Яна Титова: Защо да не снимам в Италия това лято?

Яна Титова е носителка на „Аскеер” за изгряваща звезда за ролята си в „Три сестри” на Крикор Азарян.

В края на 2010 г. тя беше номинирана от сп. GRAZIA за Жена на годината заради ролите й в успешни постановки като „Полет над кукувиче гнездо”, както и заради трите й роли в нови български филми. Яна играе в тийнейджърския „Лов на дребни хищници” на Цветодар Марков.

На 28 януари ще я видим и в „Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов, където си партнира с Иван Бърнев и участва в гореща любовна сцена. Яна Титова играе и в дългоочаквания дебют на Валери Йорданов „Кецове”, който разказва за група приятели, почиващи си от проблемите на големия град по девствените плажове на Карадере.

Актрисата не се спира дори на 31 декември и посрещна Нова година в Народния театър. Часове преди полунощ тя беше на сцената за поредното представление на „Полет над кукувиче гнездо”.

- Какво си пожелавате за новата година?

- Пожелавам си да има кино и театър. Да съумеят най-вече хората, които ни управляват, да запазят това изкуство, защото все още има какво да кажем.

- В рамките на няколко месеца излизат на екран два филма, в които играете. Как ще сравните ролите си в „Стъпки в пясъка” и „Лов на дребни хищници”?

- Ами те са много различни. „Стъпки в пясъка” ни връща малко назад във времето и героинята ми изисква съвсем различен стил на игра. Става въпрос за любовна история. Докато „Лов на дребни хищници” е тийнейджърски съвременен филм. Аз не съм тийнейджър и ми беше много интересно как да направя героинята си максимално адекватна на това, което се случва в момента. Беше голямо предизвикателство за мен. Просто наблюдавах хората и гледах да съм максимално истинска, както и детска по някакъв начин, защото смятам, че детското все още си го нося в себе си.

- Влияе ли ви тази нова слава? Номинираха ви и за Жена на годината.

- Честно казано, аз това не го усещам много. Просто ходя по някакви събития повече, отколкото преди съм ходила, нищо повече. Това е суета, която на мен лично много не ми харесва. Но все пак това, че са ме номинирали, че съм влязла в полезрението на тези хора, ми е адски приятно. Като цяло не мога да кажа, че славата ми се отразява. Не гледам на себе си по по-различен начин, отколкото преди.

- В „Стъпки в пясъка” беше първата ви голяма кинороля. Как се чувствахте по време на снимките?

- Да, това ми е първата роля. Беше адски вълнуващо, защото много се надявах да ме изберат за този филм. Всеки ден стоях до телефона и чаках да звънне.

Спомням си, че правихме проби с камера точно на рождения ми ден и аз реших, че това е много добър знак.
Страхотно е човек да снима и особено, когато попадне в такъв екип, в който всички са съмишленици и правят всичко адски честно и с душите си. Винаги ми е много трудно да се разделям с такива колективи и слава Богу ми се е случвало да работя с такива хора неведнъж.

- Как приехте еротичната сцена в „Стъпки в пясъка”?

- Трудничко я приех. Не съм я оспорвала пред Ивайло, защото страшно много му вярвах, пък и в крайна сметка това е любовна история и трябва да има такова нещо. Затова и никога не съм го обсъждала. Страшно ми беше и много се притеснявах. Спомням си, че ядях само зеленчуци по едно време, за да вляза във формата, в която си бях наумила. За да се чувствам колкото се може по-комфортно в тялото си, два месеца ядях само зарзават, беше много смешно. И подейства.

Спомням си, че Ивайло ми каза, че ще бъде адски красиво, че няма да се вижда много от мен, ще бъде по-скоро усещане на красиви кадри, че осветлението ще бъде топло. Разбрах, че когато се снима такава сцена, никой не гледа на теб като на Яна, която сега се съблича, а просто като на човек, който трябва да свърши тази работа. Екипът се отнасяше много професионално.

- Каква ще бъде ролята ви в „Кецове”?

- На снимките имаше страхотна атмосфера. Ние снимахме на морето и аз се притеснявах, че тази атмосфера, която си създадохме, няма да се пренесе върху лентата. Защото ние там си бяхме като приятели. Слава Богу атмосферата я има и във филма.
Аз играя поддържаща роля – едно момиче от Пловдив, на жаргон – абсолютна кифла, която попада сред къмпингарите на Карадере, но не е за там. Ролята ми беше много близка, защото и аз съм била такъв тип момиче. Преди да започна да се занимавам с театър, бях съвсем различна.

Всичко това ми беше много познато и въобще не усещах, че играя. Беше сякаш съм се върнала няколко години назад. Въобще нямах усещането, че работя. Просто нещо си говорим, а то всъщност е по сценарий. В един момент човек там изпада в такова безвремие. Много красив филм и много истински.

- Запалихте ли се по този начин на живот? С ходенето на палатки и къмпинги на Карадере.

- Много. Преди все ходех по хотелчета – да ми е комфортно. И като отидохме на тези снимки – ами че то е страхотно. Там, където бяхме, няма хотели, заведения, там си просто ти и природата, морето, няма нищо друго. И тази година ходих през лятото. Мисля, че само така човек може да си почива. За догодина вече знам как да си направя лагер, как да си инсталирам някакви неща, да си направя да ми е удобно на плажа. Там нищо не ти трябва. Освен това няма обхват, което е супер.

- Спечелихте "Аскеер" за ролята си в „Три сестри” на Крикор Азарян. Какво си спомняте за него?

- Крикор Азарян ми показа какво наистина е театърът и какво трябва да бъде. Какво трябва да става вътре в теб, докато си на сцената, докато играеш. Той ме научи не просто да правя нещо, а да съм това нещо - не просто да играя. Той винаги ни казваше – ако нямате какво да кажете, по-добре не излизайте на сцената. Ти трябва да си максимално истински и заразителен и да знаеш, че това, което героят ти иска, и ти го искаш. И като казваш нещо, просто да знаеш защо го казваш.

- Кои са любимите ви холивудски актриси?

- Много харесвам Мерил Стрийп, Натали Портман и Кейт Бланшет. Много различни са, но някак си всяка от тях по различен начин достига до мен и до повечето хора. Не се стремя да следвам никого. Искам да бъда себе си, но това не ми пречи много да харесвам актриси и да си мисля, че някой ден ето така и аз ще успея да предизвикам някакви усещания у хората, които ме гледат. Искам просто да бъда истинска в това, което правя.

- А може би ще стигнете и до Холивуд?

- Защо не? Аз не си поставям никакви граници. Слава Богу срещнах един човек, който ми показа колко широк може да бъде светът. Веднъж ходих в Италия на почивка и докато бях там, обикалях агенциите и им давах мои снимки. Те в началото много странно ме възприеха. Обаче в една от агенциите започнаха да проявяват интерес. После се оказа, че това е много сериозна агенция и представлява Ралф Файнс и всякакви холивудски звезди за Италия.

Искаха да ме викат на кастинг за филм. Всичко е възможно и колкото по-малко граници си поставяш, толкова повече неща можеш да свършиш. Някой ден, разбира се, може да отида. Нищо при мен не е окончателно. Сега съм в Народния, чувствам се страшно добре и се надявам това да продължи дълго време. Но защо пък не през лятото да ходя да се снимам в Италия?

Източник: в. "Новинар"