Какво може да Ви причини ревността?

Ревността нанася силен удар на организма, уверени са учените. Ревнивците страдат от главоболие и болки в стомаха, понякога от безсъние и безпокойство.

Според скалата на стреса ревността се равнява на внезапен удар, от който спира сърцето, пише zdrave.bg.

Мъжете, които бързо повишават теглото си, също не подозират, че са жертва на собствената си ревност.

Според данните от италианско изследване съществуват 5 вида ревност: депресивна, маниакална, параноична, страх от развод и хипертрофирана.

Оказва се, че ревността не минава безпроблемно за организма на човека. Ревнивците страдат от силни болки в стомаха, главоболие, имат проблеми с храносмилането и червата, дори имат моменти на помътняване на разсъдъка.

Хората, подложени на силни пристъпи на ревност, казано на разговорен език "си губят ума" и в някои случаи са дори способни на убийство.

Професор Карло Симонели от катедрата по психология и психопатология на сексуалното развитие в университета Сапиенца в Рим подчертава, че тези крайни прояви на ревност се случват доста често.

Немски учени от град Котбус смятат, че ревността може да е основна причина за безсъние. Те са проучили няколко хиляди доброволци, страдащи от безсъние, и твърдят, че 90% от възрастното население в Германия страда от ревност.

В случаите, когато ревността стане патология, тя придобива биохимична основа. Според най-новото изследване в областта, осъществено от невропсихиатрите в университета в Пиза, при появата на натрапчивото състояние, свързано със страха да не бъдеш излъган, се наблюдава спадане на нивото на серотонин, хормонът, създаващ усещането за щастие.

Лекарите също определят, че силното избухване на ревността при мъжете, например при изневяра от страна на жените им, се класифицира като силен удар. Често мъжете, а макар и по-рядко и жените имат усещането за свиване на сърцето и даже за пълно вцепенение.

От ревността не може да се избяга. При настъпващия шок организмът трябва да се намеси - включва се противошоковият механизъм. В резултат на това силно страда имунната система, могат да се "отключат" редица неочаквани заболявания.

Мъжете, дебелеещи не с дни, а с часове, също не подозират, че са станали жертва именно на ревността - продължителното усещане за безпокойство се отразява на дейността на мозъчния център, регулиращ апетита.

Често ревността е отражение на липсата на вътрешното равновесие у човека и неговия маниер на реакция към външни дразнители. Съществуват лесно управляеми ситуации - например ако единият от партньорите е привлекателен, то другият трябва да е твърде уравновесен, за да не изпитва състояние на дискомфорт. В противен случай той ще драматизира ситуацията и ще страда заради поведението на партньора си. Проблемът се състои в това, че обикновено този, който провокира ревността, често изпитва благодарност за подобна реакция на партньора.

Интересно е, че и самите ревнивци изневеряват доста често. Психолозите определят това като проективна ревност. Ревнивецът често не вижда своите недостатъци, а забелязва само слабостите в характера на партньора си. Това е характерно особено за донжуановците, които мерят по себе си, и се страхуват от изневярата, защото самите те изневеряват.

Няма нищо лошо, но в леката ревност, твърдят специалистите. Ако обаче се премине границата, ситуацията излиза извън контрол. Ревнивецът става жертва на силни разрушителни емоции и е най-добре да се обърне към психотерапевт.
На въпроса "откъде се ражда ревността?", учените отговарят "от страха да изгубиш любимия или начина на живот, който харесваш".

Ревността се отличава от завистта, възникваща от желанието да притежаваш черти, свойствени на него или нея, които привличат вниманието на любимия човек. За да се избегне излишната ревност, учените съветват да не се разпитва партньора за подробности от предишния му живот. Не трябва да се обръща внимание и на предизвикателното поведение на партньора, защото именно то едва ли ще доведе до изневяра.

Ако все пак партньорът пак партньорът ни изневерява, можем да се опитаме да си го върнем или да потърсим нова любов, като се опитаме максимално да съкратим "междинния" период, характеризиращ се понякога със състояния, близки до агония.