Мерилин Монро инсценирала самоубийство

Преди 48 години филмовото изкуство остана без своя секссимвол Мерилин Монро. Красавицата израства с митовете за големите звезди и самата тя става такава.

Доказва го играта й във филмите “Някои го предпочитат горещо”, “Седем години любовна краста”, а също така и “Асфалтовата джунгла” и “Джентълмените предпочитат блондинки”. Някои филмови критици не приемат и до днес Мерилин Монро за истински голяма актриса. Навярно имат своето основание, но не бива да се забравя, че животът й продължава само 36 години.

А това не е без значение, когато става дума за личност, притежавала специфичен талант и потенциал. За жалост зрелостта в изкуството идва по-късно. А Монро покорява сърцата на милиони киномани по света, пък и не само на тях, благодарение на незабравимия си сексапил.

Истинското име на Монро е Норма Джийн Мортенсон. Тя изживява нерадостно детство на момиче без баща. Майка й и баба й са с психически отклонения, което няма как да не се отрази върху чувствителната и наблюдателна Норма Джийн. От малка й втълпяват, че един ден ще стане кинозвезда от световна класа. Обладана от тази мания, тя започва да се снима с огромно удоволствие в различни реклами на водещи агенции и в малки роли на филмовите компании. Въпреки многото перипетии успява да се наложи и да заблести с опияняваща светлина на холивудска звезда. Точно тогава обаче я обзема необяснимо разочарование и чувство за провал. Трудно е да се отговори откъде е дошло то, дали от прекалената й чувствителност, или от серията неуспешни бракове. А може би от нещо друго.

Мерилин Монро прави много мъже щастливи в леглото, в това число и братя Кенеди. Едва 17-годишна сключва брак с пожарникаря Джим Дохърти, но разводът е скорошен. След това се омъжва за бейзболната звезда Джо ди Маджо, следва драматурга Артър Милър, заради когото приема юдеизма. От този момент започват да я следят специалните служби, тъй като имат съмнения, че Милър симпатизира на комунистите. Тази брачна връзка не е никак розова. Съпругът Артър Милър е сложен човешки тип, силно белязан от творчески егоизъм и непристъпност. Развеждат се в края на 1960 година.

Артистичните среди раздухват любовните истории на Мерилин Монро с президента на САЩ Джон Кенеди и брат му, министъра на правосъдието Робърт Кенеди. Уплашен от зреещ публичен скандал, последният бързо я отблъсква. Въпреки многото любовни връзки Мерилин преживява само разочарования и нито един оргазъм, както споделя със своя психоаналитик. Пред него тя разголва душата си и му доверява най-интимните си мисли.

Според разсекретен наскоро доклад на ФБР от 1964 г. Монро е следена и подслушвана. Всичко за нея е събирано в обемисто досие. Достоверни източници твърдят, че върху група подбрани красавици, между които и Мерилин, е прилаган т. нар mid control – контрол върху съзнанието. Подложените на свръхсекретния експеримент хубавици, наричани от спецченгетата “президентски модели”, са подготвяни да бъдат използвани сексуално от високопоставени американски политици.

Както става ясно от събраните в доклада материали, актрисата е жертва на заговор и смъртта й е инсценирано самоубийство, с което най-вероятно е свързан Робърт Кенеди. Мерилин го заплашва, че ще разкаже всичко за романа им, ако не се разведе с жена си. В трагичния августовски ден Робърт Кенеди се отправя към Сан Франциско, където наема апартамент в хотела на свой приятел. Оттам телефонира на актьора Питър Лофорд, за да узнае дали Монро е вече мъртва. ”Самоубийството“ е извършено в съучастие на Питър Лофорд, икономката Юнис Мори, личния лекар, пресаташето Пат Нокомб и личния секретар на актрисата. Докладът не посочва причините, поради които Мерилин е убита. Но Питър Лофорд дава показания, че има “специална договорка“ с психиатъра на Монро д-р Ралф Гринсън.

Психиатърът лекува актрисата от емоционални проблеми и не е привърженик на медикаментозната терапия с невролептици и барбитурати. Но в последния ден от живота й най-изненадващо той предписва препарата “Секонал”, при това конска доза. Актрисата е намерена мъртва на сутринта на 5 август 1962 г. Тя лежи гола по корем в леглото си, а до нея е телефонът й. Аутопсията, извършена от д-р Томас Ногучи, доказва, че смъртта е настъпила от предозиране на сънотворни и обезболяващи средства.

Известно е, че Мерилин Монро нееднократно прави опити за самоубийство, но те често са симулативни, за да предизвика съчувствието на публиката. Бившият окръжен прокурор на Лос Анжелис Джон Майнер през 1962 г. прослушва секретните аудиозаписи, които Мерилин прави през последните дни от живота си, и те доказват, че изобщо не е мислела за самоубийство. Записите принадлежат на психиатъра д-р Ралф Гринсън, които ги изпраща на Майнер. Аудиозаписите показват, че Монро се вълнува от връчването на Оскарите, мечтае да я приемат сериозно като актриса, планува да играе в пиеси на Шекспир, да опише сексуалната си връзка с Джоан Кроуфорд, жадува за бащинска обич от Кларк Гейбъл. Също искрено разсъждава за причините за разводите си, разказва за чувствата към бившите си съпрузи и изброява любовниците си. Споменава за спорове с компания “Туенти Сенчъри фокс”, за приятелство с певеца Франк Синатра и се оплаква от икономката си Юнис Мори...
Нито дума за самоубийство...

Официалната версия за кончината на Мерилин Монро е самоубийство със свърхдоза “Секонал”. Днес е много трудно да се проверят изнесените на показ твърдения, тъй като всички действащи лица в тези драматични събития от началото на 60-те години на миналия ХХ век вече са мъртви.