Тони Стораро: Чувствам се като най-големия отворко

Тони Стораро е един от най-популярните поп-фолк изпълнители у нас, но малцина знаят, че истинското му име е Тунчер Фикрет Али. Родом от Шумен, певецът разказва, че животът му в столицата отначало не бил никак розов, но с течение на времето всичко се наредило. Определя съпругата си Валя като любовта на живота си, даже често се шегува, че е спечелил „шестица от тотото" с нея. Имайки предвид турския му произход, веднага го питам какво мисли за манията по „Перла” и "Листопад”.

- С какво си обясняваш манията на българите по турските сериали, каква според теб е причината толкова да ги харесваме?

- Според мен хората у нас намират нещо общо с показвания там начин на живот, може би и героите са някак по-близки до душевността на българина. Преди имаше силна вълна от латиноамерикански сериали, но те са някак по-екзотични за нас, по-далечни. Там хората са с друго мислене, друг начин на живот, а ние на Балканите сме си по-близки. Така си го обяснявам.

- Разкажи нещо за семейството си, каква е тайната на добрия брак?

- Моята съпруга Валя е любовта на живота ми. Знам, че сигурно звучи банално, обаче наистина е така. Запознахме се преди 15 години на басейна в родния ми град Шумен и беше любов от пръв поглед и за двамата. Впоследствие разбрахме, че сме втори братовчеди, но това не ни попречи да продължим да се виждаме. Няколко години излизахме заедно и бяхме решили, че ще се оженим. Нямахме търпение да се отдадем един на друг, но нашите традиции не позволяват да правим любов, преди да сме сключили брак.

Преди абитуриентския ни бал родителите ми отидоха в дома на Валя с годежен пръстен и всичко, каквото трябва. Вече бяхме сгодени и знаехме, че ще се оженим съвсем скоро, но въпреки това бяхме много нетърпеливи.

Мина балът и двамата отидохме у баба ми. Не знам защо решихме че ако сега не се отдадем един на друг, може да се случи нещо и да се разделим. Баба ми в началото ни отпрати, обаче ние пак се върнахме. Накрая жената ни остави сами. Докато сме били у тях, тя отишла до родителите ми да им каже за какво става дума. Баща ми доста се ядоса, че бях избързал толкова, но и двамата ми родители приеха Валя с широко отворени обятия. Оженихме се през август същата година, а на път вече бе и нашият първи син Фики. После се преместихме в София и тук се роди вторият ни син Емо, който в момента е втори клас.

- Кога ти беше най-трудно в професионален план?

- В началото, когато дойдох в София, беше много тежък период за мен. Спомням си, когато взимах по 10 лева на вечер за участие. Това едва ни стигаше да живеем. Беше много трудно. Но бях твърдо убеден да следвам мечтите си и да стана популярен певец. На Валя не й беше леко, но винаги е била до мен. Аз много държа на семейството си.

Обожавам и двамата си синове – Фики (16) и Емо (8). Въпреки че не ги подтиквам аз, май и двамата ще се насочат към музикална кариера. Фики тази година бе приет в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в специалност „Поп и джаз пеене” с пълна шестица. Много съм горд с него. Емо също пее и мисля, че ще тръгне по стъпките на батко си.

- Получаваш ли неприлични предложения от фенки?

- Непрекъснато има някакви странни истории. Случвало ми се е да ме замерят с бельо на участие, да ми пишат любовни стихове и да ме преследват.

Особено фрапиращ беше един случай, в който една заклета фенка ме причака пред дома ми, когато се връщах от участие. Не знам как беше разбрала адреса ми, обаче като ме видя, ми се метна на врата и взе да ми се обяснява в любов. Направо се стреснах. Тя взе да ме увещава, че не може без мен и ще зареже мъжа и децата си и че и аз трябва да оставя моето семейство, за да се съберем. За моя радост наблизо имаше патрулна кола и полицаите, като видяха суматохата, се намесиха. Разбраха, че става нещо нередно. Повикаха я за проверка на документите и я накараха да обещае, че повече няма да ме притеснява. Валя също беше чула виковете долу и се беше притеснила какво става.

А наскоро имах също доста интересно изживяване. След едно участие отидох в гримьорната да си оправя нещата и в следващия момент се почука на врата. Реших, че е управителят на клуба, но се оказа едно младо момиче, което почна да ми казва, че ме обича, и тръгна да ме прегръща. Успях някак си да повикам охраната на клуба да ми съдействат в тази деликатна ситуация. Момчетата се отзоваха и съвсем внимателно помолиха девойката да напусне.

Тя взе да вика, че се казвала Ралица и как не съм се сетил за нея. Тогава направих връзката, че става дума за една „тайна обожателка”, която от известно време ми праща sms-и, цветя и подаръци. Досега нямах идея коя е и как изглежда, защото не я бях виждал. Разбира се, не съм подавал оплакване срещу момичето. В крайна сметка на всеки може да се случи да се влюби в неподходящ човек, а особено пък като е млад.

- Как един сериозен мъж като теб се реши да се занимава точно с музика?

- Интересен въпрос. Музиката не е ли сериозно занимание? Шегата настрана. Музиката всъщност е изключително сериозна и отговорна работа. На пръв поглед може да изглежда, че е само веселба и купон, но за да се създаде една песен, видео и т.н. – всякакъв продукт, са нужни огромни усилия, постоянство и много желание.

А колкото до това как избрах да се занимавам с музика... Не знам, може би, когато имаш увлечение по някакво изкуство, както в моя случай с музиката, просто знаеш от ранна възраст, че това е твоето призвание. Няма някаква конкретна случка или повод, от която разбираш, че искаш да станеш певец.

От малък ме влечеше, а и не е без значение, че израснах в такава среда. Баща ми беше музикант, както и съседите ни. Освен че почнах да пея на различни сватби и други тържества, свирех на акордеон и като станах на 14 години, баща ми ми купи синтезатор. Горе-долу на тая възраст започнах да пея и в различи заведения и оттогава не съм спирал. Професионално се занимавам с музика, откакто подписах договор с Diapason Records през 2000 година. Имам 12 издадени албума оттогава и сега в момента работя по 13-ия.

- Сега вече чувстваш ли се като отворко, след като Nazmi’ler ти подариха тяхната песен?

- Като най-големия отворко! Истината е, че много харесах тази песен още когато я чух, а с оркестър Nazmi’ler сме приятели от години. Имаме и други съвместни проекти. А колкото до парчето „Отворко”, мога да кажа, че е един от най-силните хитове в последните няколко месеца. Твърдя го, защото всяка вечер съм по заведенията и няма оркестър, който да не го пее, а и DJ-ите също го въртят, което е гаранция, че парчето е хит. Скоро ще може да се чуе и в моя вариант, който, надявам се, също ще се хареса толкова на публиката.

- Над какво работиш в момента?

- Умувам върху уникален проект – песните ще бъдат повече от 20. Интересното е, че по него сме работили с музиканти от няколко балкански държави. Консултирам съм се с композитори от Гърция и България, включил съм и много живи инструментали. Струнните партии са изсвирени от един от най-популярните щрайх оркестри в Турция. Мисля, че ще е много интересно и се надявам да се хареса на хората, защото ще има доста по-различно от това звучене, с което сме свикнали напоследък. Предстои да излезе до края на годината.

Източник: в. "Новинар"