search icon

Съдби

Миро: В попа има концентрация на гъзари

"На Евровизия ме пратиха като овчарчето Калитко"

Този месец България отново ще излезе на музикалната арена “Евровизия”. За честта ни ще пее Поли Генова.

Една година след участието си на това състезание Миро реши да разкаже за патилата си, както и да обясни защо България няма шансове да го спечели, пише trud.bg.

Междувременно певецът създаде новия си солов албум “Месия”. Защо обаче прибра готовите песни в чекмеджето?

- С енергия или с огорчение сте зареден една година след участието ви на “Евровизия”?
- Мисля, че съм щастлив. Но щастието и успехът не са едно и също нещо. За успеха трябва да си готов да се лишиш от голяма част от свободното си време, за да си свършиш работата. А щастието е в малките неща.

- Не съжалявате ли за избора, който направихте? Можехте да откажете.
- Истината е, че нямах избор. Ще бъда максимално честен: В момента, в който ми съобщиха от БНТ, че съм избран за този конкурс, ми хрумна да “потупам топката” около месец и да се откажа. Хората хранят илюзии, че има състезание на “Евровизия”. Но аз от самото начало знаех, че този конкурс е бизнес институция. Логично е там да се представят добре държавите със стабилна икономика.

- Трябваше ли непременно да бъдете победител или поне в първата десетка, за да бъдете приет добре у дома?
- Всеки иска да бъде победител. Мнението на голяма част от близките ми беше, че България не трябва да участва на “Евровизия”. Не защото този конкурс не струва. А защото правилната политика там е реклама и инвестиция. Не можеш с трици да ловиш маймунки.

- Не заминахте ли като най-добрата експортна стока на българската поп музика?
- Не, пратиха ме като овчарчето Калитко с една торбичка на рамо... Казаха, че за видеоклип ще дадат 10 хил. лв. с ДДС-то и БНТ ще плати, за да представя България преди конкурса в 4 държави наоколо. Т. е. най-късите дестинации. Останалите 70 000 лв. бяха дадени от спонсори. Но за телевизията лошо не мога да кажа. Там наистина има готини хора, на които им се работи. Но когато аз работя, давам всичко от себе си, дори и онова, което нямам. А за тях работата започва в 10 сутринта и завършва в 5 следобед. Не мога да очаквам да имат същото посвещение като моето.

- И каква е поуката ви след всичко?
- Поука няма. Единственият извод, който направих за себе си, е, че Миро най-добре знае кое е добре за Миро. Грешката, която допуснах, беше да бъда убеден от хора, които приеха финансовите си интереси като кауза. Тук използвам техните собствени думи. Вмениха ми, че този конкурс е кауза, в която аз трябва да падна като свидна жертва. И след всичко това се появи моментът на човъркането - защо стана така, защо?! Предполагам никой не обича да губи, аз още по-малко. Животът ми е така устроен, че не съм се научил да губя.

- Каква е прогнозата ви за участието на Поли Генова тази година?
- Независимо какъв ще бъде резултатът от представянето й, той няма да промени мнението ми за Поли. Тя е изключително талантлива. Знам, че ще й бъде трудно. Но вярвам, че “на инат” ще ни представи така, че да се чувстваме горди. Най-искрено й желая успех!

- След този конкурс тръгнахте с патерици, какво се случи?

- На сцената на “Евровизия” бях със скъсан менискус, скъсана кръстна връзка. На генералната репетиция се срутих като отсечено стъбло. Може да видите на записа - през цялото време бях с присвити колена, не смеех да се движа. Но не си бях сложил болкоуспокояващо, за да не ми подейства приспиващо. Така че ми идеше не да пея, а да крещя от болка. Оперирах се едва наскоро, при доц. Тони Георгиев от ВМА. Операцията му беше изкуство.

- Намаляха ли приятелите ви след това?
- Човек трябва да си признава и грешките. Една от тях беше, че стесних кръга на хората, с които общувах преди “Евровизия”. И може би това ме направи по-лесен за влияние от страна на тези, с които работех. Но, вярвайте ми, един артист не трябва да къса всекидневния контакт с хората от улицата, със зрителите. Във всеки един момент трябва да знаеш какво се случва с теб. Покрай “Евровизия” обаче бях изолиран. Но сега съм изключително благодарен на българската публика. Защото ако след този конкурс хората бяха настроени негативно към мен, сигурно нямаше да се чувствам толкова добре през изминалата една година. Аз като болен проверих абсолютно всички сайтове. Каквото може да се прочете - прочетох. И въпреки всичко открих толкова позитивни, готини неща. След това си казах: “О'кей, спирам да работя.” И заминах за Кипър. Изкарах едни от най-хубавите си дни през последните 10 години. И от там се прибрах затрупан с идеи за музика.

- Не намаляха ли ангажиментите ви след тази загуба?
- Намаляха, но не вследствие на “Евровизия”. Съвсем съзнателно не приемам определен вид участия. В клуб повече няма да поемам ангажименти. Освен това до 2 години ще спра да пея на сцената.

- Защо?
- Няма смисъл. Лили Иванова цял живот е отдала на сцената. Не можете да си представите за каква отдаденост става въпрос! Тя е като монах. Посветила е живота си на това да изглежда добре и да запази гласа си максимално дълго. Аз не бих могъл да живея по този начин. Не искам да излизам с бастунче на сцената.

- Ще поживеем и ще видим...

- О, не! Категоричен съм.

- Вярно ли е, че сте се захванали да продуцирате някакви млади певци?

- Не някакви млади. Най-добрите млади! Дивна ще бъде първият артист на “Винкел рекърдс”.

- Създавате звукозаписна компания, има ли хляб в подобна инвестиция?
- Страхотно ще бъде! Засега търсим място, подходящо за студио. Целта е не да направим просто едно студио, а нещо, което да се връща като инвестиция дългосрочно.

- Записвате нов албум, кога ще излезе?
- Надявам се максимално скоро. Аз всъщност бях готов. Имах песни, прослушах ги и ги прибрах там, където им е мястото - в чекмеджето. Някой ден ще пусна тази тайна колекция. “Месия” ще бъде друг албум, много по-хубав.

- Защо избрахте толкова претенциозно заглавие?
- “Месия”? Ами как да го бях кръстил? “Исус Христос Суперзвезда”? “Месия” е моят християнски албум. Пораснах. От 14-годишен съм по конкурси, пред публика, винаги съм се борил за любовта на хората, да спечеля първото място. След това ми се случи “Каризма”, двамата с Галя винаги сме се стремили да направим най-добрия продукт. Мечтаех да създам самостоятелен албум. И се появи “Омиротворен”. Милион пъти съм го слушал в студио и пак мога да ти кажа, че “Омиротворен” продължава да бъде прекрасен албум. Но “Месия” ще бъде сбъдната мечта.

- Защо поп музиката ни се оказа небрано лозе?
- Небрано е, защото го берат некачествени работници. В поп музиката положението е малко като при Самуиловите войници - на 99 слепи има един с едно око. Не съм защитник на поп фолка, не го харесвам, не го слушам. И все пак в него има концентрация на музиканти, каквато в поп музиката почти няма. Но в попа като че ли имаме концентрация на гъзари. По дефиниция поп музиката е популярна музика. Тук, не знам защо, всеки си представя нещо елитарно.

- Има ли влияние “Евровизия” върху развитието на българската поп култура?
- “Евровизия” е бизнес. В този смисъл тя не би могла да има влияние върху каквато и да е култура. Напротив, смея да твърдя, че хората, които правят музиката, изкуството си, пърформанса си на сцената, изключително и само заради пари, се наричат халтураджии. В този смисъл вие преценете дали “Евровизия” е култура или халтура за България.

Вижте видео:

Свързани новини