Гергана Гунчева: С модата си дадохме и си отнехме всичко, което можеше

Детската мечта на почти всяко момиче е да порасне и да спечели титлата „Мис България". Не и на днешната ни събеседничка обаче.

През 2004 г. тя е обявена за най-красивата българка, но чак години по-късно осъществява детската си мечта, пише .

Това се случи преди малко повече от шест месеца, когато „Мис България 2004" замени модния подиум със спортната редакция на телевизия MSAT и вместо да продължи да се усмихва от страниците на различни модни списания, тя започна да го прави от телевизионния екран по време на спортните новини, които води.

Дали е наследила любовта си към спорта от майка си Даниела Велчева, бивша художествена гимнастичка, или от баща си Стоян Гунчев - бивш национал по волейбол, как се чувства в новото си амплоа и дали светът на модата й липсва разберете от интервюто на най-добрата спортна журналистка сред миските - Гергана Гунчева:

- Как се чувстваш в новото си амплоа?
- Много добре. Професията ми допада изключително много. Винаги съм искала да се занимавам с новини и неведнъж съм казвала, че журналистиката е моята детска мечта. Щастлива, че успявам да я осъществя.

- Защо спортна журналистика? От родителите си ли си наследила тази любов към спорта?
- Да, израснала съм в спортно семейство. У нас винаги се е говорело и се е гледало спорт и аз няма как да не съм наследила тази любов. Освен това самата аз също съм спортувала. Седем години съм тренирала художествена гимнастика, сега уча в Спортната академия и въобще всичко около мен е свързано със спорта.

- Каква специалност учиш в НСА?
- Спортна аеробика, треньорски факултет. Скоро ще имам държавен изпит и ако го взема успешно, възнамерявам да запиша магистратура - спортна журналистика.

- Родителите ти щастливи ли са от твоето ново професионално начинание?
- Да, радват се и са много горди. Освен това много ми помагат. Често се допитвам до тях, особено до майка ми, за определени термини и за неща, които не разбирам.

*сн.Максим

- Напълно ли загърби модата?
- Да и то се получи съвсем естествено, тъй като цялото ми ежедневие е заето от новата ми работа и нямам време да ходя нито на ревюта, нито на снимки. Не ми се е случвало от близо половин година.

- Не ти ли липсва?
- Не. Мисля, че с модата си дадохме и си отнехме всичко, което можеше.

- Какво е чувството да носиш титлата "Мис България"?
- Хубаво е. Аз бях на 17 години, когато спечелих титлата и ми отне 2-3 години, за да осъзная какво точно ми се е случило. Не го приемах като нещо много специално, а напротив. Дотогава бях едно нормално момиче, което си ходеше на училище, а изведнъж хората започнаха да ме гледат малко странно и се чудеха дали ще се променя. Впоследствие видяха, че съм си същата и като цяло животът ми не се промени кой знае колко.

- Красотата по-скоро ти помага или ти пречи в работата?
- По-скоро ми помага. Хората са по-благосклонни, най-малкото от интерес към мен, и винаги ми отговарят на въпросите.

- Забелязала ли си по-различно отношение към теб от страна на спортисти и колеги? Все пак не всеки ден се случва "Мис България" да ходи по стадионите с микрофон в ръка...
- Определено мисля, че в началото им беше странно, но май започнаха да свикват. Първоначално ме гледаха с голям интерес и с недоумение какво правя там, но вече ме приеха и никой не се озадачава от присъствието ми.

- Ти си свикнала да бъдеш пред камера, но все пак сега е различно. Изпитваше ли притеснение по време на първата си емисия?
- Да, в началото бях много притеснена, въпреки че преди да започна да водя новини ходих на курс, за да се науча как да се държа пред камера, как да говоря правилно и т.н. Много се упражнявах преди предаването, но въпреки всичко се притеснявах. Сега вече се чувствам много по-спокойна и уверена в себе си.

- Кое ти харесва повече - да водиш новините или да бъдеш репортер?
- И двете ми харесват еднакво. Воденето на новини е тръпка, важно е как ще представиш новината пред хората, но и отразяването на различни събития също е интересно. Там имам възможност да се срещам с различни хора, да се сблъсквам с различни характери и да научавам интересни неща.

*сн.Максим

- В отразяването на кои спортове се чувстваш най-уверена?
- Определено в художествената гимнастика. По разбираеми причини това е моят най-любим спорт и в момента в нашата телевизия той е един от най-отразяваните. Обичам също и волейбола, и спортната аеробика и гимнастика.

- Какво според теб не достигна на българския национален отбор по волейбол, за да играе на полуфинала на световното първенство в Италия?
- Малко късмет и психика. Освен това системата, по която се проведе мондиалът, ни постави в неблагоприятни за нас групи.

- А в отразяването на кои спортове се чувстваш най-неуверена?
- С най-неразбираеми термини за мен са бойните спортове и може би те са ми най-трудни за отразяване.

- Къде има повече "уредени мачове" - в модата или в спорта?
- Навсякъде, където има хора, които са склонни да уреждат мачове.

- Много момичета мечтаят да бъдат на твое място, а ти за какво мечтаеш?
- Да се развивам в професията и въобще самата професия като цяло да се развива в България. Смятам, че спортната журналистика у нас трябва да извърви много дълъг път, докато стигне нивото на световните медии. Аз вярвам обаче, че това ще стане, защото в България има много способни журналисти.

- А в личен план за какво мечтаеш?
- Надявам се да бъда щастлива, спокойна, обичана и да се чувствам уверена в себе си не само заради собствените си постижения, но и благодарение на подкрепата на човека до мен. Когато половинката те подкрепя и ти дава сили, можеш да постигнеш всичко.

- Човекът до теб подкрепя ли те?
- Да, определено. Той много се интересува от моята работа и аз съм много щастлива, че се разбираме.

- А той има ли нещо общо със спорта?
- Не.

*сн.Максим

- Каква е разликата между живота ти преди и живота ти сега, като работещо момиче?
- Сега животът ми е много по-смислен. Ежедневието ми е изпълнено с различни, интересни неща. Не омаловажавам модата, но когато си модел, ти си зает един път в седмицата за един ден или един път в месеца за една седмица, а през останалото време си свободен и общо взето е доста скучно. Сега работата ми е много динамична и всеки ден съм заета с нещо различно, което ме кара да се чувствам много жива. Всеки ден, когато ставам сутрин, се чувствам щастлива, че отивам на работа.

- Кой е най-големият ти гаф?
- Последният ми гаф беше преди около две седмици. Случи се едно недоразумение с видеата, които пускахме в емисията, и целият екип започна да се смее. Аз не издържах и също се разсмях и ми беше доста трудно да си прочета следващия бланк, но в крайна сметка успях.

- Кой е най-безумният слух, който си чувала за себе си?
- Мога да се похваля, че откакто работя в телевизията, не съм чула нито един слух за себе си. Преди това съм чувала много, но те са толкова грозни, че дори не си струва да ги коментирам.

- Получавала ли си неприлични или прилични предложения от спортисти?
- Не.

- Има ли личност в световен мащаб, която би желала да интервюираш?
- Много са.

- Кой според теб е най-добрият спортен журналист в България?
- Поради факта, че изключително много обичам художествената гимнастика, за мен най-добра е Вера Маринова. Тя е най-добрият коментатор в този спорт.

- Кои са качествата, които ти пречат в работата?
- Опитвам се да контролирам и да потискам, доколкото мога, качествата, които осъзнавам, че ми пречат. Аз съм доста притеснителна, но лека-полека съм започнала да преодолявам притесненията си. Също така в живота съм и доста разпиляна, но слава Богу. в работата си съм много организирана. Ако емисията ми е в 17 часа, обичам новините ми да са готови в 15:30.

- А тези, които ти помагат?
- Много съм дисциплинирана и обичам да си върша работата сама. За щастие, може би защото работя с огромно удоволствие, всичко ми се получава. Силно мотивирана съм, а освен това съм и много педантична. Обичам да изпипвам нещата до край. Работя в екип, но винаги съм до човека, с когото работя, за да съм сигурна, че всичко е наред.