search icon

Съдби

Денис Ризов: Реших да си направя Америка в България

Баща ми беше партиен секретар, но нямаше възможност дори да си купи кола - аз му купих последната.

Истинското име на Денис Ризов е Даниел. Мислят го за милионер, богаташ, но самият той се представя просто като музикант, басист и един от основателите на рок група "Ахат".

След демократичните промени Денис заедно с Димитър Ковачев-Фънки и Иван Несторов-Амебата правят най-успешната продуцентска компания - "София Мюзик Ентърпрайсис".

Паралелно Ризов развива мащабен бизнес. Притежава звукозаписната и продуцентска компания "Хърбър Айлънд Рекърдс".

Създател е и на първото затворено селище от американски тип в България. От брака си с Наталия Симеонова има най-голямата житейска печалба – 10-годишната Виктория, която му е одрала кожата.

- Денис, знаеш ли, че от НАП снимаха с хеликоптер отгоре селището ти и правят люти данъчни проверки за това дали не само ти, но и останалите особено богати хора в България, си плащат редовно данъците? Ти изряден данъкоплатец ли си?
- Знам, но няма от какво да се притеснявам. Тези проверки за мен са нещо безкрайно познато. Всичките ми компании са доста често проверявани на всякакви нива, така че съм напълно спокоен. Да, изряден съм, плащам си данъците. Никога не съм се занимавал с незаконен бизнес, не съм търгувал с държавата и не вярвам някога да ми се случи.

- Как успя да построиш първия затворен комплекс в България, който е пълно копие на тези, които има във Флорида - за това трябват не много, а ужасно много пари?
- Да, за времето си беше прекалено смела инвестиция, но аз я направих. От днешна гледна точка обаче не е нищо особено. Чувам, че другите комплекси, дето други са построили след мен, са не милионерски, а милиардерски - с хеликоптерни площадки, с езера...

- Всъщност как ти хрумна да правиш такова милионерско селище?
- Просто защото много ми харесва животът в Америка. Много често ходех в Щатите, но тъй като не исках да живея там, реших да си направя Америка в България.

Исках да живея по подобен начин у нас и така се роди идеята за селището. Копирам изцяло модела там, оградих едно място и сега като отидеш, се чувстваш наистина като в Америка. И духът, и правилата са същите. А повечето от хората, които живеят там, са ми приятели.

- Колко струва целият този комплекс... вероятно говорим за милиони?!
- В различните времена струва различно. Не мога да ти кажа с точност. Пък и не бива по хиляди съображения. Знаеш у нас как е, всеки ти гледа в канчето и мисли как да те прецака. Понякога си мисля, че е по-добре нищо да нямаш.

- Към днешна дата на колко възлиза състоянието ти – груба сметка?
- Нямам никакво състояние. Имам компании, които притежават недвижими имоти. Почти всички са ипотекирани, защото изтеглих кредити, за да инвестирам в телевизионни студия и техника. Кризата засегна този сектор и, естествено, това се отразява на всички. Благодарен съм на обслужващата ни банка за разбирането, защото доста често закъсняваме с плащания на лихви, но така е по време на криза. Работим много и резултатите не закъсняват.

Имам доста пари, но пак казвам - не съм ги вложил в банката, инвестирал съм ги. Каквото ми е останало от 15-ината милиона долара, които съм направил през последните 10-ина години, съм вложил в недвижими имоти. Това е консервативна инвестиция, от която няма начин да изгубиш. Разбира се, случвало ми се е да инвестирам и в губещи начинания. Но аз съм пробвал какво ли не, просто обичам новите неща; нещата, които аз да направя за първи път.

Например първият магазин само за електроника в България беше мой. Тогава никъде нямаше такъв - продаваха се заедно уиски, сапуни и телевизори. Аз направих и първия специализиран магазин за телевизори на Попа. По същия начин се случи и с това първо в България затворено селище, което създадох.

- Интересното е, че преди години беше споделил, че колкото и много пари да изкарваш, не би искал повече да рискуваш здравето си – тогава беше получил някакви нерви в стомаха от стрес, които предизвикват постоянно хълцане. Сега обаче ми се струва, че отново си в бизнеса и трупаш милиони?
- Наистина имах проблеми със здравето - имаше един период, в който хълцах постоянно, а хълцането е условен рефлекс. Лежах в две болници - първо решиха, че имам херния на диафрагмата и ме изпратиха в Германия за операция. Там обаче решиха, че от такава няма нужда. Дадоха ми някакви хапчета и ми мина - оказа се, че хълцането се дължало на стрес. И да - отказах се, но виж, в Щатите, където съм често, правилата са други.

Аз не съм бизнесмен! Удоволствието да правиш бизнес е в това да печелиш много пари, но като ги спечелиш, то изчезва и повече няма смисъл да се напрягаш. Не съм бизнесмен, музикант съм, който е изкарал вече достатъчно, за да не се налага да работи, докато е жив.

- Връщайки лентата назад, кога започна да се занимаваш с бизнес извън музиката и как успя да забогатееш наистина толкова много?
- Не знам как точно да ти го обясня, но аз наистина не съм богат. Богат е човек, който има достатъчно пари, за да може да прави, каквото си поиска. На мен ми се налага да се съобразявам с прекалено много обстоятелства, затова не мога да се нарека такъв. Не е богатство например да имаш прилично жилище и кола.

Ако човек подходи чисто математически, може и да осъзнае, че циганите, които просят пред НДК, са далеч по-богати от много хора с мерцедеси, които им дават пари. Защото тези с мерцедесите имат огромни кредити и отговорности.

Ако ме видиш с куха китара на Орлов мост, да знаеш, че съм станал още по-богат.

- А как би коментирал мненията, че успехите ти едва ли не са плод на съдействието, което си получил от баща си, който преди 10 ноември е бил партиен секретар, кмет на Панчарево, както и бивш районен партиен секретар?
- Успехите ми са плод на съдействието и на двамата ми родители. Това не е свързано нито с пари, нито с много пари, а с възпитание, с личен пример. Да, баща ми беше всичко това, което изреждаш, но беше среден клас функционер. И както повечето умни хора навремето - партиен член. Работил е в Отечествения фронт, в ЦС на профсъюзите. Но със сигурност не е бил на позиция, от която да изкарва някакви забележителни пари. Той дори трудно си купи по онова време една лада, караше си я по време на демокрацията. Бил е кмет на Панчарево, но тогавашните кметове не са като сегашните. Имаше един период, в който се раздаваха земи - интересен период, но, за съжаление, баща ми вече не беше кмет. Той нямаше такъв начин на мислене.

Може би е могъл да закачи много, но не беше такъв човек и никакви облаги не доби от това, че е бил кмет примерно. Но той ми е помогнал много в моя строителен бизнес, но не както допускаш, а с много труд - като човек, който работи. Баща ми никога не е имал пари, за съжаление, и никога не е имал финансови възможности. И да ти кажа честно, малко ми е мъчно за него. Почина през 2001 година. Последната му кола аз му я купих, защото той никога не е имал възможност.

- Доколкото знам, една от компаниите ти - „София Мюзик Ентърпрайсис”, навремето е тръгнала благодарение на заем от 1000 долара, които Милена Славова ти дава?!
- Дa, абсолютно вярно, така е. В основата на "София Мюзик Ентърпрайсис" стои един заем от Милена Славова за 1000 долара, които тя ни даде, за да можем да си платим тогава наема, както и да вкараме три телефонни линии. Няма никакви "червени" пари, както се е писало неведнъж.

- С теб си говорим много откровено, кажи ми, покойният вече бос на ВИС Георги Илиев някога помагал ли ти е с пари?
- Не. Никога не сме имали такива отношения.

- Независимо от представата ти за истински богат човек, на практика ти си милионер…
- Нямам представа защо всички така си мислят за мен - че съм свръхбогат или дори милионер. Искам да ти кажа, че ако провериш внимателно, ако проследиш онова, с което се занимавам, ще разбереш, че съм собственик на едно студио, покрай което станах собственик и на няколко кредитни линии, които обслужвам много трудно. И това е всичко.

- Къде живееш сега?
- Принципно в комплекс "Макси", купих си апартамент там - готов, обзаведен, прилича на хотел. Тя и къщата ми в Тампа, Флорида, е същата. Нищо особено. Имам много музикални инструменти - китари стърчат отвсякъде, пиано, големи телевизори. Не си представяй някакъв кралски лукс. Много често плувам, когато съм си във Флорида - в къщата си там ходя 2-3 пъти в годината за по месец. Не се страхувам от крадци, тъй като тя се намира на един охраняем остров. И да има крадец, той първо трябва да доплува, за да открадне нещо, което пък после няма как да си отнесе, защото пак трябва да преплува.

- Колко ти излиза издръжката на тази китна къщичка във Флорида?
- Между 2 и 3 хиляди долара на месец!

Досие:
В родовете на баща му и майка му не живеят по-дълго от 62-63 г. (за някои девойки това сигурно е добре дошло!) Жената до Денис Ризов трябва да слуша задължително неговия тип музика и в никакъв, ама в никакъв случай да не признава, че е поклонничка на чалгата. В противен случай шансовете й при него ще са равни на нула.

Приписвали са му любовен роман с Цеци Красимирова. Наскоро медиите пък писаха, че му е хвърлила око и му е „фенка” дори жената без възраст – Лили Иванова.

Интервю: Анелия Попова, blitz.bg

Свързани новини