Орлин Горанов: Много съм добър, взимам хляба на актьорите

Орлине, направи прекрасна песен с Мариана Попова. Ти си рецептата за хит в областта на дуетите. Подготвяш ли нов?
Орлин Горанов: По принцип да. Имам такива идеи. Само да е живот и здраве. Ще се опитаме до Нова година да изненадаме с още нещо.

Коя е партньорката ти за новия дует?
Орлин Горанов: Е, това е тайна. Нека бъде изненада.

Във филма „Мисия Лондон” доста добре се справи с ролята на президента. Мислил ли си да се втурнеш в политиката?
Орлин Горанов: (смее се) Аз съм човек, който се занимава с тъй нареченото сценично изкуство. Скачане, рипане, тоест всичко, което се предлага на сцена. Става дума за забава на хората и тъй наречената „култура”. Много добре знаеш, че човек се чувства най-добре там където му е професията и където може да прави нещата. Държавата трябва да я управляват хора, които са учили за това. Имаше на времето културни кадри, които завършваха точно това. Смятам, че именно такива хора трябва да бъдат избирани за министри. Не трябва да се взимат популярни имена за тези постове, както е в нашата сфера например, а именно Министерство на културата. Трябва да се назначи човек, който разбира от ръководене, а не някой, който е заслужил. Дадена персона може да бъде уважена по други начини, с титли и медали. Та на въпроса - не ми се занимава с политика, защото не ми е работа.

Имаш ли предложения за нови филми?
Орлин Горанов: Не! Казаха ми, че съм бил много добър и съм взимал хляба на актьорите и нямало да ме канят повече.

Как те поканиха да играеш в „Мисия Лондон”?
Орлин Горанов: Питай режисьора Димитър Митовски. Това беше неговата визия. Даже в началото офертата беше да изиграя самия посланик. Сигурно са търсили типажи. С тази прошарена коса изглеждам по-достолепно. Няма да се боядисвам! Президентът въобще не беше визуализиран, както в книгата, така и в първоначалния сценарий. После решиха да е роля и за това имам толкова малко епизодчета във филма. Беше бонус за мен, просто искаха да участвам в този филм.

Ако не можеше да пееш, с какво щеше да се занимаваш днес?
Орлин Горанов: С много други неща. Може би, ако бях поел по пътя на татко, сега щях да се занимавам с биология, генетика или нещо такова. Можеше и с медицина. В гимназията имах възможност да се занимавам и с двигатели с вътрешно горене. Имам професионална книжка, мога стана и шофьор. Няма срамна професия.

Как изкарахте лятото със съпругата и дъщеря ти?
Орлин Горанов: Божествено! Само дето беше малко топличко и трябваше повече да се седи под чадъра. Общо взето, лято като лято. Тримата рядко се събираме, защото всеки дърпа към своите интереси. Дъщеря ми ходи с приятели по нощен живот, в дискотеки и барчета. С нас не й е много приятно, но от време на време успяваме да я откраднем и си прекарваме супер.

Съпругата ти е известна купонджийка. Ти как си с купоните?
Орлин Горанов: За жена ми на мен ли го казваш? (смее се) Напоследък гледам повече да се прикривам от партита, защото ме чака доста работа тази есен. Имам много представления с операта и исках малко да ми почине главата от музика и веселие. Иначе обичам купоните, но жегата ми влияе зле.

Защо вече няма шлагери и токова хубави песни, като едно време?
Орлин Горанов: Отговорът е прост. Това, което се създава днес, е отражение на ежедневието ни. Може би в онези години е имало повече романтика и желание за летене. Всяко едно изкуство отразява времето, в което се прави. Ако се заслушаш в последните парчета, които излязоха, те са страшно тъжни. Имам много носталгия в тях.

Ти имаш ли носталгия по онова време?
Орлин Горанов: Имам носталгия само по онова време, когато бях млад. Защото това няма да се върне, но всяко време си има своята хубост. Жалкото е, че много неща, които бяха стойностни от онова време се зачеркнаха с лека ръка. Да започнем от там, че като деца се разхождахме до късна нощ без да се притесняваме от бандити, крадци и всякакви други изроди. Това доведе хората да живеят в собствените си домове, като в затвори. Всички първи етажи на кооперациите с решетки, а бандите се разхождат гордо.

Източник: bliasak.bg