Графа: Когато съм щастлив, пиша само тъжни парчета

Графа се качва като дете на сцената и не слиза от нея вече 23 години. От първия си албум, издаден през 1993 г. - „Гумени човечета”, до последния, появил се наскоро - „Невидим”, Владимир Ампов, както е истинското му име, има „един вагон” хитове, клипове, номинации, наши и чужди награди, стотици концерти по света и у нас.

Едни го смятат за як връзкар поради музикалното му потекло като син на музиканта Кирил Ампов. Други с ръка на сърцето признават, че бачка яко и талантливо, за да остане на върха. А ето и версията на Графа:

- Много от децата на известни личности, попаднали в обсега на ранната слава, „изгарят” надеждите си за светло бъдеще и кариера. Теб обаче този „огън” те отмина. С какво беше съпроводена битката за оцеляване?
- Вие сте много права! Твърде скептично винаги се е гледало на потомствените музиканти и изобщо хора на изкуството. Връзкарството у нас е нещо често срещано и винаги има едно съмнение дали наследникът е постигнал нещата със свой собствен труд и талант, или с връзки и влияние. Аз обаче като дете не разбирах за какво става въпрос. Просто всичко беше една шега. После пробвах да композирам. Баща ми разбра, че наистина музиката много ме вълнува, и винаги съм бил и ще бъда благодарен на моите родители, които ми показаха какъв е занаятът и са ме научили на много неща.

В „битката ми”, както казахте, минах през това да ме смятат за връзкар, тъй като в този начален период просто никой не вярваше, че аз сам си пиша музиката, че сам си правя аранжиментите. Бях просто прекалено малък като възраст.

Години се борих да изляза от сянката на баща си. Живеех с тази сянка. Обаче успях! Случи се с много труд и постоянство - да се откъсна от родителите си и да покажа какво мога. Даже сега се получи нещо съвсем обратното - като срещнат баща ми в някой магазин или на улицата, казват вече: „А-а-а, това е бащата на Графа”.

- Беше само на десет години, когато се качи на сцената, пя и по митингите на СДС. Как ти се отрази това?
- Фактът, че толкова рано започнах, мисля, че ме предпази от главозамайване. Имах щастието да направя песен с моите родители - „Вече десет години съм на този свят”, и това беше първото ми сблъскване с шоубизнеса. В края на 1988 и началото на 1989 г. песента стана хит. И никога не съм го крил, че съм пял на сцената на най-големия митинг в България. Оня прословут митинг, който беше на Цариградско шосе с милион и половина хора на него. В детските ми очи това беше невероятно изживяване! Никога повече не съм виждал толкова много хора на едно място.

- Преди време подари твоята песен „Честно в очи” на „синята идея”. Предстоят избори в началото на есента, имаш ли нова песен „за подаряване” и на коя политическа сила би я дал?
- Дали за това, че моите родители са били демократи, аз си оставам демократ. Винаги съм бил последователен в действията си и когато става въпрос за пеене по политическите кампании, не съм бил „цветарка” никога! В смисъл - днес с едните, вдругиден - с другите. Може би вече няма такова значение за хората, но аз съм принципен човек.

- Пишеш сам музиката си - това ли е и причината да не слизаш от сцената от детските си години? Издай някоя тайна на музата си?
- Ще ви издам, че когато съм в много добро душевно здраве, когато съм щастлив, както този период от живота ми - пиша само тъжни парчета. И обратното: най-веселите ми парчета съм ги писал, когато съм бил най-потиснат. Обикновено ме питат защо имам толкова тъжни парчета и сигурно ме мислят за някой депресиран тип, който непрекъснато едва ли не плаче, докато пише песните си.

Но си мисля, че другото нещо, поради което съм се задържал вече толкова дълго на сцената, е че си правя музиката сам. Сам съм господар на положението си. И сам вадя хляба си.

- Кое е най-хубавото нещо, което си чувал за себе си?
- Ами, най-хубавият комплимент който ми е правен, е, че имам най-положителния имидж в поп музиката. Не злоупотребявам с наркотици, алкохол и др. Те не са част от живота ми.

- Но пък ти се носеше славата, че си голям женкар…
- Аз си имам една такава теория: че е хубаво един мъж да си поживее, преди да се устрои...

- Тези слухове наистина секнаха, откакто стана съпруг и баща.
- Колкото и банално да звучи - аз срещнах момичето на моя живот и се чувствам щастлив.

- Сега вече една жена ти е достатъчна?
- Абсолютно! Животът ми започна по съвсем нов начин, откакто съм с нея и откакто се роди синът ни. А и второто ни дете вече е на път...

- Честито, кога ще се появи?
- През лятото някъде, пазим в тайна термина и пола му.

- А кое най-лошото нещо, което си чували за себе си?
- Има много злобни и завистливи хора, има хора, които ме мразят и най-лошото, което съм чувал за себе си, е, че без родителите ми нищо е нямало да постигна. Но аз продължавам да работя и да си гледам семейството.

- В шоубизнеса има много „лакти и колене”. Някои прекрачвал ли е „прага на допустимост” в личното и творческото ти пространство?
- Имало е хора, които са били некоректни, които са ме наранявали. Но не съм злопаметен.

- Най-драматичната ти ситуация на сцената?
- О-о-о, много пъти съм бил в стрес на сцената! Но най-големият гаф, който ми се е случвал, е на един концерт в Ямбол, когато паднах от сцената в оркестрината, докато пеех. И до ден днешен не знам как стана това, но мисля, че кецът ми се беше развързал и се спънах.

Беше страшно! Като по чудо се разминах да не се набуча на едно стърчащо желязо. В последния момент охраната ме спаси да не се нанижа буквално на него, а се разминах само с пукнато ребро. После продължих да пея, но болките бяха непоносими. До края на концерта оставаха още две песни. Изпях ги. После дойде линейка и отидохме в болницата.

Интервю: Керка Хубенова, blitz.bg