Мария Илиева: У нас гледат бельото, не изкуството

- Мария, чу се и се писа, че си се омъжила адски тайно, но мъжът ти ви разкрил във „Фейсбук”.

- Звъняха ми откъде ли не заради това. Ако интересът на журналистите беше толкова обстоятелствен по отношение на музикалните проекти в България колкото към това, което пише във „Фейсбук”, всичко щеше да си е на мястото. Много е важно нашите медии да разберат, че липсата им на интерес е пагубна за българските песен.

- И все пак кой е човекът, наистина ли сте женени?

- Не, разбира се. Казва се Славил Димитров. Той е един от най-талантливите ни млади диригенти, мой много добър приятел, имаме общи проекти. Просто променил статуса си във „Фейсбука” на „женен за Мария Илиева” като закачка.

- Това е начин медиите да обърнат внимание и на симфоничната музика...

-Да, това е един страхотен пиар за симфоничното изкуство, защото и без това в България много повече се гледа бельото на тоя и оня, отколкото изкуството.

­- Кой е човекът, който може да се похвали, че е гадже на Мария Илиева?

- Тези, които се хвалят, са много, повечето не ги познавам. Мисля, че в момента няма мъж, който да има тази чест (смее се високо и дълго).

- Готова ли си за семейство?

- Аз се чувствам все по-готова. Сега съм в момент от живота, в който съм направила нещо в кариерата си и мога да обърна повече внимание на себе си като жена. Да имам дом, семейство, деца, когато това ми се случи...

- Не се ли страхуваш, че многото ти ангажименти ощетяват личния ти живот в някаква степен?

- Аз правя това, което ме прави щастлива, винаги съм го правила. Никога не съм позволявала работата ми да наранява хората, които са до мен. А и когато общуването с някого те зарежда и ти дава смисъл, неволно се получава един изключителен баланс.

- Какво мислиш за социалната мрежа „Фейсбук”?

- Това е един мой много добре работещ промоционален канал. Социалните мрежи, въобще интернет, са с най-сериозния и не дотам развит потенциал за комуникация, за популяризиране на идеи.

- Наскоро взе отношения към т.нар. война между музикалните стилове.

- Изкуствено се насажда война между музикалните стилове, между ъндърграунда и популярната музика, между поп музиката и попфолка, някакви такива измислени конфликти и вражди се създават, за да се провокират евтини сензации. На мен като творец най-малкият проблем ми е колега, който изразява себе си чрез музика. Страшното е не музиката, а това, което стои зад нея като послание, като бекграунд, като морал, като страстите, които изважда навън.

- Какво ти предстои?

- Артистите на „Стерео стая” Боян, Криста, Мона стартираха успешно и сега започват едно турне, а аз вече активно обръщам внимание на себе си. Събота и неделя ще снимам видеото към новия ми сингъл, който на английски се казва I Like, на български още не сме му измислили заглавието. Той ще бъде представен първо в българската версия, естествено. Имам изключително талантлив млад режисьор от Швеция, който се казва Роберт Уау, имам много хубаво предчувствие за това видео, защото го направих с много приятели, дадоха си наистина сърцето, за да се случи то добре. Нямам търпение да видя какво ще се получи.

- Какъв е сюжетът?

- Няма да има някаква сложна сюжетна линия, по-скоро ще е в стила на парчето ­ ведро, весело, с много танци. Музиката повежда на едно място, което в крайна сметка се оказва едно жестоко парти, на което всички се събираме. Имам различни прически. Предизвикателството в новия ми клип е, че за първи път танцувам. Тренирам от доста време, много ми хареса. Хореографията е на Милен Данков, изключително благодарна съм за приятелството и помощта на Димитър Гочев от „Сиа”. Те доказаха, че това отчаяние, което беше обхванало българското кино, оптимизмът за българските качествени проекти, е било временно. Нали направиха „Стъклен дом”, „Мисия Лондон”.

- Кога излиза видеото?

- Догодина. Още няма име. Аз се научих да не бързам, въпреки че съм много нетърпелива във всичко. Искам да се случва веднага, на момента, по най-добрия начин, но научих, че понякога е много по-добре да изчакаш и дадеш време на един проект да се реализира по най-добрия начин, вместо да препускаш, гонейки някакви срокове.

- Не се ли отчайват младите артисти от лейбъла ти в тези трудни времена?

- Те са с изключителен дух. Това е една от причините да работим заедно. Много им е трудно. Те са абсолютно наясно, че в днешно време успехът не трябва да е някаква самоцел, а по-скоро следствие от много работа. На мен самата ми е трудно да вдъхвам вяра на тия млади хора, но те се справят.

- Защо се захвана с лейбъла „Стерео стая”, като няма начин да печелиш от работата си с тях?

- Това е някакъв мой порив, някакво мое лично щастие. Те имат огромен потенциал За съжаление ситуацията в България е такава, че не може да се мисли дори да се изкарват пари от музиката, която ние правим, но пък имам удовлетворението да видя едни изградени на сцената певци, да усетя, че се създава един мост към сцената, който да продължи това, което са създали големите артисти. Тези, които правеха по 160 концерта годишно навсякъде из страната.

Източник: в. "Монитор"
.