим, имахме сходни идеи как да стане фотосесията. Направих я с удоволствие.
- Имаше приказки, че когато разбрал за връзката ви с Митко, продуцентът Джуди Халваджиян се ядосал много, искал да ви накаже?
- Е, как ще ни накаже? Тогава беше един доста труден период и за мен, и за Митко. Доста време се чудехме как точно да подходим, как да им кажем, макар че всички бяха разбрали преди нас, преди даже да се случи това нещо. Всички знаеха, че върви, накъдето върви. Имаха абсолютно пълна подкрепа от Джуди и от всички. Това по принцип е хубаво да не се случва на работното място, но какво да правим, ние живеем с тези хора непрекъснато. Аз не мога да си представя, ако имам друга връзка, кога ще го виждам тоя човек, никога няма да мога да го виждам. Така че това, което се случи, е изключително нормално и естествено.
- Хрумват ли ти идеи за твоя сватба?
- Ние се шегуваме отдавна с Митко на тази тема. Може да се случи, може да не се случи. Това не е нещо, което сме обсъждали. Бяхме толкова ангажирани със сватбата на Маги и Кремена, че не сме мислили за друга сватба. Мисля, че когато двама се обичат... Много по-отговорно е да имаш дете с някого... Аз самата имах брак, бих имала и втори път. Като ми направи Митко предложение, ще говорим на тази тема, засега няма такова.
- За какво не ти стига времето?
- Никога няма да ми стигне времето със сина ми Вики. Той порасна, почти на 5 годинки е. Командва парада. Аз не мога да се карам и не се карам. Митко е по-строг, той по им прави забележки на малките. На мен ми е жал, не мога. Аз целувам децата и ги прегръщам непрекъснато. Единствено за компютъра понякога имаме разправии. Лошото е, че доскоро четях приказки всяка вечер, но вече не ги иска. Последните два месеца много често го водя в офиса. Непрекъснато имах работа и си го вземах с мен. Излизаме в Южния парк на разходки. Когато Митко има време, взема малкия Митко и се разхождаме заедно, каквото правят всички нормални хора. Вики вече е в Лозенец, баща му има вила там. Гледат се с лелята на Пепи /Петко Димитров - б.а./ - бившия ми съпруг. Ще отидем до Лозенец, тъй като и на Митко малкото е в Бургас при майка му и баща му. Лозенец е близко до Бургас, ще направим схемата някак. Даже днес се занимавах с това, чудех се точно как да стане.
- Липсва ли ти „Господари на ефира”?
- Винаги. Джуди от време на време ме подпитва, а аз му казвам, че „Господарите” винаги ми липсват. Всички неща, които съм заснела досега, ги правя с удоволствие, обаче там най-лесно ми върви. Нямам представа защо. Просто това предаване ми лепна...
- Сценаристите влагат в устата ти ревност към адреналинките. Това от живота ли го черпят?
- Не. Казах им, че тази година вече няма да има такива работи. Каквото искат да черпят, да го черпят от мен, защото досега са го измисляли. Предната година ми приписаха страст към моловете, а преди това ревност спрямо адреналинките. Аз това понятие „мол” го мразя изключително много.
- И не обичаш шопинга? Излиза, че си много мъжко момиче?
- Това е нещото, което винаги съм искала да бъда. От момента, в който осъзнах, че съм момиче, винаги съм искала да съм момче. Най-голямото ми съжаление е, че не съм родена момче. Заболява ме главата и не ми е добре да обикалям по магазините.