Искра Онцова: Съдът не е публичен дом, за да излизат всички доволни

Искра Онцова е телевизионната съдийка, която присъжда справедливост в рубриката на "Станция Нова" "Съдебен спор".

За първи път дамата, която е адвокат по професия, застава пред медиите, за да разкаже какво всъщност се случва зад кулисите на предаването. Какво се случва и в живота, където адвокат Онцова залага на принципите си, независимо че е получавала заплахи, закани и всякакъв род предупреждения, пише blitz.bg.

- Г-жо Онцова, вие всъщност сте… адвокат. Как тогава станахте съдия в рубриката „Съдебен спор” в “Станция Нова”?
- Случайно. Предложението се състоя в десетминутен разговор по телефона. Колебах се твърде кратко, и то не по отношение на това дали ще се справя, а дали няма да си навредя като адвокат. Не съм съжалявала нито за миг за това, че приех да стана телевизионен съдия. От самото начало имах идея какъв съдия бих искала да бъда. Смея да твърдя, че успявам да не се поддавам на емоции и преценявам фактите обективно и съобразно закона. При това понякога ми е много трудно, тъй като нашият съд заседава публично, пред цяла България.

- Някои от критиците на „Съдебен спор” смятат, че законът в тв предаването трае точно 1 час, докато в реалния живот същият дава време на страните да обмислят и консултират добре своите твърдения. В този смисъл доколко ситуациите, а и крайните им резултати в тв съдебната зала са реални или повече форма на манипулация?
- В „Съдебен спор” се разглеждат само спорове, по които не са постановени решения от нито един съд. Участниците ни представят документите, с които разполагат, и водят свидетелите си по тяхна лична преценка. Разбира се, няма пречка някой да си упълномощи адвокат. Когато е необходимо, назначаваме и вещи лица, които притежават специални знания в различни области. За съжаление, правната култура на народа ни е твърде занижена. В „Съдебен спор” наблюдавам същото, което се случва и в реалния съд. Идва някой и ти твърди нещо, но не сочи никакви доказателства за това.

След като изгуби делото, те гледа накриво и не те поздравява, защото не си му повярвал. Естествено, че ще има губеща страна. Един колега казваше: „Съдът не е публичен дом, за да излизат всички доволни”. Но губещата страна нито за миг не търси вината в себе си, а казва: „Абе, ясна е тя работата. Съдията е взел пари”. Надявам се да ограмотим повече хора по отношение на това, че в правото има срокове, които, като пропуснеш, правото ти е безвъзвратно погасено; или, като твърдиш, че не си подписал пълномощно, трябва да го докажеш, а не да се упражняваш в красноречие пред съдията. Решенията на съдията в „Съдебен спор” са постановени съобразно с фактите и закона, и в този смисъл те не са форма на манипулация, а краен резултат от поведението на двете страни в съдебната зала.

*Искра Онцова в "Съдебен спор"

- Кой беше най-ожесточеният спор?
- Най-ожесточен спор е трудно да се каже, че сме имали. Всъщност участниците и да искат да се разгорещят, аз ги охлаждам, така да се каже. Може би най-емоционален беше спорът, в който ответник беше кметът на село Галиче Ценко Чоков. Въпреки че той не се яви в съдебно заседание, в залата имаше толкова негови привърженици, че липсата му не пролича особено.

- Имало ли е до този момент случай, при който ищецът или ответникът да е предявил някакви претенции към вас и решението ви след края на предаването зад камера?
- Имах един случай – делото с кмета на с. Галиче, в което ищецът беше възмутен от решението ми и няколко пъти заяви, че съм корумпиран съдия.

- А какви в живота са вашите клиенти?
- Във всеки един казус адвокатът и клиентът трябва да са партньори, иначе равновесието се нарушава. Категорично изисквам от клиента доверие. Няколко пъти съм прекъсвала окончателно отношенията си с клиенти, които се опитват да ме контролират, както и с такива, които забравят, че адвокатската професия е свободна. Имах случай, в който състоятелен клиент ми постави изискване да отговарям на всяко негово позвъняване и да решавам неговите казуси спешно.

Отговорих му, че не съм „Бърза помощ” и на телефонните му обаждания спешно може да отговарят само неговите служители, но не и аз, и приключих окончателно работата си с него. Няма да посоча нито едно име на клиент, защото смятам, че той идва при мен, тъй като има проблем за решаване, а не защото аз се нуждая от реклама.

- Доколко опасно е да си съдия, а и адвокат в днешно време?
- Може би по-опасно е да си адвокат, отколкото съдия. През изминалите години са ми известни няколко случая на убити адвокати и те ще си останат в графата неразкрити убийства. Предполагам, че съдиите също биват заплашвани, и то тези, които заседават по тежки наказателни дела от общ характер, но май не се сещам за убит съдия заради професията им.

- Вие някога имали ли сте такъв случай? Имало ли е момент, в който някой си е позволил да ви говори заплашително или да изисква от вас нещо, което не влиза в правомощията ви?
- Преди няколко години имах дело за един имот, придобит с неистинско завещание. Тогава за известен период от време се страхувах за себе си и за детето си.

Започнах да получавам телефонни обаждания с прикрито заплашителен подтекст и бях забранила на сина ми да излиза навън след училище. Мислих дълго как да изляза от тази ситуация и се съгласих да се срещна с тези хора, за да поговорим. Те ми заявиха открито: „Откажи се от това дело. Ще имаш неприятности и освен това ще загубиш”. Казах им: „Не мога да го направя, но нека да играем по правилата. Аз мога да работя единствено със закона и това ще правя. Вие избирайте своите методи, но нека не превръщаме това в лична битка”. Мисля, че разговорът помогна. Ако питате какво стана, ще ви кажа, че в крайна сметка спечелих аз, тъй като законът беше на моя страна. Но пък повече не ме притесняваха.

- А как се отнасяте към „малките” вратички в закона, които неведнъж сме ставали свидетели как помагат на доста престъпници да се измъкнат от наказанието или затвора?
- Няма такова понятие като „малки” вратички в закона. След като има възможност един закон да бъде тълкуван двусмислено, всеки би се възползвал от това. Като юрист смятам, че някои от тези вратички са законодателно недоразумение, а други – съзнателно предоставена възможност.

Вижте видео:

"Съдебен спор"

Снимки: Нова тв

Интервю: Анелия Попова