Владо Карамазов: Не съм лигльо

- Кога се почувствахте по-удовлетворен като актьор - след “Сървайвър” или след театралния фестивал в Авиньон, където играхте Казанова през юли?

- Все още не съм се почувствал реализиран. В тази професия трябва да изминеш дълъг път и евентуално след 30 години на сцената да си кажеш, че си постигнал нещо. Радвах се на успехите на “Сървайвър”, защото беше наистина голямо усилие. В това шоу обаче аз си направих равносметка за моя характер, за това, че съм издръжлив, че мога да понеса големи психически натоварвания и физически лишения. Разбрах, че не съм лигльо.

- Съмнявахте ли се в това?

- Имам колеги, които, като завършиха НАТФИЗ, отидоха първо в някой провинциален театър, където години наред се мъчеха, без да вземат пари. А аз веднага попаднах в Народния театър. Чудил съм се как всичко ми беше дадено лесно, питах се дали ще се справя при някаква голяма трудност. “Сървайвър” ми доказа, че мога да работя два месеца и половина всеки ден без почивка.

- Авиньон ли е най-престижната театрална сцена, на която сте играли?

- Когато ми казаха, че ще играем в Авиньон, за мен това беше нищо. Да, знаех, че е много престижен фестивал, за мен обаче бе задача да изиграя “Казанова” 25 пъти. Когато отидох там, видях Лас Вегас на театъра - как театърът може да бъде бизнес и примамка за толкова много туристи, за толкова много пари... Там наистина се въртяха 1500 представления, каталогът на фестивала представлява нещо като “Некерман”. Как от тази дебела тухла може да избереш “Казанова”? Абсурд! Навсякъде щъкат хора с този каталог под мишница и ходят на театър като ненормални.

- Представлението ви от колко часа беше?

- Ние бяхме от 22 ч. Има програма “in” и програма “off”. В първата е най-най-престижният театър в Европа, там канят най-големите звезди. В “in” има само десетина представления, а в “off” са всички останали. Всеки директор на театър в Авиньон си прави репертоар, който започва в 10 ч сутринта, в 22 ч е последното представление.
Ние имахме голям късмет, че ни хареса един френски продуцент. Разбрах, че е идвал преди това да ни гледа в България. Ама мен вече въобще не ми влияе кой гледа и не гледа... Преди съм се притеснявал - ще идват ли журналисти, критици, директори. Сега и Барак Обама да дойде в театъра, не ме интересува. Та този директор ни харесал, а театърът му “Шен ноар” е наистина страхотен, с реноме, бил е старовремска църква. Салонът имаше около 300 места. Като започнахме да играем, първоначално нямахме много публика. Но както знаете най-голямата реклама върви от уста на уста. И последните 10 представления изиграхме на пълни салони.

- Вие в коя програма бяхте - “off” или “in”?

- Ние бяхме в “off”.

- Всеки сега ще каже - защо не поизлъга малко?

- Не ме вълнува кой какво ще каже. Искам да си говорим нещата такива, каквито са. Така живея по-леко. На колегите от “Казанова” казах: Моля ви, не давайте гръмки изявления, като се върнем в София. Защото българинът завижда. Истината обаче е, че ние имахме успех с “Казанова”. Представлението беше наредено сред десетте най-добри на Авиньон. Зададох си много пъти въпроса защо харесаха толкова “Казанова”. Не мога да си отговоря. Може би е от различното възпитание, различния вкус за нещата, не знам. Режисьорът Димитър Гочев, например, в Германия го боготворят, а като показаха негови спектакли в България, зрителите си излизаха от салона. От “Казанова” може би се впечатлиха, тъй като френският театър не е на кой знае колко високо ниво.

- Сега хората ще кажат и друго: Кога стана актьор, кога реши, че френският театър не е на ниво.

- Мисля, че в България има много по-хубави представления. В Авиньон гледах няколко френски спектакъла и ми се сториха прекалено семпли. Актьорите бяха симпатични, играеха добре, но представленията нямаха никакви декори, никаква музика.

- Може би това е модерно в Западна Европа?

- Това е модерно там, да. На мен обаче ми е скучен този театър. “Козата” на Явор Гърдев, например, ще ги впечатли много като представление, макар да не съм сигурен дали няма да е прекалено фрапантна за тях. Ако видят обаче “Сирано” на Теди Москов, ще припаднат! Защото в този спектакъл има съвкупност от добра сценография, костюми, музика, прекалено много неща се случват вътре, смешно е, тъжно е.

- В “Сирано” Деян Донков прибра главната роля. Не му ли завидяхте?

- Ама как да му завидя?! Аз толкова си харесвам това, което играя (простоватия красавец Кристиян дьо Новилет - б. а.). Да репетирам с Теди Москов, така да се разбера с него и толкова хубаво да си прекарваме два-три месеца по време на репетициите, не съм и мечтал за такова нещо! Тази роля ми бе предложена в момент, когато мечтаех за промяна. И Теди дойде, започна да ми дава някакви страшни задачи. Два месеца сме се спукали да се смеем с него, аз постоянно му правех някакви смешки.

- Деян Донков ще играе Макмърфи в “Полет над кукувиче гнездо”. Има ли за вас роля в новия проект на Морфов?

- Аз ще играя нещо страхотно в успоредния проект, който ще се репетира - “Ангели в Америка”. По тази пиеса направиха шестсериен филм с Ал Пачино, Мерил Стрийп.

- Вашите приятели ви надминаха в едно нещо - всички вече имат деца, дори Захари Бахаров.

-Аз също искам да имам дете. Мога да се занимавам с деца, никак не се натоварвам, приятно ми е. Юлиан ми е оставял да гледам дъщеря му Алена на морето.

- Като звезда ли почивате през лятото или като обикновен актьор?

- Дори не като актьор, а като обикновен човек. Много е приятно на къмпинг, ходим на “Смокиня”. С т. нар. дайвинг зарибих всички възможни хора - Юлиан, Деян... Гмуркаш се, за да разгледаш природата под водата. Този свят е в пъти по-добър от нашия.

- Къде точно се гмуркате?

- Преди дни бяхме с Деян и Юлиан в Созопол. Гмуркахме се до кораба “Родина”, потънал преди 60-70 години. Слязохме на 38 м дълбочина, умрях от студ. Горе водата беше 28 градуса, долу - 8. Като бях в Авиньон, всеки ден ходех да се гмуркам в Марсилия, защото е на 100 км.

- Ходили ли сте на пътешествия в чужбина в последно време?

- Напоследък пътувам покрай работата. Но предпочитам да ходя без ангажименти, да не работя.

- Да минем на реформата в културата.

- Нищо не разбирам.

- Вие сте сред актьорите, които се самореформираха, вече играете на свободна практика. Смятате ли, че това е пътят за българския театър да се оттласне от рутината?

- Излязох на свободна практика, защото аз и още някои играем в адски много представления, а вземахме заплата 500 лева. Беше голяма несправедливост. Всяка година казваха, че това ще се промени, но не стана. А сега парите, които вземам, са горе-долу такива, каквито заслужавам. Страх ме беше, естествено, да изляза от щата, защото не знаех какво ще последва, можеше да не искат да ме ангажират повече в представления. Говорихме с директора на Народния Павел Васев, със Сашо Морфов и те прецениха, че аз, Деян Донков и Захари Бахаров можем да излезем на свободна практика.
Знаеш ли, все още не мога да обясня на майка ми и баща ми какво е актьорската професия - че е голямо натоварване, голяма отговорност.

- Вероятно мислят, че е преди всичко удоволствие?

- Да, така е, но в същото време започва да ме боли рамото, коляното, глезена. Все по-често започва да ми пада гласът. Когато имам 5 представления едно след друго, от прекаленото говорене на сцена започват да ме болят гърдите. Чувала ли си за мускулна треска на гърдите?

- На колко години сте?

- На 31 и съм вече амортизиран, ха-ха!

Източник: в. "Труд"