search icon

Любопитно

Мариус вгради сянката на Каралийчев в шедьовър

Още когато направи „Сътресение” по Хайтов, Мариус бе споделил, че търси в родните корени спасение от собствените бесове и упование в неуютния модерен свят

Преди години маестро Емил Чакъров беше казал, че ако диригентът изпълняваше „на сухо”, без музика, всички ония неистови движения, които предполага „пълководството” на една опера, той вероятно би паднал мъртъв в средата на трето действие.

Подобно е усещането, когато гледаш Мариус Куркински в неговия нов моноспектакъл „Български разкази”: ако у него не звучаха гласовете на предците, актьорът навярно би рухнал на сцената, макар този опус от час и 15 минути да е далеч от времетраенето на който и да било Вагнеров сюжет.

Още когато направи „Сътресение” по Хайтов, Мариус бе споделил, че търси в родните корени спасение от собствените бесове и упование в неуютния модерен свят. Сега го е намерил в пъстра мрачно-слънчева тъкан с фолклорни мотиви, в която е вплел народната приказка за Нероден Петко, няколко автентични селски разкази от архива на сп. „Родопи” и новелата „Росенският каменен мост” от Ангел Каралийчев. Паметта ражда надежда, категоричен е той.

С пригладени назад коси, в проста черна антерия на фона на черните завеси в дъното на сцената, Мариус с невероятната обсебеност на жрец преминава през персонажи и състояния, водейки зрителя към катарзис. Започва с мажорните гами, когато се глуми с човешката глупост и нашия си, български, адет да вършим нещата все по трудния път вместо по нормалния и лесния, за да стигне до трагичната притча за строителя майстор Манол, вградил в мост сянката на любимата.

Именно виртуозната стилизация на Каралийчев по познатата легенда е поантата на представлението, формулираща по изключително фин и поетичен начин вечните дилеми на твореца: за цената, която плаща, за да се докаже, и доколко оправдани и простими са жестоките жертви. Тълкуването на подобен казус минава през сърцето на Мариус и той със свръхчовешка отдаденост го превръща сякаш в лично изповедно откровение с днешна дата.

В моноспектакъла, копродукция на Драматичен театър – Пловдив, и продуцентска къща „Артишок”, звучи авторската музика на Емилиян Гацов-Елби и песента „Вградена невеста” в изпълнение на Мистерията на българските гласове. Два пъти месечно постановката ще гостува на голямата сцена в столичния Сатиричен театър –традиция, вече „циментирана” от други култови солови спектакли.

Снимка: Георги Вачев

 

Свързани новини