Звездите
Двама мъже в битка за Райна
18 септември 2010 | 10:23
Двама мъже - малко дребнички, но затова пък страшно шумни, се борят за сърцето на фолкдивата Райна
Двама мъже - малко дребнички, но затова пък страшно шумни, се борят за сърцето на фолкдивата Райна. Дракон лае яростно още щом някой се появи в рамката на външната врата. А като звънне, озверява. Лае, върти се в кръг и се пързаля по ламината като пумпал. В първите 5 минути никой и дума не може да каже, няма как да го надвика.
Карпузчо пък е по-серт от ревнив съпруг. Бодва се като брошка на гърдите на Райна, за да застане очи в очи с „противника”. Не пуска на метър разстояние от нея. Ръмжи и показва зъби. „Не дава никой да ме докосва, а посегне ли, става страшно”, разказва Райна.
Мъжете са минипинчери - Дракон и Карпузчо, който носи и малко кръв от чихуахуа. Това е „смалило” ръста му наполовина. Наистина е миниатюрен,т ежи едва един килограм, но има глас за трима.
Ревността между двамата пламва, щом Райна вземе в ръце единия. Другият се скъсва да лае.
„Карпузчо, нали е по-дребен и малък, компенсира това с лай. Голям егоист е. Дракон пък си има номер. От малък се е научил да се увива около врата ми. Прегръща ме с две лапички и не пуска, докато не получи това, което иска.
Стиска, просто се чудя откъде взема толкова сила и страст. И ме целува, целува...”, смее се певицата.
Карпузчо следва Райна като сянка - ходи след нея по стаите, а когато седне, скача в скута й. С това, разбира се, най-силно дразни Дракон. В борба за надмощие той се обесва на врата й. Бута го с лапа само и само да си освободи място, да е по-близо и по-пръв в ласките.
Другата им страст е храната - ама човешката, каквато им е забранено да ядат, защото разваля зъбите им. Това е слабото място на пинчерите, имат зловонен дъх.
Затова водили Карпузчо на зъболекар. Чистили му зъбния камък. Тежката процедура наложила да го упоят, а Райна брала голям страх. „Предпочитам да миришат, отколкото да правя каквото и да е, което да излага на риск здравето им”, признава тя, въпреки че много се радва на белите зъбки на пинчера. Сега поддържа усмивката му бяла със специални продукти, а храната им задължително е кучешка, за да не се отлага по зъбите.
„Лъжа ги и ги успивам като малки деца само и само да хапнат кучешка храна. Отнема ми по половин час и ги храня в устата. Раздробявам гранулите на много малки парченца, за да ядат”, разказва тя.
Сложни са не само за ядене, но и музикалният им вкус е категоричен – не търпят никакви издевателства. Мразят звън на камбани, и не само защото ги буди от сън. „Живеем близо до черква и щом в 9 започнат да бият камбаните, малкият надава вой, а големият му приглася. Вият в дует и това продължава 2-3 минути. Просто да откачиш. Гласът на малкия е ужасно рязък и писклив, а на големия – плътен, като на едър пес. Дори съм им направила запис как пригласят на черковната камбана”, разказва Райна. Малко й е мъчно обаче, че нямат отношение към нейните изпълнения. Струва й се, че слушат внимателно, когато се разпява. Слушат малко и се оттеглят. Обичат да се припичат на слънце като котки.
Дракон е игрив, малкият – мързелив, но се погаждат, когато са сами и не воюват за вниманието и любовта на Райна. Могат да се „самообслужват” - гледат се сами до 2 дни, когато Райна трябва да пътува по турнета и изпълнения. Оставя им вода и храна. Имат и „резервна” тоалетна – облекчават се в ъгъла на банята върху огромен памперс.
Това е спасителният вариант и за тези моменти, в които Райна е закъсняла или се е успала и не може да ги изведе.
Ако междувременно са направили белята в саксията, щом я видят, и двамата се изнизват от стаята. Знаят, че са виновни и ще има пердах. Хитри и умни са, ама след време пак повтарят белите, въпреки че са стабилни мъже и 2 пъти са създали потомство. И сега отново ще стават бащи.
„Големият е истински „сексуален маниак”. Когато вкъщи дойде някоя приятелка, скача върху крака й и се тръска. Не мога да го озаптя”, разказва Райна и признава: „Много хора казват - малки кучета, малка грижа, ама не е така. Те са като бебета. Искат постоянна грижа – да ги храниш, да ги гушкаш. Страдат, ако не им обръщаш внимание. Сърдят се и ревнуват. Само дето не реват денонощно. Малкото кученце обаче има едно безспорно предимство - прави по-малки поразии”, смее се тя. .