Стоичков: Кристалина е номер едно

- Г-н Стоичков, за много хора сте национален герой…

- Още ли съм такъв? Аз съм щастлив човек, който уважава своите приятели и винаги им мисли доброто. Е, за много хора съм неприятен. Успелите хора не ги обичат.

- Усещам в думите ви горчилка?

- Само аз си го знам какво ми е, но това са минали неща.

- Не се ли свиква със завистта и злобата?

- Не им обръщам внимание на тези неща, тъй като нашият ген е такъв, злоба, да излъжеш някой, да окрадеш някой, да убиеш някой.

- Живеем в демокрация, не се ли променихме?

- Нещата не са така лесни. Когато един човек тръгне да прави нещо, ние винаги му намираме кусури.

- Защото успява, така ли?

- Ние караме на отделни личности. Децата забравиха например какво е да играят на улицата, да имат съботници, да има между училищата състезания.

- Те сега са пред компютъра…

- Затова имам молба към спортния министър – да върне всички спортни училища в България. Имал съм възможност да разговарям на тази тема и мисля, че той ще успее. Защото там се раждат истинските хора.

- Какъв манталитет трябва да има съвременният футболист?

- Може би от днешното поколение не знаят много и са нямали възможност да бъдат заедно с величията в съвременния футбол. Нима един Пеле има татуировки, нима един Йохан Кройф има татуировки, нима Кевин Кигън има татуировки, нима Платини има татуировки, Ван Бастен?!

- Говорите за показност, а не за спортисти, така ли?

- Аз говоря за личности, истинските футболисти! Една такава икона на българския футбол е Мартин Петров.

- А Митко Бербатов?

- Пожелавам му, той има шанс да спечели златна обувка. Но златна топка е много трудно. Аз имам една топка и две златни обувки – за всеки крак по една.

- Атакувате много журналистите, защо?

- Ние сме атакуваните. Как да простя на един журналист, който не споменаваше моето име, това на Боби Михайлов, Краси Балъков, Емил Костадинов, Цанко. Те са много. Върнете се в историята, когато казваха номер 1 подава на 2, 2 на 4, 4 на 5.

- Защо се ядосвате?

- Не се ядосвам, ние сме си виновни, защото ги допуснахме журналистите по-близо да дойдат до нас, без да имат някакво покритие. Ма кой ви знае вас, господа, неизвестните?!

- Как подбирате приятелите си?

- Познавам ги още от първия поглед. Когато говоря с някой и го погледна в очите, аз знам неговата ситуация.

- Не сте ли се лъгали?

- Лъгал съм се, да, но втори шанс не давам никога. Защото първият е много важен. А когато изтървеш първия, вторият не е същото. Ако му дадеш и втори шанс, ще те предаде. И трети шанс, пак ще те предаде.

- Защо се обидихте на България, какво не ви даде?

- Ма, аз нищо не съм искал. И затова крадец ли не бях на тая държава, бандит ли не бях, данъци ли си скрих от тая държава, побойник ли не съм, глупака на тая държава, простака на тая държава, какво не съм на тая държава?! И защо – защото някакъв си Милен Велчев трябваше да ме критикува, че данъци не съм си плащал. Ми аз да те питам ти колко поразии направи на държавата? Или попът на държавата, който си махна калимявката, да дойде да си вземе горите и да си вземе тука някои и други сгради, където ги е крал на времето. За това ли говорим, мен не ме е страх, ма от нито един, нали е политик голям, защо не го проверяват откъде са му парите за хотелите в Слънчев бряг.

- Кой?

- Милен Велчев, дето много говори.

- Не е тайна, че с премиера Бойко Борисов сте приятели, той канил ли ви е в политиката?

- Не.

- Колко пъти са искали да ви купят?

- Много. Но никога не съм посягал там. Защото медът отначало е много сладък, но после става горчив. И затова на много съм приятен, но и на някои не съм. Но ако ние самите, цялата държава, всички хора, не си подадем ръка и да се подкрепяме, никога, никога, никога няма да постигнем нещо хубаво за България.

Източник: ТВ 7