Валя Балканска: Във всяко стадо си има и мърша

Наричат Валя Космическият глас заради песента „Излел е Дельо хайдутин”.

Изпълнението на родопчанката е повод за национална гордост, след като то беше включено в златната плоча, изпратена в Космоса с двата американски космически кораба „Вояджър”, които през 2004 г. напуснаха пределите на Слънчевата система.

На Земята обаче страстите и проблемите са други, далеч по-мръсни и неприятни.

Неизвестен "доброжелател" тормози семейството на Валя, разбра се навръх 70-годишния й юбилей, пише blitz.bg.

На адреса на децата на певицата идват писма, пълни с изрезки от вестници с грозни клюки и доноси за нея. Ето какво сподели самата Валя Балканска пред „ШОУ”:

- Валя, навръх рождения ви ден разбрахме, че неизвестен ви праща писма и ви тормози. За какво става въпрос?
- Вероятно ударите идват от местен човек, от тукашен. Получих няколко писма. В първото се казва, че неправителствена организация се занимавала с мен – това сдружение ме дебнело, вардило и доказало, че аз се държа неприлично и по телевизията, и по радиото, и в лични разговори. И че песента „Излел е Дельо хайдутин”, която лети в Космоса, не е чак толкова голямо изпълнение и аз не съм толкова голямо величие. В плика човекът е сложил и изрезки от вестници.

Цяла България и светът знаят, че аз получавам писма и картички на личния си адрес. А този пуска писмата в кутията на сина ми, долу при децата. На тяхната кутия пише Балкански. Децата, като я отворили, видели, че пише „Писмата са за вашата майка”. Първото писмо наистина ме подразни. Точно преди рождения ми ден получавам ново, в което има изрезки от вестници, на които пише, че аз съм се карала със Стефка Съботинова, с Надка Караджова… И накрая на писмото пише: „Помолете вашата майка да промени поведението си!” Ами ако този човек има смелост, сили и кураж, нека дойде при мене и лично да ми каже: „Г-жо Балканска, вие нямате прилично поведение”, и да докаже това с факти - къде, какво и как съм направила „неприлично”. Вие знаете, че аз моите деца толкова не си обичам, колкото хората, народа, родината, България.

- Пуснахте ли жалба в полицията срещу човека, който ви тормози?
- Не. Казах на децата – не обръщайте внимание. Аз съм с километри напред пред него и съм отминала тези неща… Има един отгоре. Дали ще е сега или по-късно, но всичко се връща.

- Имате ли предположения кой би могъл да ви тероризира с писма?
- Не, защото никой пряко не ме е обидил или застанал насреща ми. Но явно има някой, който се дразни от мен.

Но… то във всяко стадо си има и мърша, знаете. Аз не мога да кажа, че съм кой знае какво величие. Ето, Надка беше един отличен изпълнител, с нея сме били в отлично приятелство. Със Стефка Съботинова също, с Янка Рупкина, с Калинка Сгурова също. Снощи, когато празнувах рождения си ден, получих поздравления от толкова много естрадни изпълнители – от Тони Димитрова, от Васко Найденов, Орлин Горанов, от Лили Иванова… С Лили Иванова сега, като бяхме на „Символите”, се прегърнахме и целувахме пред свидетели, за да разберат хората какви приятелки сме. Тя е изпълнителка, която е все още на световно ниво.

- Вие с примата Лили Иванова сте връстнички, наборки сте, така да се каже...
- Абе с мъничко… Но, както е да е, и наборки да сме. Жената все още може и е на ниво. Може ли да отречеш един човек, който е дал много на България, който весели народа и народът му отвръща с любов. Искам едно нещо да ви кажа – сега минах по центъра на Смолян и жените, които чистят града, се спряха и ми казаха: „Госпожо, вие много хубаво пеете”. И ме поздравиха. Какво повече мога аз да изисквам от този народ?

- Вие допускате ли, че наистина цяла неправителствена организация се занимава с вашето поведение?
- Аз искам да ви кажа друго – нека Господ на този човек да му дава здраве, сили, да му се връща добро и някой ден да се осъзнае, че той е бил в грешна посока. Вероятно този човек е неправилно ориентиран умствено. Аз обичам всички хора, участвала съм в множество благотворителни концерти, не искам да изреждам в какви ситуации съм изпадала при болни дечица… След като се срещам с тях, се връщам болна у дома. И си викам – ако мога, тези деца всичките да ги излекувам...

- Самата вие как сте със здравето сега? Операцията ви от гуша мина успешно?
- О, само от гуша ли съм оперирана… Аз падах и си чупих кръста, бучка махнат, гуша оперирах…

Много, много изрязано има по мен. Но болното е изрязано, остана здравото. Благодаря на Бога, че още съм на крак, чувствам се отлично. Да си дръпна ухото – Господ да ме чуе, че съм здрава, да ми дава още сили и на целия български народ да има здраве. А на тези, които ми завиждат, Господ да им дава здраве още повече да завиждат! Хорската завист няма синор. Е, нека завиждат! Поне съм в устата на хората, а не в краката.

- Навярно ви завиждат и за това, че сте пели на Тодор Живков, Леонид Брежнев, Папа Йоан Павел Втори, Бил Клинтън…
- Аз наистина съм пяла на всички тези хора. Не се срамувам да кажа, че съм пяла на Живков, защото аз нямам някаква партийна принадлежност. Аз съм пяла, защото съм била канена от всички тези хора. С ушите си чух как Брежнев каза на Тато: „Живков, нам она необходимая. Валя огромная сила. Она молодец!” В Дагестан първия път като ме чуха, бях Балканская Валя и гайда.

След това бях Огромной голос и гайда. След това на Клинтън бях при гостуването му в София. Той два пъти ме целуна и ми каза: „О`кей”. И два пъти показа двата пръста на двете си големи мъжки ръце. В Мадрид пях с Георги Първанов, там при срещата им със Симеон Сакскобургготски, с кмета на Мадрид, в Кейптаун с посланика Кисьов… На много, на много хора съм пяла. Не мога да ги помня всичките, защото съм 50 години по сцените…

- Вие сте били сред любимите певици на Тодор Живков?
- Той уважаваше и обожаваше артистите действително. И създаваше подходяща атмосфера, имаше чувство за хумор. С него имаме интересни случки.

Ще разкажа за една такава в Правец, в „Шатрата”. Мина програмата, аз съм с Христина, с бай Георги Масорлиев, Бог да го прости… Тъкмо сядаме на масата след изпълнението и докато седнем, Живков се изправи и каза: „Абе къде отидоха тия двете родопчанки? Къде изчезнаха от сцената?” И се изправяме като войници, естествено. И той вика: „Абе я елате сега при мене!” Тръгваме към него. Той: „Сега коя песен ще пеете?” Ние двете – която кажете, другарю Живков. Той: „Абе в Родопите нямате песен за работа. Имате една „Тръгнал Тодор на гурбет да отива…” и Живков с възхищение поде: „Брей, брей, брей... Тръгнал, ама не си е свършил работата и се върнал”. Ние запяхме в това време „Тръгнал Тодор” и Тато се изправи и се хвана на хорото.

Охраната го вардеше и гардовете му направиха забележка: „Другарю Живков, не може да играете хоро”. „Абе оставете ме и мен един път моята душа да отдъхне, макар че не съм работил. Оставете душата да ми да отдъхне”, рече им той.

Всеки се опитва като Живков да има добро отношение към артистите, ние не можем да бъдем черногледи. Управляващите нямат сега тази възможност. Родината се поохрачи, няма работа и трябва да имаме търпение. Къща да почнеш, не можеш за два-три дена да я вдигнеш.

- А вашата къща изгоря...
- Е, да! Но аз имам тежки периоди. Нали моят баща беше на фронта. Купонна система, а ние в нашето семейство сме деца от двама бащи и въпреки това гладни не сме седнали на софра. Не! Гледаше ни вторият ни баща. И съм му изказала хиляди благодарности, че прие майка с две деца и ни отгледа. Още две сестри имам и един брат – ние нямаме разлика, че сме от двама бащи. Едната ми сестра е в Костинца, другата живее по течението на Арда. А истинският ми брат е в Смолян.

Страшно много се обичаме и уважаваме. Често се събираме, споменаваме някои неща и плачем. Брат ми е три години по-малък от мене. Голямо семейство имам - три деца, петима внука, двама правнука и сега чакам трето правнуче.

На моя рожден ден булката (съпругата на внука на Валя – б.а.) почна деветия месец.

- Вярно ли е, че живеете със 140 лв. пенсия?
- Е, такава е пенсията, такива са били заплатите. Не можем да се оплачем, ние сме били на малки заплати...

Вижте видео:

Валя Балканска - "Излел е Дельо хайдутин"

Интервю: Мария Друмева

Снимка: Bulphoto