Боряна Баташова: Бяхме отнесени от вихъра

Боряна, съпругата на Андрей Баташов, се съгласи да говори за него 20 дни, след като изключителният актьор напусна грешния ни свят и се пресели в Рая. Младата дама се извини, че понякога обърква времената, защото за нея Баташов остава винаги в сегашно.

- Боряна, как се запознахте с Андрей?

- Една вечер с колежка отидохме да се забавляваме в столичен клуб. Андрей беше там с негова компания, за да празнуват получаването на награда от Салона на изкуствата за първото издание на "Магията на българския танц". Те си бяха на тяхната маса, ние - на нашата. Нямахме нищо общо. В един момент той стана, тръгна към мен и ме покани да танцуваме. Аз отказах. Обясних му, че не мога да приема, защото съм обещала да изпея нещо. Той съвсем естествено помисли, че се шегувам. Че се измъквам по леко странен, но все пак тактичен начин. Но и друг път бях хващала микрофона, музикантите там бяха наясно, че се справям добре.

- Сигурна съм, че за него това е бил първият знак, защото той пееше като змей.

- Определено. Дори имахме идея да направим диск с наши любими дуети и да го подаряваме на приятели - ей така, за купон, по някакъв готин повод. Но за жалост не се получи, нямахме време. Та след като приключих с песента, той отново дойде - страшно изненадан. Не само от това, че съм му казала истинската причина, поради която не съм му обърнала достатъчно внимание, а най-вече, защото му хареса да слуша гласа ми. Виждайки ръката ми, докато пушех цигарата си, каза: "Няма начин да не сте родена в първата десетдневка на септември".

Прозвуча ми невероятно, защото имам рожден ден на 8 септември, а той, виждайки само дланта ми, го е разбрал. След това толкова бързо се завъртяха нещата, че нямаше време да се замислим - кой как е реагирал, кой пръв какво е усетил. Беше едно голямо торнадо. Докато разбера какво се случва, две седмици по-късно вече живеехме заедно
После се сгодихме, а малко по-късно се оженихме. Носехме се две педи над земята. Дори не искахме, не се стремяхме да осъзнаем какво правим.

Всичко беше импулсивно. Крояхме планове за бъдещето, но въпроси от сорта на "Какъв ще бъде съвместният ни живот?" и "Как и дали ще се разбираме", не сме си задавали. Емоциите и страстите бяха съвсем различни. Бяха ни завладели максимално. Бързахме. Бяхме отнесени от вихъра.

- Той как се мотивираше, че се е влюбил от пръв поглед? Андрей беше и остава голяма звезда. Не си губеше ума лесно.

- Приемаше, че всичко това е знак от Съдбата. И двамата бяхме категорични, че на този свят няма нищо случайно. Фактът, че той е актьор, а аз работя в банка, се оказа без значение. Едно от най-хубавите неща на връзката ни беше, че всеки имаше своя територия. Може би по-късно той щеше да се опита да ме убеди да премина в неговата, но не се хвърли веднага да ме променя.

- Как ти предложи да се ожените?

- Беше много романтично! Отидохме в прекрасен ресторант и Андрей поръча шампанско. Без дори да разбера,
бе пуснал годежния пръстен в чашата ми. Наистина беше прекрасно. Представяхме си по идентичен начин сватбата - малка, спретната и стилна.

- Твоето семейство хареса ли го?

- Че кой можеше да не го хареса?

- Ти кога го видя за първи път в театъра?

- Две години преди да се запознаем - в "Секс, наркотици и рокендрол". За жалост, не успях да гледам повечето от неговите спектакли. Бяха ги свалили - никой не разбра защо. Нито той, нито приятелите ни, нито публиката. Тези, които са ги свалили, си знаят най-добре. Но пък ние бяхме непрекъснато заедно, така че той всичко ми изиграваше.

- Тогава, когато беше в Театър 199 на "Секса", какво си помисли за него?

- Какво друго, освен "Боже, какъв мъж - талантлив и красив!". Но веднага си дадох сметка, че около него вероятно винаги е пълно с много жени. Оказа се, че той е може би най-моногамният мъж, когото познавам. Обратно на това, което си мислят хората. Когато е с някой, е само с него. Така беше и с приятелите си. Свидетел съм, че много държеше на тях.

- Кога те представи на майка си?

- Две седмици след онази вечер в клуба. Дорето ме прие невероятно добре. Разбирахме се и продължаваме да се разбираме прекрасно. Веднага казах на приятелките си, че съм случила на свекърва. Андрей само й беше казал: "Това е тя". Майка му е интелигентна и фина жена. Винаги е искала той да е щастлив, така че нямаше как да не ме приеме. Е, предполагам, по-точно - надявам се, че и аз имам някаква заслуга за това тя да ме харесва.

- Какво обичахте да правите заедно?

- О, какво ли не! Най-много - да пеем. В къщи - с часове, без да ни омръзне нито за миг. Всевъзможни парчета - като започнем от Нанси и Франк Синатра и стигнем до много други. Любовта към музиката толкова много ни обединяваше! Доста се образовах покрай него. Събирахме се с приятели - най-вече с Диана и Васко. Грабваха китарите и нищо друго не ни интересуваше. Прекрасни изживявания, които остават завинаги. Луди киномани сме. Обожаваме "Град на ангели" с Никълъс Кейдж и Мег Райън.

- Научи ли те на руски романси?

- Направи ме още по-голям фен на "Любе". Въпреки че в училище не съм учила руски език. Не беше лесно, но започнах да навлизам и да се справям прилично заради Андрей. Вече съм много навътре с творчеството на Висоцки.

- Бяхте ли на сватбено пътешествие?

- Не, така и не успяхме да го сместим в графика ни. Импровизирахме.

- Кога планирахте да имате деца?

- Ако се беше случило веднага, сега може би всичко щеше да е различно. Андрей
мечтаеше първо за дъщеря. Но Господ реши друго.

- Беше ли започнал вече да работи върху последния си моноспектакъл "Влез в час"?

- Гого Даскалов, който си отиде от тоя свят преди Андрей, му беше оставил последния си превод. И Андрей искаше да го постави на всяка цена. Просто изчакваше удобен момент и място в афиша. Много пъти ми изиграваше текста. Беше нахъсан.

- Как комбинирахте ангажиментите му в парламента и удоволствията?

- Андрей винаги е бил много отговорен човек. Никога нито за миг не си заряза работата. Всъщност разбрах, че е депутат едва седмица, след като се запознахме. През ум не ми минаваше дори. Но ходеше всеки ден на работа в Народното събрание.

- Разказваше ли ти какво се случва там?

- Без подробности. Но бързо разбра, че не може да направи всичко онова, което много му се искаше. Беше тъжен, след като стана ясно, че няма да му го позволят. Обясни ми, че е влязъл в политиката, за да подкрепи своята гилдия и най-вече заради вярата в Негово Величество Симеон II. По един или друг начин постоянно го стопираха и се чувстваше непълноценен. Разработваше проект как да бъде осигурен достъпът на инвалидите до различни институции. И понеже Андрей е изключително чувствителен, трудно приемаше, че нещо толкова полезно е зациклило.

- А по това време започнаха да падат и представленията му...

- Ужасно навътре приемаше събитията. Но нямаше как да не бъде толкова раним - затова беше толкова велик актьор. Преживяваше болезнено действителността. Това малко или много започна да се отразява и нашите отношения. По никакъв начин не можех да му помогна, защото трупаше всичко вътре в сърцето си. Опитвах се да го разведрявам. Надявам се да съм успявала поне малко. Но горчивината оставаше. Пък и в крайна сметка той си е доста труден характер. Андрей винаги се е държал добре с всички и малцина бяха тези, които подозираха какво бушува в душата му. Сложен, ужасно сложен. Това му изиграваше лоши шеги. Допълнително помрачаваше всекидневието му. Когато крайният му понякога идеализъм се конфронтираше с реалността, резултатът беше мрачен.

- Ревнуваше ли те?

- Ще излъжа, ако кажа "не". Аз пък бях горда, че го харесват толкова много жени. Че имам такъв мъж до мен и че всъщност аз съм неговата съпруга. Изпитвах удоволствие, че дамите му отправят погледи, изпълнени с възхищение и дори с желание. Не го ревнувах и защото никога не ми е давал поводи.

- Е, ако един аристократ не ревнува...

- В крайна сметка не това го сломи. Съсипа се, когато разбра, че постоянното спъване в политиката и в театъра е съвсем тенденциозно.

- Как си го обясняваше?

- Със завист. Как да получи възможност да се изяви, когато ще стане ясно, че е по-добър от някой друг? Имаше една фраза: "Държат се така, все едно, че ме няма".

- Андрей обаче никога и по никакъв начин публично не каза нищо лошо за никого...

- Знаеше, че подобно поведение и говорене е бумеранг.

- Ти разбираше ли го правилно?

- Имахме много общи неща в характера си. Дори прекалено. Гледайки се един друг, все едно, че се виждахме в огледало. Но понякога това, което е отсреща, не ти харесва. Аз бях така с него, той беше така с мен. Нито един от двамата нямаше как да скрие отрицателното у себе си.

- Ти какво се опитваше да бориш у Андрей?

- Пристъпите на самосъжаление, които му се отразяваха много зле. Приемаше несгодите крайно тежко. Опитвах се да го държа на повърхността. Да променя начина, по който виждаше нещата от всекидневието. Убеждавах го, че нищо не е провалено, че всичко предстои. Че не бива да се обръщаме назад и постоянно да говорим, че нещо не е станало. Но Андрей потъваше в негативните факти. За жалост, не успях да се преборя. И това започна да клати отношенията ни. Защото на моменти той се настройваше отрицателно към усилията ми да го променя в тези му вярвания.

Сякаш не искам да му помогна, а му натрапвам мнението си, философията си, желанията си. А всичко, което съм правила, е било за негово добро. Виждах, че отровата го изяжда отвътре. И не можех да се помиря. Бях убедена, че Андрей можеше и щеше да направи страшно много неща в бъдещето. Но вече беше заел позицията "Ти не ме разбираш!". Постарах се да превърна минусите в плюсове. Те остават.

- Кога реши да го напуснеш? В кой момент у теб задейства инстинктът за самосъхранение?

- Казах на Андрей, че да се съберат двама души, трябват двама души. И за да се разделят, е същото. Всичко е 50 на 50. Никой не е виновен или невинен на сто процента. Всеки има грешки и недостатъци, никой не е идеален. Сега, обръщайки се назад, вярвам, че съм опитала всичко, за да съхраня положителното между нас. Може би това беше една от най-големите причини да се разделим - еуфорията и любовта да останат непокътнати. Никой и никога да не може да ни ги вземе. Но понякога се случва така. Няма застраховка. Нито Андрей, нито аз сме лесни хора. Винаги обаче сме туширали противоречията.

- Светските клюки пречиха ли ви?

- Повече на него, отколкото на мен. Той усещаше постоянно погледите, непрекъснато чуваше приказките зад гърба ни. Докато аз нямах сетива за тях. Поемаше целия негативизъм, който го разяждаше.

- Как преживя мига, в който ти се изнесе от дома му?

- Беше тежко и за двамата. Като че ли не разбра защо си тръгнах. А може би аз не намерих точните думи, за да му обясня. Той е личност на полюсите. Приема всичко на живот и смърт. А аз бях много млада и зелена, учех се в крачка. Разбира се, това не оневинява грешките ми. Но му казах: "Искам си човека, с когото се запознах! Искам да бъдеш отново този, в когото се влюбих! Върни ми стария Андрей!"

- Говорихте ли за развод?

- Да. Даже се шегувахме, че ще бъдем образец на разведена двойка с прекрасни отношения

- Когато си отвори очите от комата обаче, ти беше до него?

- Да. Бях там. В началото погледът му беше по-мътен, но после - съвсем ясно ме видя. Осъзна го категорично. Дори го накарах да каже трите ми имена и той го направи. Въпреки това обаче Диана, нашата приятелка, го запита: "Искаш ли тя да е тук до теб?" И той отговори: "Естествено". Много съм благодарна за всичко това, което преживяхме през последните дни от живота му. Иначе нямаше да си простя никога. Успях отново да говоря с него, да се смея с него, да му кажа толкова много неща. Благодарна съм на д-р Симеонов от "Токуда", който го върна от онзи свят, за да преживеем заедно тази седмица. Да се сбогуваме.

- Когато му извадиха тръбата от гърлото, отговаряше ли ти?

- Трудно, но го правеше. Когато дойде напълно на себе си, поиска китарата си. Майка му даже му занесе mp 3-та, за да слуша "Любе". Всякак се опитвахме да повдигнем духа му. Шегувахме се. Не се държахме с него като с болен човек. Мъчехме се отстрани да изглежда така, като че ли нищо не се е случило. Бяхме готови за всякакво шоу. Чувството за хумор не го напусна и в най-лошите моменти. Последния път, в който го видях, беше буден. Помоли ме за студен чай и тръгнах да му купя. На излизане му козирувахме с Диана: "Разрешете да напуснем!" Той събра сили и с подходящата гримаса отговори: "Свободно!"

- А по вестниците се изписа какво ли не...

- Нямам думи! Небивалици, болни фантазии! Не правят чест на никого! Андрей е артист, който винаги се раздаваше на своята публика до край. Затова и изгоря. Неслучайно казваше: "Ей, този български народ му е толкова лесно да се обедини "против", а му е толкова трудно да се обедини "за". Написаха, че е умрял от СПИН. Че като излязъл от комата, казал, че там е страшно и черно. Пълно безумие! Но има Господ - той всичко вижда.

- Сега на дневен ред е темата за имотите...

- Не се омъжих за Андрей заради апартаменти или банкови сметки. Дори когато коментирахме развода, не е ставало и дума за делене. Нито за миг не съм имала намерение да искам каквото и да било. И сега ще бъде така - нямам никакви претенции.
Не си отиде длъжник. Всички сметки с "Токуда" ще бъдат уредени - парите, събрани от "Байландо", плюс тези от сметката, която бяхме открили за него. Слава Богу, има и добри хора.

- Виждаш ли се с майка му?

- Да, опитвам се да я подкрепям. С каквото мога да й помогна, ще го направя. Нейната мъка е най-голяма. Но за нас двете винаги ще си остане жив - усмихнат, талантлив, съпричастен към болките на хората, изключително забавен. Въпреки че сега сигурно забавлява една друга публика - тази в небесния театър. Вярвам, че е на слънчево и достойно място и че никога няма да бъде забравен.

Източник: в. "Стандарт"