Филип Аврамов: Не съм гледал почти нищо, в което участвам

Филип Аврамов играе една от главните роли в новия български филм „Тилт” – дебют на Виктор Чучков-син.

Актьорът влиза в образа на Змията – прохождащ гангстер, който се превръща от дребен мошеник в служител на просперираща подземна групировка. Аврамов, когото помним в два от най-успешните нови български филми – „Писмо до Америка” и „Шивачки”, ще можем да видим и в режисьорския дебют на Валери Йорданов – „Кецове”. Филмът показва историята на шест млади хора, които искат да избягат от мръсотията и стреса на големия град и прекарват лятото на недокоснатия плаж на Карадере.

- Каква е твоята роля в „Тилт”?

- Аз правя връзките във филма. Появявам се винаги, когато драматургически нещо не е добре. И същевременно играя роля на мутра, която в годините на така наречената наша хубава демокрация започва да просперира. Такъв е моят образ – свързан с ченгета, с престъпни групировки. Исках да героят ми да бъде мек човек, да не играя типична мутра, от тези, които казват „ей сега ще дойда да ти строша главата”. Той не се държи така. Говори спокойно, но не знаеш какво да очакваш от него. Както си приказват хората и изведнъж прави нещо неочаквано. Има такива типове – уж са добронамерени, щастливи и изведнъж, в момента, в който се разсееш, правят нещо. Иначе филмът е любовна история. Моят герой е част от гадорията, която се случва. Задължителната гадория в живота. Защото все нещо пречи на любовта.

- Не показват ли българските филми твърде често тази гадория?

- Не знам. Не се правят много български филми, за да я показват. Все пак това е продукт на прехода. Хора продукти, на които в началото са им дали едни куфарчета и после… Те тия хора са наясно, че някой ден ще изгърмят и затова живеят като за последно.

- Какво мислиш за играта на младите си колеги във филма?

- Младите колеги, поне от срещите, които съм имал с тях, бяха много внимателни. Най-хубавото е, че не играят почти нищо във филма. Не играят в смисъл – аз съм герой и тука играя нещо. Защото в киното не се играе много.

- Често изказваш мнение, че режисьорът трябва да даде свобода на актьорите. Как се сработихте с Виктор Чучков?

- Режисьорът трябва да е много деликатен с актьорите – все пак те са на първа линия. И ако не можеш да се справиш с нещо, по-добре недей да тормозиш актьора. Не говоря за Виктор Чучков. Имахме, разбира се, някои разногласия, защото в един момент аз прекалено навлязох в забавната част на нещата. Те ме връщаха – напомняха ми, че не съм веселият човек, който прави смешки на всички. Затова и оставиха за накрая сцената, в която режа едно ухо. Това е нещо обобщаващо за моя образ. Още на първите репетиции горе-долу ни разказаха за героите – все пак моят образ не е взет от литературата. Змията е реален човек.

- Играеш и в още един нов български филм – „Кецове”. Кога ще го видим?

- Вече е финализиран. Сигурно ще има закрита прожекция на София филм фест. А снимките на Карадере бяха страхотни.

- Това ли е твоят начин за почивка – на палатка или къмпинг на Карадере?

- Това е моят начин на живот. По друг начин не мога да живея. Не са ми симпатични нито хотели, нито удобства, нито си представям, че мога да си прекарам почивката в две стаи и вечерта в дискотеката. Пък и малкото останала природа трябва да се уважава повече. Защото именно на тия места започнаха да идват хора, които въобще не знаят как да се държат на улицата, камо ли в дивата природа. Това ми е на мене радостта – като съм на море, да съм на море, ама 24 часа, а не за малко и после пак в хотелската стая. Плюс това дискотеките никога не съм ги обичал. Не знам какво би могло да ме задържи в курорт като Слънчев бряг например. Все едно отиваш в София, но през лятото. Сигурно за чужденци става, но не и за българи. Никой не е доволен накрая. По-добре да ги махнат всички тия неща и да си оставят природата такава, каквато е.

- Имало е инциденти по време на снимките. Какво стана?

- На Карадере има апетити. И на Иракли също. Имаше един инцидент, но той свърши нормално. С пияни хора, които си мислят, че плажът е техен. Това не е от вчера. С тази разлика, че тия хора не са успели да продадат земите си и сега се чувстват излъгани, като че ли ако ги бяха продали, щеше да им е по-добре. Тези, които продадоха земите си на морето, сега работят в същите хотели и си ги мислят пак за свои. Това са непрекъснати борби да построят нещо, което след три месеца ще изчезне или ще потъне в земята. Защото тези зони не са подходящи за строеж и никога не са били. Това са потенциални свлачища. А хората искат да си вземат парите и всичко става пари, пари и само пари. Хотелски комплекси – това им дай.

- За какво става въпрос в „Кецове?

- Това е история за тези хора. За хората от едната страна – за корпорациите, за арендаторите, и за хората от другата – за тези, които искат да опазят това място. Заради корпоративните интереси непрекъснато се натрапва мнението, че ние сме едни наркомани. Всеки път се тиражира – дай да построим, защото трябва да се отървем от наркоманите. Това не е причина, извинявайте много. Затова е филмът – обикновена история за шест човека, които решават да си прекарват времето на Карадере по начин, който е напълно нормален, но е в разрез с интересите на другите по-големи, по-лоши хора.

- Играеш в проекта на БНТ „Секънд хенд”. Телевизията снима една серия през лятото. Ще има ли още епизоди?

- Не към я гледал серията. Не съм гледал почти нищо, в което участвам. Не стига, че го правя, пък сега ще го и гледам. Няма как да се изключа, че съм аз във филма. Но има още един филм, който ще стане явление в България, а може би не само в България. Казва се „Врагът отвътре”. Той тепърва предстои да излезе по БНТ. Има мераци да се сваля на лента. Става въпрос за две враждуващи училища и жертвите, които тази борба взима. Атанас Христосков е автор на проекта – това му е дебют. Имаше закрита прожекция със самите ученици, за които е направен. Те направо полудяха, откачиха. Видях, че, колкото и да са дръзки децата с всичките проблеми на пубертета, все пак виждат, че има и нещо друго, че животът не е само купон. Аз този филм не знам как ще го пускат, защото е псувня след псувня, а пушенето на трева си е пушене на трева – няма нищо, което да е измислено. Аз играя учител. Филм, поднесен с тънко чувство за хумор. И не е задължително да го гледат възрастни хора, за да кажат, че е хубав... Задава се една добра поредица от филми, но лошото е, че нищо не се снима в момента.

- Подкрепихте ли протестите на кинодейците?

- Подкрепям ги напълно – това е част от нашата работа. Не можем да си позволим да останем безучастни, защото две години без филми са доста дълъг срок. За това време всичко ще изчезне. Екипи, които са създавани с години, ще трябва да си търсят нова работа. Така че трябва да дадат пари. Защото ми омръзна да не наричат това бизнес. Сега ще се появят едни хубави филми, но след две години няма да има нито един. Как се започва отначало? Същите тези хора, които са в екипи и са част от нещо, ще си намерят работа и ти като им звъннеш, няма да могат да участват.

Източник: в. "Новинар"