Пиронкова: Живея с бившия футболист Михаил Мирчев

- Тежка ли е контузията, с която се върна от Палермо?

- Не. Болките в лявото рамо вече отшумяха и тренирам нормално.

- Колко контузии имаш?

- Мисля, че съм галеница на съдбата, тъй като досега не съм имала нито една по-сериозна травма. Надявам се и в бъдеще да изпитвам удоволствие да играя тенис.

- Не може да не си имала тежки моменти през 8-те години в професионалния тенис?

- Наистина съм имала, особено в началото, когато тръгнах по турнири в чужбина. Семейството ми не е от богатите, а разходите бяха големи. Миналата година бе тежка за мен. Натрупах доста загуби. Но успях да извлека нужните поуки и към края на сезона, през ноември в Москва, постигнах един от най-големите си успехи. Тази есен обаче в руската столица ще трябва да защитавам точките, спечелени през миналия сезон.

- Безспорният ти връх е достигането до полуфинал на “Уимбълдън”. Този успех промени ли те?

- Не бих казала, същата съм си. Повече се промени отношението на хората към мен - започнаха да ми обръщат повече внимание. Бях приятно поласкана от факта, че станах най-младият почетен гражданин в историята на Пловдив. Та това е родният ми, най-любимият и предпочитан град за живеене за мен. Към няколкото града, в които се чувствам добре, се присъедини и Лондон. Но в Пловдив, сред най-близките си и приятелите си, съм най-щастлива.

- Как се възстановяваш?

- Години наред успявам да намеря баланса - затова и гледам да не участвам в повече от 25 турнира на сезон. Може би след “Уимбълдън” трябваше да си дам малко по-дълга почивка. Все пак не всеки ден човек играе полуфинал в Меката на тениса.

- А кога това ще стане ежедневие за Цеци Пиронкова?

- Ако кажа, че имам такива мечти, някои веднага ще отсекат, че се изхвърлям. Всичко с времето си - нужно е да натрупам още опит, класа, да подобря и разнообразя още някои компоненти от играта си.

- Постоянните пътувания не те ли изморяват?

- Аз съм от тези хора, които, като помиришат възглавница - заспиват, така че гледам да си отспя по време на полетите.

- Имаш ли приятелки сред съперничките си на корта?

- Писанията за вражди са пълни глупости! Досега не съм имала проблеми с нито една тенисистка на корта или извън него. Поздравявам се приятелски с всички. Но по-близка съм единствено със Сесил Каратанчева, с която най-много си говорим. С останалите има някаква езикова бариера.

- Но английският ти е перфектен!

- Всички в тениса по цял свят говорят английски, но човек най-добре изразява чувствата и мислите си на майчиния си език. Много ми се иска да науча италиански, но все не остава време.

- Това има ли нещо общо със слуховете за италианския ти любим?

- Доста глупости се изписаха за мен напоследък. Има неща, които се наричат личен живот, и те се отнасят само за мен.

- А какво наказание отнесе брат ти Енчо, задето издаде, че живееш с бивш футболист на “Локомотив” (Пд)?

- За наказание не може и дума да става. Никога и от никого не съм крила, че имам сериозен приятел.

- За бившия футболист на “Локомотив” (Пд) и “Брестник 1948” Михаил Мирчев ли става дума?

- Да, за него.

- Суетна жена ли си?

- Определено. Е, може би не колкото по-малката ми сестра Ели, но и на мен нищо женско не ми е чуждо.. Шопинг мания чак не ме тресе, но обичам да пазарувам. Най-вече дрехи. Не бих казала, че се обличам по последния писък на модата или че съм маниак на определени марки. Но модата определено ме влече.

- Засега обаче си далеч от модата в големия тенис, където доста състезатели си смениха треньорите? А ти от 20 г. си с един и същ?

- Сменят ги, защото не са имали моя късмет да попаднат на такъв треньор като баща ми Кирил! На него дължа всичко, което съм постигнала досега в тениса. Той е невероятен човек, който не обича клишетата и не робува на стереотипите, а все търси да постигне нещата по свой собствен нестандартен начин. Вярвам му напълно и безрезервно, а и не бих го сменила за нито един друг треньор на планетата.

- До кой кръг на US Open си резервира хотел в Ню Йорк? В Лондон се наложи да спиш в българското посолство, но в САЩ то е чак във Вашингтон.

- Този път проблеми няма да има. Не знам по каква причина, но единствено в Лондон почти винаги сме имали тревоги с хотелите.

- А кой се грижи за пътуванията, хотелските резервации, храненето на първата ни тенис дама?

- Това е грижа изцяло на хората от семейството ми - всеки помага с каквото може. Баща ми - с тренировките, брат ми Енчо - със самолетните билети и хотелските резервации, майка ми Радосвета - с готвенето.

- Мит ли са големите пари в тениса, за които постоянно се пише? И какво остана от първия ти милион долара, след като махнеш удръжките за данъци и разходите по подготовка, пътуване, хотели, хранене?

- Нямам никакво желание да коментирам тази тема. Всичко сме изкарали с много и честен труд и пот, както и с куп лишения. Не съм милионерка, а съвсем земен човек. Успяла съм да си купя собствено жилище, а от 18-годишна имам шофьорска книжка и карам “Шкода”. Преди това на тренировка ходех с велосипед.

- Кога за последно беше на море или на почивка за седмица-две?

- На море бях през миналото лято, но само за няколко дни. Лятото обаче е разгарът на тенис сезона и е немислимо точно тогава да се почива за по-дълго време. Когато свърши сезонът в началото на декември, пък вече ми е омръзнало да пътувам и най-много от всичко ми се иска да се прибера и да си почивам в родния град под тепетата.

- Докога смяташ да играеш тенис и да радваш българите с изявите си?

- Не съм се замисляла. Може би, докато изпитвам удоволствие от играта.

- А какво ще правиш след края на състезателната си кариера?

- Не знам. Най-вероятно пак нещо, свързано с тениса. Защото, откакто се помня, съм все на корта или около него.

Източник: в. "Труд"