Екстра Нина: На мен ми отива просто да залагам на сексапила

Нина е откровена – мечтата за всеки един журналист, но медиите не я търсят толкова. Тя обаче не страда... Тези, които са чули песните й, знаят защо певицата носи прозвището „Екстра” пред името си.

Ако беше както в Сърбия и Гърция – да се определя кога един изпълнител е голям по броя на албумите, тя щеше да е актуална звезда – нещо, което тя безспорно заслужава. Защо не е, нека се замислят продуцентите…

- Нина, какво се случва с теб? Разбрахме, че подготвяш нов качествен албум. На какъв етап е той и кога могат да го чуят твоите почитатели?
- Албумът е записан отдавна, но аз прибавих и няколко нови песни, защото повечето от песните съм ги събрала още преди 2 години. Част от тях вече започнаха дори леко да ми омръзват, а и тенденциите се смениха като мода, но аз не мога да им робувам, така че албумът ми ще види бял свят. Проектът е готов и е на етап обложки и регистрация. Направих и нова фотосесия специално за този диск и има още съвсем малко приготовления да го пусна. Надявам се юни месец вече да бъде на пазара, въпреки че по моите изчисления трябваше да го пусна още март. Моите фенове ще се сблъскат най-вече с моя изграден стил, който е най-вече изразен в силните и красиви балади (4-5 песни от албума са с баладично звучене), но ще присъстват и кючеци и темпераментни песни, каквито се харесват в момента на публиката. Бих казала, че за всеки ще има по нещо.

- Похвално е, че продължаваш да влагаш средства в изкуството. Как се отрази световната криза на изпълнителите? Как започна да ги пресява тя? Останаха най-качествените или тези, които имат богати любовници?
- Бих казала, че работата драстично намаля. Аз лично не искам да се хваля и да лъжа, че работя и стават чудеса, след като хората са във финансова криза и нямат пари. Нормално е, да не им е до песни и купони, а всеки се свива и си седи в къщи. Дори и фирмите, които организират тържества гледат вече по-разумно да харчат парите си. Много хора казват: „Те щом намалят хонорарите, какви звезди са”, но това не е вярно, защото и световните звезди притиснати от тази криза правят промоции, само и само да са в бизнеса и да останат на пазара. Политиката трябва да е гъвкава в това отношение и аз лично съм взела мерки и се съобразявам с това – в заведенията колко места са и какво може да ти позволи. Хубавото е, че аз сама съм си продуцент и мога да решавам къде и какво да искам. Като цялото положението е много трагично за хората и не им е до албуми. Знаем, че в момента няма бизнес с албуми, защото всичко се сваля от Интернет. Даже ние изпълнителите сами си предлагаме нещата там, за да станем по-популярни. Има го и този вариант, че ти събираш пари за клипове от теб и твои приятели, но после тези клипове няма къде да се пласират, защото телевизиите обратно на световната практика , вместо те да ти плащат да те излъчват, трябва ти да си плащаш. Сега работя само с телевизията на ДесиСлава и се надявам на това, че тя е много упорита и телевизията ще пробие, защото всеки ден става все по-интересна. Мечтая нещата да се променят , но докато има криза в България е нормално най-много успехи да имат тези, които имат най-голяма реклама и са актуалните имена. Ти можеш да имаш много хубави песни, но когато в дискотеките не ги налагат и не те показват никъде, никой няма да знае за тях.

- Може ли един изпълнител да се издържа само от това, което изкарва по заведения? И богати ли са фолк звездите у нас?
- Не мога да кажа кой колко е богат, защото само се носят слухове. То и за мен се носят такива, че съм собственик на магазини, но действителността е коренна различна и не искам да я коментирам. Бих казала, че България българите ги няма, поколението, което е работоспособно напусна страната, така че ние няма пред кого да пеем, за да бъдем богати. За да имаме много пари трябва да имаме публика и участия, където да ни канят и да си покриваме разходите по песните, защото създаването им е скъпо. Фактът, че все още не съм си сменила професията… (смее се). Когато имаш повече харчиш повече, когато по-малко започваш да се ограничаваш и така.

-Ти обиколи няколко фолк компании, какво е общото между издателите в България?
- „Милена рекърдс”, „Пайнер”, а в „Съни” бях за много кратко време. За първата фирма не мога да говоря, защото бях по-млада и изкарах само една година там. Тогава имаше една истерия по мен и всичко изглеждаше по друг начин. Мислиш си, че си много силен, че можеш да пребориш света, че си недосегаем. Когато всичко се върти около теб имаш грешни представи и можеш да правиш грешки. Няма да е реално това, което ще кажа сега за тази фирма след толкова години. С „Пайнер” имах много силни години, професионална работа и на ниво. Те знаят как да правят имидж на певиците, но навсякъде общото е, че идва време, в което фирмата решава и те оставя, защото ти трябва да влагаш и всичко се проваля. Виждам с всички колеги какво се случва. Преди хабих много нерви да наблюдавам кой излъчват, какво се случва, дали ме дават по телевизията, дали не ме дават. Сега нещата седят на малко по-друго ниво и болката не е толкова силна, както беше преди.

- Все пак, защо фирмите обърнаха гръб именно на опитните изпълнители? Как се получи това?
- Аз никога не искам да съдя, защото те са частни фирми и компании, които е естествено и нормално да гледат интереса си. Нормално е да искат да печелят повече и да налагат нови лица, които да са интересни за публиката, независимо какви качества притежават. За да те направят звезда не е нужно само талант, а те умеят да ги правят, а ти като си експлоатиран достатъчно се взимат нови, с които и с тях след 5-6 години се случва същото и така. Това е кръговрат и някак си нещата се повтарят , но такъв е животът може би. Виждам, че гърците и сърбите уважават старите си и опитни изпълнители, а колкото даден певец прави повече албуми е повече ценен и уважаван. Самият манталитет на българина е такъв, че не цени звездите си и във футбола, и в журналистиката и навсякъде. Няма уважение към хората, които творят и от там е цялата работа. Не знам какво да кажа… и аз съм си задавала този въпрос , но може би трябваше да се родя в някоя друга държава, не знам. Аз продължавам да работя, но не на такова ниво, че да се главозамайвам и бъдещето ще покаже. Не можеш да го правиш „на всяка цена”, когато всичко зависи от толкова много структури около теб, а не е възможно сам всичко да си направиш. Винаги си зависим от нещо, от реклама, от телевизия, спонсор или фирма. Надявам се новите ми песни, които са много хубави, да бъдат харесани от хората. Хората поръчват и стари мои песни и виждам, че не са ме забравили и продължават да ме обичат, а това е най-важно.

- Заедно със сестра ти Цветелина сте новатори в дискофолклора. Експеримент ли беше албумът „Бяла Калина” и мислиш ли да продължиш с подобни проекти?
- Не е тайна, че направих първият етно проект в България, а „Бяла Калина” беше преди него. Тогава продуцентът ми Митко Димитров ми беше казал, че не очаква да се продава и нямаше доверие, а когато го пуснаха на пазара ми сподели, че това е един от най-продаваните албуми. След това направих големият експеримент „Деветият елемент”, който ми е един от любимите, въпреки че тогава самата публика не беше готова за него, а и не му беше направена съответната реклама. 7-8 години след това се появиха версии в този стил на Стунджи и Елица и още няколко изпълнители. Песента, с която те ни представиха на Евровизия, аз много по-рано бях показала този стил, който България трябва да цени и се обърнем изпълнителите към него. Това беше и албумът, който комерсиално малко ми съсипа работата, въпреки че беше много високо оценен от журналистите. Той спечели 2 награди от списанието „Нов фолк” тогава, но се оказа некомерсиален , защото ценностите не бяха готови тогава. В новият ми албум има също едно етно парче „Пролет”, което е по музика на Пламен Велинов и е по мой текст и се доближава по стил на „Деветият елемент”. В много заведения, когато ида на участия ми забраняват да пея баладите си. Казват „Ще пееш по-бързите си парчета”. Аз им казвам „как така, ама аз имам толкова хитови балади”. Ето, че и заведенията определят стиловете в музиката.

- В момента тече Евровизия. Как смяташ, че ще се представи България и с какви песни трябва да участваме там?
- България с каквото и да се представи, дори най-перфектната песен или изпълнител сме много малка страна , интересът на Евровизия според мен е първото място да попадне в голяма страна, където може да се прави реклама и има спонсори. Миналата година бяхме с хубава песен и какво от това. Ако е само етно фолк, няма как да се хареса на всички. Може би трябва случайно да се появи някаква много хубава песен и да ни забележат. Дали е реално всичко това, тази смс-и, които се изпращат дали да истински, не знам.

-Ти си изпълнител, който винаги е залагал на сексапила. Смята ли се Екстра Нина за секс символ?
- На мен ми отива просто да залагам на сексапила, не че чак толкова се стремя към това. Така е тръгнало от самото начало , а на мен не ми отива някакъв друг имидж да направя. Въпреки че малко улягам с течението на времето и човек се мъчи да търпи някакви промени. Аз все пак се чувствам секси, харесвана съм, но пък чак за секс символ не се смятам. Не съм се снимала до сега в еротични списания и просто така визията ми е по-предизвикателна, въпреки че като човек съм малко по-различна и по-скромен човек, но присъствието ми пред камера като че ли е малко по-нахакано и по-нахално. Не знам защо.

- Няма безгрешни хора, вероятно си си направила изводи в какво сгреши ти в музиката?
- Аз съм много прибързана, това го давам като грешка. Сега вече не, но преди винаги съм искала нещата да стават на секундата. Понеже обичам много да пея и исках непрекъснато да записвам. Може би не трябваше да правя толкова много албуми и да се изразходвам толкова много емоционално. Беше ми неудобно да отказвам на композитори песни, които не са ми харесвали много, за да не ги обиждам и съм ги записвала. Някой песни, например ако сега ми ги предложат не бих ги изпяла. Може би и трябваше да бъда по-целенасочена да гоня само един стил. Не знам, дали е грешка това, че си новатор или не? Още не съм разбрала дали е грешка. Човек се учи от грешките си но продължава да ги прави.

- Ти си изпълнител, който никога не е влизал в конфликт с колеги. Все пак искам да ми кажеш честно, има ли колеги, които не са за тази професия?
- Каквото и да кажа, след като самата публика определя дали иска или не да направи даден певец звезда . Хората са тези, които решават има или няма място за даден изпълнител. Аз лично смятам, че има прекалено много хора в бизнеса, които не са музикални и не биха могли да се справят на участие с 5-6 часа живо пеене на участие или пък по 12 часа, както съм пяла в Канада. Аз не искам да съдя никой. Преди се дразних, но вече не ми прави впечатление. Гледам когато ме поканят да мога да си изпълня добре програмата, хората да са доволни и пак да ме поканят. Във всяка една професия има некадърници, рано или късно балоните се пукат. Хората както обичат един изпълнител, така й го забравят. Но, че има такива, които срамят бизнеса, има ги. Такива, каквито карат майките на децата да се срамуват по някой път, че слушат тази музика.

- Ако знаеш, че светът ще свърши след 2 години, как би ги изживяла?
- Пак щях да продължа да си правя песни, да си пея, да си уча. Не знам, две години толкова е малко, какво по-напред да направя? Да се замисля за нещо по-сериозно е времето толкова недостатъчно. Ми щях да ги изживея като за последно. Да продължавам да обичам, защото това е животът – да обичаш близките около теб.

Вижте фотогалерия:

Екстра Нина

Интервю: Милан Николов, hotbg.info