Светлана Василева: Аз съм единствената Гонзовица!

Как се става звезда за нула време? Първо - трябва да си хубава. Второ - да се снимаш за еротично списание. И, трето - името ти да стане синоним на ходещ скандал. Тя отговаря на всичките условия.

Най-много около нея се разшумя покрай прякора Гонзовица и когато май беше нарекла Николета Лозанова “дневно чудовище” и “пластмасов софтуерен продукт на фотошопа”.

Днес късо подстриганата блондинка от Търговище твърди, че никога не е обиждала късо подстриганата брюнетка от Пловдив. Със сигурност обаче двете играят денонощно завързано дерби на зеления терен. В смисъл - умират си да спят с футболисти... Резултатът е тайна.

Светлана определя себе си като нормално, много доверчиво момиче. Дотолкова доверчиво, че пуснало у дома си врачка, която й "развалила магия", като й отнесла куп пари, бижута, че и... златна “Нокиа”.

- Преди дни се снима в първия си фолк клип - новата песен на Ерик.

- С него сме приятели отдавна и той ме покани, което много ме зарадва. Много го харесвам и като човек, и като певец. А ми харесва и песента.

- Задължително ли за да успее един клип, трябва в него да има хубава мадама?

- Според мен във всеки клип трябва да има поне една хубава жена. За да украси и клипа.

- А ти харесваш ли се?

- Всяка една жена трябва да има малко поне самочувствие, да се харесва. Смятам, че имам нормално самовучвствие, не прекалено.

- Намираш ли си кусури пред огледалото?

- Всеки си намира. Няма идеални хора.

- Като например? Какво не си харесваш външно...

- Няма такова нещо...

- И на това му викаш умерено самочувствие?!

- Ха-ха-ха - и да има нещо, защо трябва всички да разбират и да се вторачват натам. Но не седя пред огледалото и да си казвам: Ле-ле колко съм прекрасна!

- А вътрешно има ли нещо, което би поправила?

- Ами да - характера не си харесвам донякъде. Щото съм много доверчива, много вярвам на хората и много бързо се доверявам. Това ми е голям минус.

- Много опасна комбинация - толкова красиво момиче и толкова доверчиво в тия сложни времена... Яла ли си шамари от съдбата заради това?

- Ооо, да! Много! И то много големи и болезнени. Взела съм си някаква поука и се надявам вече да не ям.

- Как се изправяш на крака след това?

- Е, как... С помощта на истинските приятели до мене.

- Имаш ли такива? И тя сред тях ли е?

- Ми, мисля, че е сред тях, да. Доверявам й се много.

- Покрай пререканията с Николета тя каза, че всъщност не си дори плеймейтка, а си само някакво момиче на месеца. Кажи ми какво точно си?

- Все едно аз да кажа, че тя не е “Мис Плеймейт” . Аз станах “Мис Плейбой 2009”. Може с по-големи буквички да го напишеш, че да го види...

- Как станаха тези скандали?

- Аз просто си казах мнението, каквото има всеки един човек. Тогава коментирах Николета и Златка. Преувеличиха моите приказки - аз казах, че Николета за мен е красива жена, но ми е леко изкуствена. Докато Златка също е красива жена, но е много по-естествена. Аз харесвам естествените величини... Не тези, които наблягат най-вече на грима, толкова много на фотошопа, на тези неща... Красива е - никога не съм казвала, че е била чудовище ли... каквото бяха я нарекли.

- А какви мъже харесваш?

- Ами какви... Мъже, които имат визия на мъж. Като ги видя, да са мъжествени. И изцяло да е истински мъж. С хубаво оформено тяло, с него да ми е интересно...

- Пък бентлито не пречи?

- Кое?

- Бентлито?

- Ми, не пречи. На кого му пречи?! Той, щом е истински мъж, то това му поддържа самочувствието - хубавата кола и хубавият часовник. Нищо друго. Но харесвам мъжете със спортни тела - футболисти.

- Каква е историята с Гонзо?

-Ами с Гонзо... Много добър приятел...

- Ти си “найсетата” манекенка, която го казва. Явно наистина е чудесен приятел тоя човек!

- ... Но аз съм единствената Гонзовица! Което е забавно. Дори не ме и обижда, като го прочета някъде. На него не знам дали му е забавно, но и той се смее на тези неща, дето ги пишат.

- И все пак?

- С Гонзо ме свързва само това име Гонзовица - нищо повече. И едно приятелство. Това е.

- Ходиш ли по мачове?

- Да, но само на “Левски”. На други мачове няма да отида.

- А националният отбор не те ли вълнува?

- Ами, не - там няма кой да ме вълнува.

- Да го разбирам, че не си падаш по Валери Божинов, Ники Михайлов и Благо Георгиев?

- Не, не, не... Харесвам ги, нали, но не са моят тип. Това за мене не са мъже - това са едни манекенчета. Аз харесвам мъже тип Гонзо, Балъков, Матеус, Стоичков... Това са истински мъже...

- Чичо Митко Пенев...

- Да, Пенев също...

- Митко Пенев?

- Аааа - не! Бойко Борисов също харесвам, Емил Кошлуков...

- Ти си сравнително отскоро в София, какво мислиш за т. нар. ни хайлайф?

- Мисля, че хайлайф в България няма. И след като го няма, няма какво да мисля за него. Който поиска в България, може да стане звезда.

- Не смяташ ли, че славата у нас идва малко бързичко?

- За всеки е различно. Зависи кой как се ориентира и как си го направи. На някои това им е целта. Докато някои, дори без да искат, стават известни. Например аз никога не съм предполагала, че толкова бързо може да стане.

- Едно списание и няколко скандала?...

- Не мисля, че тръгна толкова от списанието, колкото от тези скандали - Гонзо и всички тези футболисти... Дори аз самата, ако го исках, съм сигурна, че нямаше да мога да го направя.

- Ако плащаше на пиарка, нямаше да постигне този ефект.

- Абсолютно - нямаше да постигна този ефект, който постигнах сега. Ако съм го мислила, ако съм го правила, нямаше да стане така. Но засега славата ми харесва - забавлявам се много...

- Как мислиш да я впрегнеш, да я ползваш?

- Ами в момента правя две неща, които, като им дойде времето, ще разберете. До месец може би. Нека кажем, че е проект, свързан с мода и музика. Много добро нещо, което, сигурна съм, ще ми помогне много.

- Но явно не ти се казва още. Суеверна ли си?

- Много.

- Колко?

- Прекалено. Гледачки, икони.... Много често ходя по врачки.

- Браво, поздравявам те за това решение! Единственото, което може да станеш, е по-бедна, а не по-информирана за бъдещето.

- О, патила съм си много от гледачки. В собствената ми къща ми взе златата.

- Ама от тия, дето развалят магия, като ти събират скъпоценностите в кърпичка?

- Да! Имала съм магия, сложи ми едно яйце... Някой ме урочасал, дори съм щяла да се разболея от много голяма болест и да умра! Събра - злато, сребро, даже имах една “Нокиа” от тая златната...

- И нея ли й даде?!

- Ми, да! Вика - този телефон може ли да ми го дадеш, той също има магия на него... Аз злато много не обичам и не нося много. Но каквото имам и от нашите - всичкото й го дадох. Пари ми взе страшно много, между другото. И това в собствената ми къща, разбираш ли?! Ако влезе крадец, няма да може така да ме ограби.

- Е, как я пусна у вас?

- Аз, както ти казах, много вярвам на хората - просто се доверих. Една приятелка ми каза и аз й се обадих, поканих я вкъщи, тя дойде... Почна да ми гледа. Дадох й и няколко чифта дрехи, обувки.

- Ела, вълчо, изяж ме... Сега какъв ти е телефонът?

- Айфон.

- Какви дрехи обичаш?

- Любимата ми марка е “Кавали” - и за бельо, и за дрехи. И “Роко Бароко”.

- Как ти звучат думите “съпруг”, “дете”?

- Всяка жена иска да има дете. Но ще мисля, когато срещна подходящия човек.

- Т. е. песента “Жени ми се, мамо” не ти е на дневен ред?

- Не, не. Имам още да си живея. Не съм се наживяла достатъчно. Но иначе винаги съм мечтала да бъда футболна съпруга.

Източник: в. "Труд"