Съдби
Хубавата Елена: Не ми пука за богатите мъже
13 септември 2010 | 09:54
"Нямам гадже, сватосват ме с кого ли не", казва щерката на Искра Радева
Прочутите дъщери и майки са сред най-атрактивните тандеми в светското ни общество. При тях арт интригата почти винаги е ясна - ще продължи ли наследничката занаята на славната си родителка, ще успее ли да изгрее със собствена светлина, или ще се тормози в сянката на топфамилията.
Напоследък хроникьори и добри хора са се вторачили в Елена, момичето на Искра Радева. Вчера дори стана ясно, че една от игрите, които тя води в "На кафе" по Нова, вероятно ще падне от схемата. Брюнетката обаче има достатъчно други планове и надали ще седне да страда вкъщи, ако това се случи.
Хватката е да претръпнеш на клюките, категорична е Искра Радева. Когато веселяци в таблоид пишат, че тя има незаконно дете от Петър Вучков, високорейтинговата актриса започва да се тюхка в типичния й "овнешко"-ироничен стил: "Ех, поне да беше от Стефан Данаилов!" Тогава съпругът й Кирил Станулов, който не падаше по-долу от нея по майтапи и сарказми, подхвърля уж между другото: "Кажи "мерси" - ами ако беше от Юлиян Вучков?!"
Така в шеги и закачки преминават анализите на жълтите седмичници в семейството. Красивата жена, която някога изигра де що имаше любовни роли в театъра и киното ни, никога не се е впрягала от слуховете за своите действия и емоции. Неин принцип номер едно е да отминава със снизхождение репликите зад гърба, въпреки че никога не допуска удари под кръста.
Различната от тълпата Искра от самото начало на кариерата си влиза в устата на хората. Още от първи курс във ВИТИЗ, където има невероятния късмет неин гуру да бъде великият Апостол Карамитев, ненадминат и до днес в своята модерност, се озовава в обятията на Гойко Митич.
А той не е кой да е - секссимволът на Сърбия и ГДР, огромна знаменитост в бившия соц лагер. Смуглият и мускулест сладур населява мокрите сънища на девойките и раздава автографи на килограм. Режисьорът Конрад Пецолд мярва на снимка екзотичната визия на българското момиче и решава, че това ще е годеницата на култовия в немското кино и студия ДЕФА индиански вожд Оцеола. Гойко и Искра веднага стават приятели - той е не само готин партньор пред камерите, но и сериозен мъж, на когото може да се разчита в критична всекидневна ситуация. Но нищо повече. Въпреки че години след това зрители все се опитват да получат признание от актрисата, че все пак между нея и Гойко е преминала поне флиртаджийска тръпка.
След като взима тапията от академията, веднага попада в Младежкия - но в златната му епоха. Там страхотният й дебют е в "Хубавата Мария" на Дончо Цончев. И въпреки че в онова време нямаше кой знае колко прегръдки и целувки в спектаклите, по пиеса е двойка с Димитър Буйнозов. А чарът му беше като за великите световни филми - чувствен, но безкрайно префинен. И публиката тутакси започна да се пита дали няма нещо по така. След като бързо изгря на родния Бродуей, Искра логично получи за кавалер Стефан Данаилов в телевизията в "Стъклената менажерия" и на големия екран в "Насрещно движение".
Когато през 1997 г. звездата напусна Младежкия, тъй като й беше писнало от партийни простотии и интриги, направи своя театър "Искри и сезони". Първата пиеса, писана специално за нея от Любо Пеевски, беше "Крехка нежност в късен следобед". С Ивайло Христов направиха отличен любовен дует - бодигард и проститутка, които се отдават на страстта си. И досега играят заедно. А Искра е толкова шармантна, че дори плейбоите от "Смоуки" не успяха да й устоят и подписаха договор с нейната продуцентска компания за концерт в София.
"Ние се раждаме, живеем и умираме, за да обичаме", казва Искра на сцената и в живота. След като се развежда с първия си съпруг, син на висшия партиен сановник Кръстю Тричков, тя открива голямата любов - Кирил Станулов. Искра обаче не крие, че винаги тайно или явно се е надявала Елена да остане вън от заразата на киното и театъра. Един актьор във фамилията е достатъчен, въпреки че самата тя някога е приета първо медицина, а после във ВИТИЗ.
Сега Елена се подготвя да кандидатства магистратура в Икономическия, тъй като вече притежава диплома по бизнес администрация. Има тренинг в практическото управление на парите и лобитата покрай театър "Искри и сезони", тъй като помага в мениджмънта на представленията и концертите. Така че тя съвсем не е разглезената принцеса, за каквато я мислят разни персонажи. При майка, която цял живот е бачкала като луда, няма шест-пет.
"Като завърших гимназия и станах студентка, поисках да работя. Започнах в кредитен отдел в банка - почти две години. Опитът се оказа доста ценен, въпреки че не беше моето амплоа. Всички си живееха живота, а аз ходех на работа и на лекции. Родителите ми винаги са ме оставяли да бъда самостоятелна и това е адски полезно. Искам да се занимавам с изкуство, но не разчитам на името на майка си. Може би предпочитам киното."
Нито Елена, нито Искра могат да си обяснят защо момичето няколко пъти се превръща в героиня на светски небивалици и защо личният й живот е нонстоп в светлината на прожекторите. То не беше Чавдар Александров, то не беше Христо Сираков, то не бяха сиви, подземни и легализирани бизнесмени. Най-изненадващото е, че Ицо Стоте манекенки трупаше рейтинг покрай Елена като сваляч на млади момичета и се кипреше пред обективите около нея по разни ревюта и откриване на кръчми.
"Пълни глупости. Имам ли човек до себе си, ще го покажа. За щастие нямам нужда да се дам срещу скъпи парцалки и екзотични екскурзии. Но не бързам за никъде. Израснала съм в семейство, в което духовните ценности са над всичко. А в повечето от днешните мъже те тотално липсват. Близостта за мен има други измерения. А може би търся някой, който да прилича на баща ми, който беше необикновен човек. Коя съм аз, та съм толкова интересна. Тръгнах от ТВ 7. Съвсем случайно приятели в училище ми казаха, че ще има кастинг. Появих се във времето. След това пък отидох в "Големият въпрос" по Нова. Имаше и публика. После дебютирах в "На кафе". Преди две години конферирах с майка ми новогодишния концерт на "Искри и сезони", така че вече не се плаша от многото зрители. Обичам предизвикателствата. Вече ми е ясно, че в България хората никак не са добри и позитивни.
Малко са тези, които те оценяват като личност. С кого съм, защо съм и къде съм - кой се интересува. Плаши ме да правя кариера в България. После се чудим защо младите бягат в чужбина. Ако още отсега провокирам толкова фантасмагории, какво ще стане по-нататък? Точно в най-тежкия момент за мен и майка ми, когато баща ми почина, написаха, че съм болна от анорексия."
"Не разбирам защо върху главата на Лени се изсипа толкова злоба и завист. Винаги ни е пречило, че сме лоши. Морала го няма, а това влече нацията надолу", съжалява Искра.