Барабанистът на Енрике - Джилмар Гомес пред HotNews

Отново сме номер 1, защото ние от HotNews знаем как да ви заинтригуваме! Този път прочетете едно от най-вълнуващите интервюта, които сте чели в сайта, а именно с барабаниста на Енрике Иглесиас - Джилмар Гомес...

- От колко време се занимаваш с музика? Детска мечта ли ти беше това?

- Занимавам се с музика от 7-годишен. Започнах да свиря по улиците на Бразилия. От тогава не съм спирал и музиката е единственото нещо, което мога да правя.

- Работиш с много известни изпълнители? Какво е усещането?

- Работил съм за други музиканти доста дълго - в продължение на 20 години. Не мисля, че съм старец... (смее се) Бях на 13, когато свирех с първия известен бразилски музикант. Трябваше да прекъсна училище, защото ходех по много турнета. Не го казвам като съвет, но ходете на училище, моля ви! Това, което направих бе доста рисковано и бях голям късметлия, че успях да се справя. Също така, не мисля, че беше лесно. Отнемаше ми много часове репетиция, за да стигна до някъде.

- А как стана част от групата на Енрике Иглесиас?

- Преди 10 години получих покана да свиря в една банда. Отидох на прослушването и ме харесаха. До този момент дори не можех да говоря на английски. Но бяха много добри към мен. Още едно доказателство, че музиката е универсален език.

- Случвало ли ти се е да нямаш настроение, но излизайки на сцената да се заредиш с енергия и да забравиш за проблемите?

- Обикновено се опитвам да съм в добро настроение. Ако не се чувствам добре, когато се събудя, гледам да съм сам. Но ако някой дойде при мен се старая да се усмихвам и да показвам малко щастие. Не мисля, че трябва да обременяваме хората с личните си проблеми. Обикновено, когато се кача на сцената забравям за всичко, сякаш ставам друг човек.

- Ако не се занимаваше с музика, каква професия би практикувал?

- Хмм. Ако не бях в музикалния бизнес, с какво щях да се занимавам? Мисля, че нямаше да съм тук.

- Спомняш ли си за концерта в България? Какво смяташ за българската публика?

- Да, спомням си за концерта в България. Беше много специален. Публиката ни остави с невероятно усещане.

- За какво мечтаеш?

- Мечтата ми е един ден всички хора да сме еднакви. Да ни е грижа един за друг и да се приемаме такива каквито сме.

- Какво е твоето послание към меломаните?

- Бъдете отворени към музиката. Наслаждавайте се на музиката, която харесвате, защото музиката е като чувство, а ние хората никога не чувстваме по един и същи начин. Така че наслаждавайте се на живота с музика, много е хубаво...