Норман Фишър-Ноко: Искаме български хор за Spirit of Burgas

Първият им тотален хит в България Ain’t Talkin’ ‘bout Dub отнесе главите на феновете през 97-а, когато представата ни за електронна музика се изчерпваше с The Prodigy, а думичката „рейвър” стоеше като срамна кръпка между съсловията на „метълите” и „депешарите”.

Apollo 440 превърнаха мудното парче на Van Halen в международен химн на клубните хора, за които злоупотребата със стилизиращи продукти и розова боя за коса стана поп-културен белег на ежедневието.

Пробивът на британците се оказа пророчески за кариерата им – в идното десетилетие банковите им сметки набъбнаха благодарение на портофлио от ремикси, в двата края на което стоят имената на U2 и Енио Мориконе. Тринадесет години след звуковата им инвазия по географските ни ширини групата пристига, за да открие третото издание на фестивала Spirit of Burgas.

Очакваме експлозията от дръм енд бейс, алтърнатив рок и биг бийт да ни докара мускулна треска идния петък на централния плаж в морския град. „Монитор” си поговори с китариста на денс машината Норман Фишър-Ноко за предстоящото шоу, „Мистерията на българските гласове” и още нещо.

Ноко, след броени дни ще делите главната сцена на Spirit of Burgas с The Prodigy. Какви са били допирните ви точки с Лиъм Хоулет и компания досега?

- Свирили сме няколко пъти заедно през 90-те, нищо повече. Но нямаме търпение да дойдем в Бургас, чували сме прекрасни неща за фестивала.

- Успя ли да чуеш хедлайнера от българска страна Gravity Co.?

- Да, пичовете правят електронна музика с рокендрол съзнание – как да не ги харесаш? Би ми било любопитно да чуя вокалите им на български обаче.

- Преди да ви букнат за феста, какво знаеше за страната ни?

- За пръв път се докоснах до музиката от вашия край, когато чух „Мистерията на българските гласове” в края на 80-те. Тези записи преобърнаха нагласата ми за композиране. Красотата на хармониите беше и все още звучи като нищо друго на света. Мелодиите носеха особен религиозен привкус и ми подействаха умиротворяващо. Миналата година гледах в Лондон една местна банда - Doves, които използваха български хор на сцената. Беше супервълнуващо! Тук е моментът да си поръчам хор и за лайфа на Apollo 440 в Бургас – може би ще го организирате за оставащите няколко дни до пристигането ни (смее се).

- Какво ви накара да забавите излизането на The Future’s What It Used To Be? Албумът трябваше да се появи още през 2008-а, а две години по-късно все още е пазарен мираж..

- Ха! Права си. Заплеснахме се в композирането на нови неща и непрекъснатото им подобряване. Добрата новина е, че вече сме готови с траклиста и част от него ще бъде представена за пръв път в рамките на шоуто ни в България.

- Разкажи ни повече за проекта. Изкушихте ли се от фичъринги с други артисти?

- Мисля, че с годините уцелихме някаква закономерност в тази посока. Първият ни албум Millenium Fever беше доста „групарски” и изключваше гост-вокалисти, докато Electro Glide In Blue се базира предимно на такива колаборации. Третият - Gettin’ High On Your Own Supply, в голяма степен си беше егоистично преживяване, а следващият пак опря до потенциала на външни агенти. Новият ни проект обаче предлага само енергията на момчетата, които виждаш на сцената.

- Кога композираш с най-голямо удоволствие – при поръчка за саундтрак към Playstation, рекламен спот за Формула 1 или тема към сериал като „Семейство Сопрано”?

- Всеки от изброените формати крие зверски предизвикателства и е тест за гъвкавост на мисълта. Хубаво е да усетиш, че креативността ти те прави еднакво добър навсякъде. През годините с Apollo 440 сме създавали музика за компютърни игри и сериали, но любимите ми задачки са свързани с лентите за голям екран. Даже в момента работя по филм на френския режисьор Ерик Вале – история за издирването на сериен убиец, наречена La Proie. Направих саундтрака и за последния му филм - Une Affaire D’Etat, политически трилър, който излезе миналата година.

- Мислил ли си за варианта, в който Apollo 440 ще заменят живото свирене с диджей сет и добра мултимедия?

- Тази опция я има и е най-лесна за изпълнение, но кому е нужно? Нищо не може да се сравни с тръпката от гига на голяма сцена и размазването ни с момчетата по време на шоуто.

- Как се виждаш след пет години?

- Както каза един мъдър човек преди години: Rocker to rocker, Raver to raver, Turn up the bass and do us all a favour” (б.р. - цитира припева на Ain’t Talkin’ ‘bout Dub). Не знам, надявам се да съм здрав и все още да опъвам струните на китарата си до червено.

източник: "Монитор"